Рекордни горещи вълни в Европа и Южна Азия, суши, тласкащи крехката глобална хранителна система до нейния предел, енергийни пазари, разтърсени от войната в Украйна, проточващи се международни преговори за намаляване на емисиите, опити за завръщане към въглищата, глобални температури, които продължават да нарастват, активисти, заливащи със супа произведения на изкуството… Това бяха само част от темите, свързани с промените в климата, които често влизаха в новинарските заглавия през изминалата 2022-а година. Освен тях обаче на заден план останаха други, не по-малко важни теми, като затрогващите истории на все повече хора, които останаха без подслон заради пожари и наводнения, здравните проблеми, породени от общото замърсяване, до голяма степен дължащо се на изгарянето на въглища и автомобилите, задълбочаващата се „пропаст“ между бедни и богати държави, между глобалния Север и Юг, както и екологичната несправедливост.
Въпреки всички потискащи новини обаче, имаше и позитивни развития, свързани с климата. През 2022 г. например ООН постави климата сред основните си приоритети и постигана редица глобални споразумения, свързани финансирането и биоразнообразието. Организацията, макар и трудно и бавно, успя да окаже продължителен натиск върху големите икономики, за да положат повече усилия за намаляване на използването на изкопаеми горива и да подкрепят развиващите се държави, чиито граждани понасят тежестта на сушите, наводненията и екстремните метеорологични явления в резултат на причинените от човека промени в климата.
Най-важното, което очаквахме от 2022 по отношение на климата, можете да видите тук.
Даващи ни поводи за оптимизъм или песимизъм, новините, свързани с промените в климата, се увеличават в унисон с глобалните емисии и температурите. Независимо обаче какви чувства пораждат тези теми в повечето хора, според нас едно е сигурно – че е важно всеки един от нас да се замисли над тях и да се опита да се ориентира накъде върви светът, в който живеем, както и в каква посока бихме искали да поеме той през 2023-а година. Ето ги и най-важните теми, свързани с климата, над които смятаме, че си струва да се помисли, както и събитията през 2022 годината, които са значими в глобален и в национален контекст:
Рекордни горещи вълни, суша и наводнения
Новините за горещи вълни през лятото вече не изненадват никого. Това, което предупредиха учените от Световната метеорологична организация (СМО) през изтеклата година е, че трябва да започнем да свикваме с тези екстремни явления, защото особено в Европа и Азия се очаква те да бъдат все по-чести. Горещите вълни не значат само топло време, но и редица други сериозни проблеми. Един от тях например е влошаваща се хранителна криза в Африка, която в момента е най-изразена в Африканския рог. Проблемът поражда други проблеми. Един от примерите е сушата, която превърна коритата на плавателни реки в Европа в пустинни пейзажи и затрудни земеделието. В Африка пък прогнозите показват, че четири от пет страни на континента е малко вероятно да разполагат с устойчиви водни ресурси до 2030 г. Освен с горещини и суши, годината беше изпълнена и с опустошителни наводнения. В Пакистан през август беше обявено национално извънредно положение след тежки наводнения и свлачища, причинени от мусонни дъждове, които в разгара на кризата оставиха около една трета от страната под вода. Десетки милиони бяха разселени. Безпрецедентните наводнения в Чад засегнаха повече от 340 хил. души отново през август, а през октомври Агенцията на ООН за бежанците обяви, че около 3,4 милиона души в Западна и Централна Африка се нуждаят от помощ на фона на най-лошите наводнения от десетилетие. България също не беше подмината от екстремни метеорологични явления, като наводненията и горещите вълни бяха най-изразени. Данните за страната показват, че горещите вълни у нас са не само по-чести, но и по-продължителни, като най-изразени са те в градовете. В специално интервю за Горичка Лилия Бочева, която е директор на Департамент Метеорология в НИМХ, сподели: „Градът обикновено е по-топъл с повече от два градуса. Задържането на топлина от сградите води и до по-високи температури през нощта, което е характерно и за София. Самата инфраструктура задържа топлината и способства за по-високи температури“.
