Родопските райски градини

Помолихме Сава Чанков, нашата директна връзка с пермакултурата в Родопите, да ни разкаже откъде тръгна проекта за райските градини на Народно читалище Бъдеще сега и какво им предстои през 2013.

Текст: Сава Чанков

От години наред се питам възможен ли е преходът към по-опростен начин на живот? Може ли да се излезе от омагьосания кръг на непрекъснат икономически растеж и свързаните с него свръхконсумация и унищожаване на природата? Единственият начин да намеря отговор на тези въпроси беше да пробвам да го направя. И така се озовах в сърцето на Родопите, на осемстотин метра от гръцката граница.

Всичко започна през октомври 2011. Тогава народно читалище „Бъдеще сега“ организира доброволческо риалити, чиято основна цел беше да оправим една стая в сградата му в село Гудевица, малка махала на 30 км южно от Смолян с десетина жители. Стаята да оправим много не успяхме, но пък се събрахме страхотна компания и беше много интересно. Още на първата сутрин при нас дойде баба Лена с прясно изпечен пататник (не сте опитвали домашен пататник? Жал ми е за вас, това е едно най-вкусните неща на света! Може да се оприличи на баница с плънка от настъргани картофи). Докато си говорехме, баба Лена се оплака, че вече е твърде стара, за да работи цялата градина, която се намира точно под сградата на читалището, и ако искаме да отглеждаме нещо, да действаме. Тези нейни думи се загнездиха в мен. През 2009 бях изкарал пермакултурен курс и ръцете ме сърбяха да направя нещо голямо и устойчиво. Можех ли да искам по-добра възможност?

И веднага след това цъфна дежурният въпрос: а пари откъде? Устойчивост, устойчивост, ама докато изкараме нещо от градината, трябва да се яде. И инструменти ще ни трябват – разполагахме само с една стара, изтъпена мотика и една лошо изкривена лопата. Е как откъде, много ясно – от проект, би възкликнал всеки врял и кипял в неправителствения сектор. Речено, написано: от януари до март 2012 подготвихме не едно, а цели три предложения – едно по програмата „Младежта в действие“ на Европейската комисия (да ни финансират пет доброволеца), едно по Програмата за малки проекти на Глобалния екологичен фонд (за да си купим инструменти и да положим основите на биологично стопанство с пчели и коне) и едно към програмата М-Тел Еко Грант (за да си направим билкова градина).

Зимата неусетно мина и дойде време за работа. Тъй като такава имаше в изобилие, поканихме познати и непознати да ни помагат в изграждането на градината. И първият майски уикенд след Гергьовден лехите в градината на баба Лена бяха готови и засадени.

Какво толкова ? е специалното на нашата градина? Лехите са леко повдигнати – така почвената температура се запазва една идея по-висока (от съществена важност 1100 м над морето) и се избягва уплътняването на пръстта (което е един от най-големите врагове на плодородието). В пътеките, които са успоредни на контура на склона, се задържа и после бавно се просмуква дъждовната вода. Всичко е мулчирано – покрито с дебел слой органична материя – за да се намали изпарението на безценната влага, а мулчът постепенно се разлага и обогатява почвата. Изплетохме с клонки плет от страната, от която духа най-силен вятър, а есента засадихме жив плет от стотици малини и аронии – хем да спира вятъра, хем да дава вкусни плодове.

През цялото лято потокът от доброволци не спря, а градината растеше ли, растеше. Всички, които ни идваха на гости, ахваха, че сме открили рая. Определено раят винаги е там, където не живееш, защото на мен ужасно ми липсваше софийският социален живот, приятелите и близките. Тишината и спокойствието на моменти ми идваха в повече, но най-много ме измъчваше факта, че доброволците изпиваха вечер по чаша бира и в десет бяха в леглата, а сутрин ставаха неприлично рано и саботираха най-сладката част от съня ми. Но пък поливаха редовно градините, за което съм им благодарен. За моя голяма изненада, по-голямата част от времето си прекарвах пред компютъра и принтера в отчитане на свършената работа и изразходваните средства. Няма как, който иска да яде мед, трябва да изтърпи и жилото.

В местната високопланинската общност има нещо, което за съжаление вече рядко се среща – жив дух на солидарност и взаимопомощ. Когато ни потрябваше някой инструмент, с който не разполагахме, винаги се намираше кой да ни услужи; от друга страна, когато хората се нуждаеха от сръчен младеж да се качи на покрива и да им почисти комина, ние бяхме насреща. Разбрахме обаче, че ни възприемат като пълноправна част от общността, когато ни помолиха да бием църковната камбана при опасност от градушка – на външни хора е строго забранено дори да пипат въжето на камбаната.

В края на май и началото на юни в съседните махали и села редовно правеха курбани за плодородие. „Деца, по нашия край покани за курбан не се изпращат“, ни каза в Горна Арда един възрастен човек, докато се съвземахме от свръхдоза кешкек (варено агнешко с жито). „Ако чуете, че някъде дават курбан, сте длъжни да отидете, защото се готви за много хора и ще е грехота да се извърля неизядена храна.“

Градината започна да ни храни през юли, когато с небивала скорост израстваха  краставички и тиквички. За моя голяма изненада постоянните ни доброволци ги подминаваха безразлично и в списъците за пазаруване изискваха същите неща, които изобилстваха в градината. Обясних им, че няма нужда да купуваме това, което отглеждаме, и те лека-полека свикнаха с идеята, че растенията не са само за красота, ами могат и да се ядат. Е, имаше и фалове –  някой беше изскубал целия магданоз, явно взимайки го за плевел. Но като цяло доброволците бяха супер мотивирани и свършиха страхотна работа. Без техния самоотвержен труд от ранни зори до лунна доба нямаше да се получи това, което стана. А какво стана? Целият август редовно хапвахме зелен боб от градината, септември набрахме несметно количество домати, които узряваха постепенно до Нова година, а октомври събрахме два чувала тикви и две кофи картофи

Изграждането на биостопанството е планирано стъпка по стъпка за шест години напред. Тази година ще се сдобием с четири каракачански кончета, ще инсталираме два кошера (не-обикновени), ще посадим още неколкостотин квадратни метра мурсалски чай, и, разбира се, ще поддържаме вече изградената ни градина.

Ако искате да бъдете част от това прекрасно преживяване, пишете на home@gudevica.org. Помощ винаги е добре дошла!

Народно читалище “Бъдеще сега” обявява дарителска кампания за реконструкция и модернизация на обучителен център в Родопите.
След реконструкцията центърът ще предлага иновативно обучение на 500 деца и младежи годишно.

Авторът благодари на всички доброволци за ентусиазма, и по-специално на Алекс, Росио, Ансел, Матю, Едже, Илария, Иван, Васко и Надето. И разбира се, на всички местни хора, които ни подкрепяха – баба Лена, бай Нас, баба Добринка, Тошо, Васко, Федя, Венци, баба Ленче, баба Мария, бай Ангел и баба Рада.

Снимките са правени от екипа и от доброволците, които бяха така любезни да ги качат на читалищния лаптоп. За съжаление не знаем коя от кого е направена. 


Коментарите не са позволени.