Да си остане в Дърбан

durban-logoПреди повече от седмица завърши поредната конференция под шапката на Обединените нации за промените в климата. Тя продължи почти два дни по-дълго от планираното. След дълги сесии „преговарящите едвам държаха очите си отворени” и техните усилия кулминираха в договорката участващите страни да постигнат споразумение в близко бъдеще, което би заместило това от Киото за ограничаването на изхвърляните парникови емисии. Част от наблюдателите определиха срещата като най-големия напредък от подписването на Протокола от Киото, а други останаха разочаровани. Предлагаме ви преглед на най-важните събития и мнения преди, по време и след срещата в Дърбан.

conniehОчакванията за успеха на конференцията в Дърбан не бяха големи

На специална пресконференция в Брюксел в началото на ноември, Кони Хедегор (на снимката) – комисар по въпросите на климата, подчерта, че целта на ЕС за  срещата в Дърбан, е да получи подкрепа от индустриалните и развиващите се страни за приемането на план (road map), довеждащ до подписването на споразумение, обвързващо страните в активни мерки, които биха  намалили драматично отделяните парникови емисии в атмосферата. Прилагането му би се подсигурило с международен закон, а неговата цел е да задържи глобалното затопляне с 2 градуса над прединдустриалните нива. В отговор на въпрос кога може да бъде постигнато такова съгласие, комисар Хедегор отвърна, че е възможно това да се случи не по-рано от 2015г. Тя допълни, че в последните месеци страни като Китай и Русия са дали признаци за позитивна нагласа в навечерието на преговорите. Въпреки това очакванията на повечето наблюдатели за Дърбан не бяха големи.

За първи път в историята САЩ, Китай и Индия ще бъдат задължени да намалят емисиите по силата на закон

Едва ли ще е грешно, ако бъде направено заключението, че резултатите от конференцията до определена степен се препокриха с очакванията и стремежът на европейските представители. Те първо привлякоха Китай, а после и САЩ към идеята за „плана” споменат по-горе. Но дори след 60 часа преговори, една от най-големите развиващи се икономики не беше съгласна с предложеното. Индия изказа притесненията си от „задължаващия” характер на плана и продължи да защитава позицията, че действията за намаляването на парниковите газове трябва да са от доброволен характер – нещо, което Кони Хедегор определи като абсурдно, по-рано в Брюксел. Представителите на ЕС и Индия бяха принудени да изгладят различията си в 10 инфарктни минути, наречени в британското издание The Week, „10 минути да спасим света”. След тях, Индия вече беше на борда.

durban1Имаме десет минути да спасим света

Това означаваше, че за първи път в историята, трите страни, отделящи най-голямо количество въглероден диоксид – САЩ, Китай и Индия, ще бъдат задължени да намалят емисиите по силата на закон. Само по себе си това е страхотна новина, но важно уточнение е, че този договор ще бъде финализиран най-късно през 2015г, а реалното му приложение ще започне не по-рано от 2020г. На практика постигнатото съгласие в Дърбан гласи, че всички 194 държави ще работят над нов протокол, а времето, което те си дават, за да постигнат този резултат е 4 години.

Друг аспект, определен от множеството като успешен, беше единодушието за финансирането на „Зеления фонд”, за който се заговори още на конференцията в Копенхаген през 2009 година. Благодарение на него милиарди долари ще бъдат отпуснати на най-бедните развиващи се страни за борба с последствията от промените в климата.

Специалисти и наблюдатели бяха резервирани в анализите си за постигнатото

В официалната си позиция, Международният панел по климата (IPCC) заявява, че поредицата от споразумения в Дърбан са положили основата за това световното общество да се справи с промените в климата. На въпроса какво означават договорките от конференцията за климата, те отговарят така: „Резултатите от четвъртия доклад на Международния панел по климата показаха, че покачването на средната температура с 2 градуса ще има поразителен ефект върху наличието на питейна вода, биоразнообразието и храните. Други последици ще са наводняването на крайбрежните зони, интензивните метерологични условия и здравето на хората.” За тези, които размишляват над това дали времевата рамка 2015-2020г. е адекватно начало за намаляване на емисиите, МПК (IPCC) подсказва, че парниковите емисии трябва да спаднат с 50-85% до 2050г. (в сравнение с нивата от 2000г.), а най-високото им съдържание в атмосферата трябва да бъде достигнато доста преди 2020г. След това трябва да последва рязък спад, ако искаме да запазим температурите само 2 градуса по-високи от прединдустриалните нива. Изявлението заключва, че колкото по-рано бъдат предприети действия, толкова по-евтина и ефективна ще е борбата с последствията.

