“От люлка до люлка” в българските книжарници

Задължително четиво. Можете да я намерите в по-големите книжарници, цена 15лв.

c2c_front_cover

откъс от предговора на българското издание:

“Фразата „от люлка до люлка“ се появява за първи път през 70-те години и авторството й се приписва на швейцарския архитект Валтер Щаел и на германския химик Майкъл Браунгарт. Този подход се стреми да създаде технологии, които не просто са ефективни, а са по същество безотпадни. Материалните потоци се разглеждат като технически или биологични храни (суровини), които могат да бъдат връщани в употреба и използвани многократно, без да се губи качество. Обратният принцип – „от люлка до гроб“, означава, че продуктите се изхвърлят, като съставните им части не винаги се оползотворяват.

Авторите предлагат трети път за разрешаване на противоречието между икономическия растеж и запазването на екологичното равновесие. Тяхното разбиране за екоефективност се различава от традиционното и се основава на три основни идеи: 1) създаване на производствени вериги, включително на етапа на проектиране (в архитектурата, в промишлеността); 2) ясно разделение между биологичния и техническия метаболизъм; 3) преход от концепцията продажба на продукти към продажба на услуги, например не продажба на телевизор, а на определен брой часове гледане на телевизия.

Тази книга наистина описва същността на концепцията „От люлка до люлка“, но идеята се разви много повече, отколкото си представях, когато книгата беше публикувана за първи път през 2002 г. ­ казва наскоро Браунгарт. ­ Тогава чувствахме, и продължаваме да чувстваме, че защитата на околната среда се интерпретира като най-доброто решение на тези проблеми, но това не означава, че нашата цел е просто да бъдем „по-малко лоши“.

Наскоро ми показаха нова фотокопирна машина с много по-добри компоненти, която работи два пъти по-бързо с по-малко потребление на енергия, но хартията все още не може да бъде компостирана. Тя не може да бъде върната в никакъв биологичен цикъл. Да, машината е „по-малко лоша“, но оптимизацията е на погрешно място.

Терминът „C2C сертифициране“ е запазена марка на консултантската компания „Макдона Браунгарт дизайн кемистри“ (MBDC). Тя е патентована система за сертифициране. Сегашният модел е основан на оценката на жизнения цикъл на продуктите, разработена от Майкъл Браунгарт и колегите му от Агенцията за насърчаване на защитата на околната среда (ЕПЕА) през 90-те години. През 2002 г. Майкъл Браунгарт и Уилям Макдона публикуват в съавторство книгата „От люлка до люлка. Да преразгледаме начина, по който произвеждаме“. Тя се смята за манифест на проектирането по модела „От люлка до люлка“, който дава конкретни подробности за постигането му. Този начин на проектиране се прилага от компании, организации и правителства в целия свят. „От люлка до люлка“ е в основата на няколко документални филма, най-известният от които е „Боклуците са равни на храна“ на режисьора Роб ван Хатум. Говори се, че документален филм за Браунгарт и Макдона готви и Стивън Спилбърг.

Според модела „От люлка до люлка“ всички материали, използвани в промишлените и комерсиалните процеси – като например метали, влакна, багрила, – попадат в една от двете категории: „технически“ и „биологични“ хранителни вещества (суровини). За техническите има строго ограничение да не са токсични, да не са вредни синтетични материали, да нямат отрицателни въздействия върху природната среда. Те могат да бъдат използвани в непрекъснат цикъл на един и същ продукт, без да губят своята цялостност и качество. По този начин тези материали могат да бъдат използвани отново и отново, вместо да се „рециклират на по-ниско равнище“ в по-второстепенни продукти, които в крайна сметка се превръщат в отпадъци. Биологичните хранителни вещества (суровини) са органични материали, които, след като използват, може да се изхвърлят в околната среда и да се разложат в почвата, осигурявайки храна за малки форми на живота, без това да влияе на природната среда. Това зависи от екологията на региона, защото например органични материали от една страна или регион могат да бъдат вредни за екологията на друга страна или регион.

Всеки от двата вида материали следва собствен цикъл в регенеративната икономика, предлагана от Браунгарт и Макдона. Основен критерий в процеса на сертифициране по С2С е „здравословност на материалите“ (определяне на химическия състав на продукта). Трябва да бъдат наблюдавани особено опасни материали (тежки метали, пигменти, халогенни съединения и др.), независимо от концентрацията им, а също и други материали, когато концентрацията им надхвърля 100 части на милион. За дървесината е задължително посочването на произхода й. Рискът от всеки материал се оценява по критерии и се подрежда по специална скала. Сертифицирането има няколко нива ­ основно, сребърно, златно и платинено, като при всяко следващо изискванията се повишават.

Сега Майкъл Браунгарт и Уилям Макдона се занимават с нови проекти – създаване на жилищни квартали и цели градове, които да съчетават образцовите условия на живот със защитата на природните ресурси и местните видове. През 2008 г. в университета „Еразъм“ в Ротердам е създадена специална катедра за Майкъл Браунгарт, наречена „От люлка до люлка”. Професурата и екипът се финансират отчасти от холандското правителство и отчасти от Кралската фондация „Хасконинг“ и от холандската промишленост. А през май 2009 г. Бил Макдона получи наградата на международната компания „Рокуул“ за работата си в сферата на енергийноефективните сгради и устойчивите градове.

По наши данни засега само една българска фирма е сертифицирана по С2С – тя е доставчик на етерични масла за американски козметичен гигант, който има такива изисквания”

книжен тигър


Коментари

  1. Жестоко… миналата година обиколих всички книжарници в София, Инсбрук и Виена и никъде не я открих… много се радвам че най-накрая ще имам възможност да я прочета!!! 🙂