Коментар: Да се радваме ли на евтината храна в България?

В последните дни, на няколко пъти правителството се похвали със статистиката на Евростат, според която най-евтините храни в ЕС се продават в България, с 30% под средните за Европа. В правителството отдадоха това постижение на “разбиването на монополите” в хранителния сектор. Причината обаче е другаде.

Наистина ли трябва да се радваме на ниските цени на храна?

Нека първо допълним статистиката с още четири факта:

22.3% от българите или 1.6 милиона живеят под прага на бедността, т.е. живеят с по-малко от 273 лв на месец и познават добре глада. В държавата с най-скъпа храна в Европа, Норвегия, няма данни за хора, които да живеят под прага на бедността.

– България прилага най-висок ДДС върху храните в ЕС – 20%. За сравнение: Великобритания – 5%, Франция – 5.5%, Германия – 7%, Полша – 8%, Румъния – 9%. Само в Дания ДДС върху храните е по-висок от българския.

– В България се изхвърля близо 40% от произведената храна. Държавната данъчна политика насърчава изхвърлянето, а даряването облага с ДДС. Така, тонове годна за консумация храна се изгарят всекидневно, вместо да бъдат дарени на нуждаещите се. Това освен морален е и сериозен екологичен проблем. От скоро у нас започна работа Българска хранителна банка, която работи за да промени тези показатели.

– В България отделяме 34.5% от доходите си за храна (според НСИ). По този критерии храната в България е най-скъпа от целия ЕС. За сравнение: Норвегия 12.9%, Германия 11.4%, Австрия 11%.

Това, че храната у нас е на по-ниски цени спрямо средните за ЕС, не означава, че тя е евтина. В България, въпреки ниските цени, плащаме относително най-много за храна. И най-вероятно компромисът, който приемаме за сметка на малката цена е, че получаваме спорно качество и имитация на истинските храни (например сирене с растителни мазнини). А ефектът от всичко това е върху околната среда и върху здравето ни.

Българският пазар изисква ниски цени, заради ниските доходи. Представете си го и така: Качествените български земеделски продукти заминават за Европа, където намират по-добра цена. В същото време към българските пазари и магазини се насочва най-нискокачествената продукция, внос от цял свят.

В заключение: по-важно е да се фокусират усилията към намаляване на бедността и увеличаване на доходите, отколкото към гонене на ниски цени на кренвиршите.


Коментари

  1. Сирене с растителни мазнини? Вие сериозно ли давате това за пример като имитация на истински храни? Не колбасите с тоалетна хартия, смляни кости, хрущяли и копита, а сиренето с растителни мазнини?

  2. статията принципно е вярна, само ви моляд а размислите над това си (абсурдно) твърдение:

    – България прилага най-висок ДДС върху храните в ЕС – 20%. ….Само в Дания ДДС върху храните е по-висок от българския.

  3. Много точно казано.Смятам че ВСЕКИ е нужно да има екологично съзнание.Искам да се присъединя към вашия екип.Пишете ми.