the-future1Други наблюдатели заеха доста по-крайни позиции. Материал в NextGen Journal, коментира ентусиазма и гордостта в изявленията на световните лидери по повод края на преговорите в Дърбан. Някои от тях заявиха, че са направили история, нарекоха конференцията „страхотен успех” и споделиха, че са достигнали до елементите, към които са се стремили. Но изданието пита „За какво толкова има да сме щастливи, когато политическите лидерите са обрекли поколението ни на бъдеще в което глобалното затопляне излиза извън контрол?”… Не трябваше ли да се постигне споразумение още през 2010г., така че да замести Протокола от Киото преди неговото изтичане през 2012г? Вместо това новият договор ще влезе в сила през 2020г. – това са 8 години безконтролно изпускане на емисии. По-този начин те ще достигнат най-голямото си количество дълго след 2020г.”

Непосредствено след Дърбан, редица коментатори отбелязаха, че Протоколът в Киото е все по-бездействащ в мисията си за намаляване на емисиите, и все по-безмислен като политически инструмент, имайки предвид, че надеждите той да бъде удължен, не се реализираха. Един от тях е писателят, журналист и съветник по климатичните въпроси на президента на Малдивите, Марк Лайнъс. Подобни опасения получиха потвърждение само преди дни, когато Канада обяви, че спира задълженията си по изпълнението на протокола.

В блога си, Лайнъс, който присъства на последните няколко конференции за промените в климата като част от делегацията на Малдивите, споделя мнението си, че срокът за ново споразумение е обричащ за островните и бедните държави по света. Според писателя едно от най-интересните явления на конференцията в Дърбан е било именно новосформираната коалиция между тези държави и представителите на Европа. Той определя споразуменията от срещата като началото на голяма стъпка напред, която ще направим чак след десетилетие.

МОСВ: остават за разрешаване въпроси, които са от голямо значение за страната ни

В Дърбан имаше и Българско присъствие. Министърът на околната среда и водите (МОСВ) Нона Караджова взе участие във финалната фаза на конференцията като лидер на Българската делегация. В съобщение предхождащо нейното заминаване, министерството подчерта важността на продължаването на пазарните механизми за търговия с емисии, запазване на създадения вече въглероден пазар, и създаване на нови механизми, които да го доразвият. Като държава-членка на ЕС, България се е ангажирала да даде своя принос в усилията на Общността за 20 % намаляване на емисиите към 2020 г. спрямо 1990 г. След запитване на Горичка, Министерството на околната среда и водите предостави позиция-коментар за резултатите от срещата в Дърбан. В документа се казва, че „остават за разрешаване въпроси, които са от голямо значение за страната ни. Интересите на държавата трябва да бъдат максимално защитени както в процеса на вземане на решения в рамките на ЕС, така и на глобално равнище.” Страната ни заявява готовност за активно участие в предстоящите „тежки” преговори за бъдещето на климатичното споразумение. Струва си да се отбележи, че като част от Европейския съюз, позицията на България в тези конференции бива до голяма степен продиктувана от решенията и вижданията на водещите страни в съюза.

greenpeaceparliamentprotestВ неправителствения сектор отзивите бяха по-скоро негативни. Те са добре обобщени в публикуваното изявление на „Коалиция за климата – България”. В него се отбелязва: „Страните участнички достигнаха до слабо споразумение, което утвърди създаването на „Зелен фонд” за климата с малко средства, и неяснота за финансирането му, отложи важни решения по съдържанието на протокола от Киото, и си постави неясен ангажимент за постигането на правно глобално споразумение за 2020 г., което може да доведе света до нарастване на температурите с 4 °C, вместо договорените и очакваните два градуса.” От коалицията виждат и напредък: „Положителният елемент от срещата е появата на голяма обединена група от страни с високи амбиции за справяне с климатичните промени, водени от най-уязвимите страни и малките островни държави…”. В заключение разбираме и позицията на коалицията за това как се справя България с намаляването на емисиите си: „За съжаление у нас наблюдаваме най-вече подкрепа за въглеродно интензивни индустрии, основно в сектор енергетика, които трябва да ни доведат до нисковъглеродно бъдеще”.

Това, което обединява на учени, експерти, журналисти и политически лидери в областта е виждането, че никога не е прекалено късно за действие. Тогава, когато политическата воля е слаба се предполага оформянето на по-силна гражданска позиция настояваща за промяна … защото наистина, имаме ли друг избор?


Коментари

  1. За запознатите които следяха финалната сага на преговорите не е пресилено да се каже, че Кони Хедегор е истинска героиня и ако имаме редкия късмет да не ударим двата градуса, след век-два разни улици и училища по света може би ще носят нейното име.