Форум Заедно: Димитър Бечев за съжителството ни с 500 милиона европейски граждани

Лекторите на Форум Заедно 2014: ДИМИТЪР БЕЧЕВ

Вече четвърта година Димо Бечев, възпитаник на НГДЕК, СУ и Оксфорд, е директор на местното бюро на един от най-влиятелните независими мозъчни тръстове, занимаващи се с Европа – Европейския съвет за външна политика. Сам по себе си той също е един доста влиятелен мозък и доста зает политически анализатор за по-добрите български и международни издания.

Обикновено разнищва теми в областта на политиките за разширяване и добросъседство на ЕС или коментира процесите, които коват най-новата история на нашия вълнуващ полуостров. Най-интересни са му западните Балкани и възходът на Турция. У всеки човек най-силно цени способността да изслушва и вниква в чуждите думи.

––

Каква история ще ни разкажеш на Форум Заедно?
Историята колко е трудно и същевременно необходимо, а дори и неизбежно, да съжителстваме заедно 500 милиона европейски граждани в 28 много различни страни.

Откъде идваш?
Едно десетилетие градих академична кариера – като докторант, а след това преподавател в Оксфорд. След едногодишен престой в Токио се върнах в България и от 2010 г. съм директор на местното бюро на Европейския съвет за външна политика.

Какво си оставил зад гърба си?
Няколко публикувани книги, стотици студенти, няколко различни страни.

Какво виждаш пред себе си?
Един все по-сложен, противоречив и объркан свят. Това ме стимулира интелектуално.

Къде те намираме?
Намирате ме в ролята на не толкова млад вече баща на момче на 2 години и половина.

Като какъв човек би искал да те запомнят внуците?
Като някой, от когото са почерпили вдъхновение.

Какво правиш, когато не знаеш какво да правиш?
Питам.

Кое е първото правило, което би написал в „Ръководство как да живеем заедно”?
Животът е изпълнен с конфликти. Управлението им e своеобразно изкуство.

Кое е камъчето, което обръща каруцата?
Липсата на доверие между хората. Всъщност не е камъче, а огромна канара.

Какво трябва да загубиш, за да намериш себе си?
Стабилност?

Коя българска поговорка би пренаписал?
Учи, мама, за да не работиш. Всъщност би трябвало да е „учи, за да работиш”.

Ако можеше, на кого би влязъл буквално в кожата?
На лектор на Форум Заедно след, да речем, 40-50 години.

Заедно сме…?
По-мъдри, надявам се.

Фотография: Вера Гоцева

––

Форум Заедно
27 април 2014

Регистрирай се >>


Коментарите не са позволени.