Отрова в хляба

от Светла Николова, Сдружение Агролинк, agrolink@agrolink.org

Отровният пестицид глифозат е намерен в хляб в Германия. През август тази година при анализиране на различни брашна и хлебни продукти, произведени по конвенционалния начин в Германия реномираното екологично списание Oekotest открива, че в три четвърти от 20-те тествани проби се съдържа канцерогенния пестицид глифозат. Отровата е намерена в 4 от 5-те изследвани пшенични брашна, в 8 от 10-те зърнени хлебчета и в 2 от 5-те овесени ядки. Глифозатът се използва както в конвенционалното, така и при земеделските технологии, използващи ГМО. Глифозатът е особено опасен, когато се използва непосредствено преди сеитбата, когато се пръска за да премахне плевелите, а реколтата от житните или маслодайните култури да бъде чиста от плевели. В семената, които се използват при хлебчетата като ленени семена и слънчоглед също може да има глифозат, защото и при тях е разрешено пръскането с този химикал.

При анализа е установено, че повече глифозат има в пълнозърнестите хлебни продукти. В 37% от пробите от жито и брашно са намерени глифозат, което говори срещу ползата от пълнозърнестото брашно на конвенционални продукти.

В биологогично производство глифозатът е забранен.

В същия септемврийски брой на OEKOTEST от 2012 са показани и резултатите от тестовете на ябълки в различни супермаркети. Всички био ябълки са без остатъци на пестициди, а в голяма част от конвенционалните, са открити макар и следи от пестициди, а в някои от тях много над пределно допустимото ниво.

Миналата седмица някои медии публикуваха материали по повод на американското изследване, че биологичната храна има витамини и хранителни вещества колкото и конвенционалната. Докладът е публикуван в Годишник по вътрешна медицина в САЩ. Въпреки, че това изследване има ограничено въздействие в Европа, Сойл Асосиешън (Soil Association), една от най-старите организации за биологично земеделие в Европа публикува отговор. В коментара към изследването Сойл Асосиейшън подчертава, че американският доклад препоръчва биологичните продукти като начин за избягване на пестицидите в техните храни. В анализа също са отбелязани много изключително положителни страни за биологичните храни: био млякото има повече полезни хранителни вещества; рискът от устойчивост към три и повече антибиотици е по-висок в не-биологично пилешко и свинско месо. Очаквано обаче, фокусът в анализа е повече върху спорни негативи, отколкото неопровержими позитиви, като намаленото използване на химикали, изключване на опасни добавки като аспартам и мононатриев глутамат, по-добри условия при отглеждане на животните, увеличено биоразнообразие. Сойл Асосиейшън смята, че американският доклад и неговата методология е сбъркан и всъщност обслужва подчертаването на трудността да се измерят с уреди точно ползите за човешкото здраве. Изследването пренебрегва много изследвания, като не включва много от тях правени в Европа и тези, които не са написани на английски. Научната методология, използвана в анализа може да се използва за експерименти в медицината, но не и за сравнения на различни земеделски култури и растения. Изследване във Великобритания използващо точен статистически анализ, открива големи разлики в нивата на хранителните вещества в био и не-био плодове и зеленчуци. Заключението на финансиран от холандското правителство дългосрочен научно-изследователски проект е, че децата, които се хранят с био млечни продукти имат 36% по-нисък риск от екзема спрямо тези, които консумират конвенционални .

Органичният център в САЩ отчита 30% по-високи нива на антиоксиданти, най-вече в пресните плодове и зеленчуци. Институтът Родейл в САЩ също подчертава ползите на био храните за здравето. Фокусът на неговите изследвания, провеждани вече 30 години е за начина на производство, който показва огромните ползи на биологичното земеделие. Изследването оборва мантрата, че биологичното земеделие не може да изхрани света. Сравнявайки добивите на царевица, соя и пшеница, площите с биологично производство показват 30% по-висок добив през годините на суша. Марк Смолууд, изпълнителен директор на Института Родейл казва: „Ако търсим как населението може да се изхрани следващите 150 години, ние трябва да произвеждаме по биологичния начин“. Билогичното земеделие произвежда 45% по-малко газови емисии отколкото конвенционалните ферми. В биологичното земеделие усилията са насочени върху здравето на почвата и поддържането на живите организми в нея, без използването на синтетични торове и химикали. Почвата в биологичното земеделие задържа повече вода и се справя по-добре с ерозията и сушата.

Пазарът на биологични (organic на английски) продукти в България стартира през 2008 и е все още в своя зародиш. Потребителите и производителите се нуждаят от много информация за да направят своя избор. Пазарът на биологичи храни в световен мащаб расте и е от малкото области в икономиката не повлияни от финансовата криза. Изборът на потребителите е насочен към здравето им, което зависи както пряко от храната, така и от околната среда, в която ние живеем. Нуждаем ли се от чиста вода, чиста земя и как ще живеят децата ни е въпрос, който все повече хора си задават.


Коментарите не са позволени.