God save the green

Къде седят либералдемократите на Ник Клег, консерваторите на Дейвид Камерън и зелената партия във Великобритания, когато става въпрос за климатични политики.

Правителството на Дейвид Камерън стартира мандата си през 2010 г. с обещанието, че ще е най-зеленото в историята на страната. То създаде първата по рода си банка за зелени инвестиции, която финансира с 3 млрд. паунда, стимулира разкриването на 100 000 зелени работни места и въведе фиксирани „въглеродни бюджети“, чрез които СО2 емисиите на Великобритания постепенно да намалеят с 80% до 2050 г.

Кабинетът на Камерън обяви и гръмкия „Нов зелен курс“ (Green Deal) – схема за предоставяне на изгодни банкови кредити на домакинствата, които желаят да подобрят енергийната си ефективност. Тези кредити се изплащат чрез спестяванията от сметките за електричество и отопление и се очаква да обхванат над 25 млн. домове.

Голяма част от тези стъпки обаче са заслуга не толкова на консерваторите на Камерън, колкото на техните коалиционни партньори либералдемократите. Те определят себе си като първата голяма политическа сила в страната с активна екологична позиция и се обявяват за Великобритания с нула емисии до 2050 г. Партията на Ник Клег се бори също за въвеждане на общ въглероден данък, за насърчаване на железопътния транспорт, който е по-чист от автомобилния, както и за задължаване на бизнеса да отчита количествата СО2, отделени при дейността му.

Надбягване с вятъра

В последната изборна надпревара през 2010 г. климатът беше водеща тема, а зеленият растеж се сочеше от всички големи партии като перспективен изход от икономическата криза. Обещанията на Торите за инвестиции в офшорни вятърни мощности тогава трябваше да се конкурират с тези на управлявалите преди тях лейбъристи – също климатично ангажирана партия и първата в света, прокарала закон с фиксирани цели за намаляване на парниковите емисии чрез приетия през 2008 Climate Change Act.

Предизборният манифест на лейбъристите предвиждаше 400 000 нови зелени работни места и 40% нисковъглеродно електричество в енергийния микс на страната до 2015 г. В тези 40% обаче беше заложена не само енергията от ВЕИ, но и тази от ядрените електроцентрали, на които партията е защитничка, от инсталациите на газ, както и от така наречените ТЕЦ на „чисти въглища“, снабдени с инсталации за улавяне и съхранение на СО2. На фона на тази дефиниция за нисковъглеродна енергетика зелените амбиции на левите не изглеждат чак толкова смели и дългосрочни.

 

Зеленото правителство и синьото гориво

Две години след изборите много анализатори се питат дали правителството на Камерън все още има основание да претендира, че е най-зеленото в историята. Министрите на коалицията като че ли говорят все по-малко за зелен растеж и все повече за намаляване на субсидиите за офшорни вятърни паркове и съоръжения за улавяне и съхранение на СО2. Към финансовите причини за спадналия ентусиазъм се прибавя и фактът, че голяма част от твърдия електорат на торите живее в провинцията и приема появата на вятърни перки като заплаха за традиционния си начин на живот.

Не помага особено и напрежението между коалиционните партньори в правителството, което прави торите по-малко склонни да се вслушват в позициите на по-последователно зелените либералдемократи.

Самата консервативна партия изглежда все по-разединена по въпросите на климата, а на годишната й конференция преди броени дни членовете на кабинето открито си противоречаха. Докато министърът на климатичните промени Грег Баркър призова за по-силен ангажимент в областта на възобновяемата енергия, екоминистърът Оуен Патерсън се разпростря върху „непредвидените последствия от развитието на ВЕИ“ върху живота в селските райони като конкуренцията за земя между фермерите и ВЕИ предприемачите.

Финансовият министър Джордж Озбърн пък си е спечелил славата на климатичен ренегат заради отказа си да покрепи каквито и да било европейски цели за намаляване на емисиите след 2020 г., натиска си за драстично намаляване на субсидиите за ВЕИ и пристрастията си към газа като „преходен енергоизточник“, по-чист от въглищата. Озбърн е известен и със симпатиите си към фракинга за добив на шистов газ, въпреки предупрежденията на анализатори, че Великобритания не може да очаква нищо сравнимо с бума на тази технология в САЩ.

Миналата седмица седем големи компании в енергийния сектор изпратиха открито писмо до правителството с предупреждение, че може да оттеглят планираните си инвестиции в страната заради неясната позиция на управляващите по отношение на бъдещите климатични политики.

И така, най-зелената британска партия е…

Може би все пак Зелената. Тя обаче има само един представител в Камарата на общините, при това за първи път в историята си, обхващаща няколко десетилетия. Сред големите три политически сили торите не успяват да се преборят за първенството заради непоследователността си, а лейбъристите – заради застъпничеството си за съмнителни решения като „чистите въглища“ и ядрената енергия. Единствени либералдемократите предлагат истински дългосрочни решения, обявявайки се открито за поставяне на цена на въглеродния диоксид. Въпреки участието им в управляващата коалиция обаче тази тяхна идея все още не стои сериозно на дневен ред в кралството.


Коментарите не са позволени.