Форум Здраве: Евгения Адърска за здравето през призмата на рака

Лекторите на Форум Здраве 2012:
ЕВГЕНИЯ АДЪРСКА
Асоциация на пациентите с онкологични заболявания и приятели (АПОЗП)

Евгения АдарскаПовече от десет години Жени работи за създаването на пациентски организации. Казва, че те се раждат естествено от абсолютната необходимост на хората от помощ. Тези организации са инструмент, с който тази помощ  е легална, законна, видима, разпознаваема, организирана. Двигател е поривът да даваме, за да не се чувстваме неловко и уязвими, когато получаваме. За повечето хора около Жени това е истината.

Жени се вълнува от много, много неща и всички те са пряко свързани със сърцето като метафора на човешката ни природа и способността ни да изпитваме любов.

Тя определено вярва в силата на думите и с голяма радост я поканихме да участва във Форум Здраве.  А заглавието, което ни изпрати е: “Здравето – моят личен проект”.

Горичка: Най-хубавият ден?
Жени: Вчерашният, днешният, утрешният… Всеки, в който имам усещането за споделеност.

Най-голямата спънка?
Собственото ни късогледство.

Най-лесното нещо?
Да направиш добро.

Най-голямата грешка?
Да подминеш възможност да направиш добро.

Коренът на всички злини?
Егото…

Най-хубавото развлечение?
Да споделиш  нечия радост. Не е задължително да е твоя…

Най-лошото поражение?
Да се оставиш на егото…

Най-добрите учители?
Жабата, която паднала в делва с мляко и когато решила, че вече няма сили да пляска, съпротивлявайки се, млякото под крачката й станало на сметана.

Най-първата необходимост?
Да се научим да изпитваме любов.

Най-голямото щастие?
Да помогнеш..

Най-голямата тайна?
Несъвършенството всъщност е дар…

Най-неприятният недостатък?
Липсата на самоуважение.

Най-опасният човек?
Гръмогласният.

Най-коварното чувство?
Самотата.

Най-красивият подарък?
“Един поглед плисва смях насреща ми…” (цитат от едно мое стихотворение)

Най-необходимото?
Човечност.

Най-краткият път?
През сърцето.

Най-приятното усещане?
Докосването.

Най-добрата защита?
Искреността.

Най-доброто лекарство?
Доверието.

Най-доброто удовлетворение?
“Злото да заспи под камък…”

Най-мощната сила на света?
Светлината.

Най-стимулиращият дар?
Поощрението.

Единствената реалност?
Ти, тук, сега. Давай!

Здравето е…?
… функция на състоянието на духа.

За какво ще ни разкажете на Форум Здраве?
За здравето през призмата на рака, оцеляването и силата, която носим неосъзнато.

Форум Здраве
17 март 2012

Регистрирай се >>


Коментари

  1. Нещо не разбирам-в БГ,за разлика от много други страни,се търгува с болеста РАК…превърнали сте болните от пациенти в клиенти…и развивате много як бизнес под формата на добронамереност на техен гръб !Засрамете се!

  2. Какво Ви разгневи толкова, уважаема госпожо Христова? Вероятно фактът, че нищо не разбирате, както сама твърдите… Не зная кого упреквате в “много як бизнес под формата на добронамереност” но в моето участие в този форум, както и в работата ми, няма нищо, от което да се срамувам. Обобщения от такъв род не са полезни за никого, уверявам Ви. Мислещите и уважаващи себе си хора, макар и покосени от рак, не подлагат гръб, дори когато към тях са добронамерени. Въпрос на лична мярка за достойнство. Пожелавам Ви от сърце здраве и добри мисли! Те са свързани, неразривно.

  3. Прочетох интервюто Ви и в Капитал и бих искала да изкажа очарованието си от факта, че най-после се променя тона на начина, по който се говори за рак. От интервюто Ви дъха оптимизъм, вяра, надежда – какво повече му трябва на човек, борещ се за живота си. Съпругът ми, на 32 години, е с диагноза лимфом на Ходжкин, 4-ти стадий, минаваме през химиотерапии и през всички екстри и промени, които идват с болестта. Търсих материали на български, за да сме по-добре информирани, но нищо кой знае колко полезно не откривах. Затова започнах да си пиша блог – за лекари, за терапии, за болници, за очакваното и неочакваното, за страха и надеждата. Ще продължавам да го допълвам, вярвам, че всеки онкоболен ще намери нещо полезно в него. Ако имате желание: http://canfight.blogspot.com/ . На Вас искрено Ви пожелавам здраве и успехи в начинанието!

  4. Здравейте, Станислава!
    Благодаря за подкрепата!
    Много е важно да мислим в една посока, поне ние, които познаваме вкуса на страданието. Наистина съм Ви благодарна!
    Пациентите с лимфом имат своя организация, сигурно знаете. http://www.lymphom-bg.com Светът е пълен с прекрасни хора, които знаят и искат да помогнат на други хора в беда. Тази организация има чудесен лидер, можете да разчитате на нея за информация, подкрепа, реална помощ. Пожелавам Ви много сила, късмет и добри мисли!
    Това се възнаграждава. Винаги. Повярвайте ми!:-)

  5. Поздравления за блога!!!
    Усещате ли коефициента на полезност на онова, което правите? Аз – да! Категорично! Пасивните хора рядко отбелязват точка в тази, иначе възможна победа. Онкологичното заболяване иска характер, тогава се примирява и се оставя да бъде подчинено. Запомнила съм думите на една възрастна жена, която казваше: “Всяка сутрин се помирявам с болестта. Казвам й не ме закачай и аз няма да те закачам”… Трябва да си много “голям”, за да спреш да риташ срещу ръжена. Приемане му е майката. И мир.
    Пожелавам Ви мъдрост, на Вас и героичния Ви съпруг!

  6. Благодаря, Евгения, за делата Ви, за хубавите думи и за куража. С характер атакуваме! На Вас желая здраве, вяра и успех в начинанията!

  7. Подобно! Взаимната подкрепа прави чудеса:-) Бъдете! Здравето и силата идват отвътре.