Форум Заедно: Яна Тавание за това как да променим една вкисната реалност

Лекторите на Форум Заедно 2014: ЯНА ТАВАНИЕ

Яна е поставяла името си под текстове, публикувани в германски, австрийски, македонски, сръбски, британски, холандски и, естествено, български медии. Темите ? обикновено са като кутия с нещо органично, пъхнато в стар шкаф и забравено там. Сюжетите и персонажите често са като извадени от Corral de locos на Гоя. И също както при големия художник от думите лъхат безкрайна грижа и гигантска любов.

Именно грижата и любовта повеждат Яна по още по-тежките трасета на борбата за човешки права (като част от Български хелзинкски комитет), на организирането на безброй кампании и защитаването на безброй каузи. В последните две години тя събира целия натрупан багаж и го слага в един прекрасен куфар, наречен ужасно сполучливо от нея и тримата ? съмишленици Time Heroes. Защото, уважаеми приятели и съседи, лицата на истинските герои на нашето време не са познати от екрана или от страниците на съмнителната преса. Те са анонимните лица на доброволците – хора като нас и вас.

__

Каква история ще ни разкажеш на Форум Заедно?
За една реалност, която е толкова вкисната, че мечти стават на туршия. И, разбира се, за това как можем да я променим.

Какво би написала за себе си в сайт за запознанства?
Не бих. Но в моя „about you“ във Facebook пише само това: almost. Винаги ще бъде вярно.

Откъде идваш?
Идвам от разбирането, че всичко зависи от нас. Някой ми беше казал преди време, докато все още бях в активната журналистика: „В тази държава има много хора, които рушат лошото, с повече или по-малко успех, и това е адски важно. Проблемът е, че няма достатъчно хора, които да създават добро”. Тогава се замислих. И така. Дълго време рушах. Сега се опитвам да създавам.

Какво си оставила зад гърба си?
Имам два дълги списъка в главата: с неща, с които се гордея, и с неща, с които не се гордея. Опитвам се единият да ме води, а другият да ме учи.

Накъде отиваш?
Навсякъде.

Къде те намираме?
Доскоро бях на кръстопът с десет разклонения, но точно взех решение и свих по три от пътищата.

Като какъв човек би искала да те запомнят внуците?
Като някой, на когото му пука, на когото можеш да разчиташ и с когото можеш да изпиеш две бири.

Какво правиш, когато не знаеш какво да правиш?
Спирам, дишам, мисля. После правя всичко възможно.

Кое е първото правило, което би написала в „Ръководство как да живеем заедно“?
Вслушвай се.

Кое е камъчето, което обръща каруцата?
Мисля, че се обръща от това, че търде често, твърде силно дърпаме юздите си.

Какво трябва да загубиш, за да намериш себе си?
Представата за себе си.

Коя българска поговорка би пренаписала?
„Който пее, зло не мисли“. На „Който пее зло, не мисли“.

Ако можеше, на кого би влязла в кожата?
На мой любим човек. Бих искала да понеса една конкретна болка.

Колко тежи щастието?
Моето щастие тежи около 76 кг.

Заедно сме…?
По-добри.

––

Форум Заедно
27 април 2014

Регистрирай се >>


Коментарите не са позволени.