Трудно за прекъсване „пристрастяване“ към изкопаемите горива
В октомврийския си бюлетин за парниковите газове Световната метеорологична организация описва рекордните нива на въглероден диоксид, азотен оксид и метан, които отбелязаха най-големия годишен скок на концентрациите си за последните 40 години, идентифицирайки човешката дейност като основен фактор за променящият се климат. Тези данни идват едва две години след предизвикания от „затварянето на света“ спад на емисиите през 2020 година и показва, че въпреки всички усилия и преговори, ограничаването на глобалните температури до 1,5 °C нарастване до края на века изглежда непосилна за човечеството задача. Проблемът с нарастващите емисии се задълбочава до голяма степен заради трудната за прекъсване зависимост на много икономики от изкопаемите горива. Войната в Украйна определено не помогна на прехода към нисковъглеродна икономика през изтеклата година. Въпреки предупрежденията на климатолозите и все по-стряскащите доклади на IPCC, някои от големите световни икономики отговориха на енергийната криза, като отвориха отново стари електроцентрали и потърсиха нови доставчици на петрол и газ, с които да заместят Русия. По време на австрийската среща на върха за климата през юни генералният секретар на ООН Антониу Гутериш осъди реакцията на тези държави, като я нарече „заблуда“, и аргументира, че ако са инвестирали във възобновяема енергия в миналото, биха избегнали ценовата нестабилност на пазарите на изкопаеми горива. На събитие във Вашингтон през същия месец г-н Гутериш каза, че „аргументът да се загърбят действията в областта на климата, за да се справят с вътрешните проблеми, звучи кухо“. За сериозността на проблема и нуждата от фокус върху намаляването на парниковите емисии и особено тези от изгарянето на въглища алармираха няколко месеца по-рано и за пореден път от IPCC. На 28-ми февруари беше публикуван един от мащабните им доклади, с който се доказва, че опасностите от изменението на климата нарастват толкова бързо, че скоро биха могли да изпреварят способността както на природата, така и на хората да се адаптират. Според учените единственият ни шанс да се справим и да „обърнем играта“ е, като бързо и радикално намалим емисиите на парникови газове (накратко за доклада на IPCC). Колкото и трудна за постигане цел обаче да изглежда това намаляване на емисиите в условията на война в Украйна и мащабна енергийна криза, изглежда зеленият енергиен преход не само е възможен, но има и голям смисъл да бъде ускорен в момента. Потвърди го и един от експертите, до които се допитахме в началото на военния конфликт – Генади Кондарев, който е Старши сътрудник за региона на ЦИЕ към E3G. Според него рецептата е „Никакви обществени инвестиции в изкопаеми горива, насочване на максимален обществен ресурс в посока енергийна ефективност, развитие на възобновяеми енергийни източници, технологии за съхранение и балансиране на енергийните системи“.
Пробив на споразумения на ООН за климата
Годината бе белязана от три важни срещи на високо равнище на ООН, свързани с климата – Конференцията за океана през юни, Конференцията за климата COP27 през ноември и дългоотлаганата Конференция за биоразнообразието COP15 през декември. Въпреки множеството критики за мудност и липса на реален прогрес, на тези мащабни форуми успя да се стигне до конкретни споразумения. На Конференцията за океана световните лидери признаха, че са дълбоко разтревожени от глобалната извънредна ситуация, пред която са изправени океаните, и подновиха ангажимента за предприемат спешни действия и сътрудничество на всички нива, за да бъдат постигнати набелязаните цели във възможно най-кратки срокове. Друг значим пробив беше договарянето на финансиране за климатичен фонд за „загуби и щети“ в полза на развиващите се страни. Това се случи по време на Конференцията на ООН за климата (COP27), която се проведе в Египет през ноември. Макар и тя да даваше изгледи да приключи като един от многото подобни глобални форуми без постигане на реално споразумение, разговорите се проточиха далеч след официалния край на срещата и се стигна до това позитивно развитие. Преговарящите успяха не само да се споразумеят за формулировката на заключителния документ, но и да създадат механизъм за финансиране за компенсиране на уязвимите нации и по този начин да се обезщетяват загубите и щетите, причинени от бедствия, свързани с промените в климата. Въпросното споразумение определяме като пробив, защото то идва след десетилетия, прекарани в международни спорове по темата без постигане на напредък. „Този COP направи важна стъпка към справедливост“, каза по темата генералният секретар на ООН Антониу Гутериш. „Ясно е, че това няма да е достатъчно, но е много необходим политически сигнал за възстановяване на нарушеното доверие“, добавя той. Друг, макар и по-незначителен напредък, беше постигнат по няколко ключови въпроса, сред които постепенното премахване на изкопаемите горива и по-строгия език относно необходимостта от ограничаване на глобалното затопляне до 1,5 градуса по Целзий. Интересно развитие имаше и от българска страна. През ноември, по време срещата на върха в Египет, беше изявено желание от страна делегацията ни България да бъде домакин на предстоящия през 2024 г. COP29. За тази заявка призоваха и хората, част от неформалната група на Горичка „Анонимните климатици“, като по-късно желанието България да бъде домакин на COP29 беше изразено и най-високо ниво от президента Румен Радев.
