С колкото и апокалиптични новини за промените в климата да беше изпълнена 2022 година, не може да се отрече, че тя ни даде и немалко поводи за радост и надежда. Заровихме се в новините, за да изберем за вас 22 от по-интересните факти и истории през годината, в които откриваме нещо позитивно. Освен глобални и европейски новини, имахме и няколко повода за радост и от България, по които очакваме развитие (вижте в края на текста).
Възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) са спестили 230 милиона тона емисии въглероден диоксид през 2022 г.
Възобновяемите енергийни източници са успели да покрият цялото нарастване на глобалното търсене на електроенергия през първата половина на 2022 г., показва доклад на Ember. Базираният в Лондон енергиен мозъчен тръст е установил, че увеличаването на слънчевата, вятърната и водноелектрическата енергия предотвратява възможно 4-процентно увеличение на производството на енергия от изкопаеми горива и произтичащите от това 230 милиона тона емисии на въглероден диоксид. Това е еквивалентът на премахването на над 49 милиона бензинови коли от пътя за една година.
ЕС одобри германска схема за възобновяема енергия на стойност 28 милиарда евро
Енергийната криза, предизвикана от войната в Украйна, катализира в ЕС търсенето на решения, свързани с възобновяема енергия. Политиката се насочи към бързо разширяване на използването на вятърна и слънчева енергия. Германия обяви, че ще се опита да изпълни целта си да произвежда 80 процента от своята електроенергия от възобновяеми източници до 2030 г.
Най-голямата британска банка отказа да финансира нови петролни и газови находища
Lloyds, най-голямата вътрешна банка във Великобритания, обяви, че няма да финансира нови петролни и газови находища. Тя се присъединява към малък брой други кредитори, които намаляват финансирането за изкопаеми горива, включително NatWest, който намали заемите за клиенти в нефтения и газовия сектор с 21% през 2021 г.
ЕС ще наложи първата в света „въглеродна тарифа“ върху вноса, вреден за околната среда
Европейският съюз обяви споразумение за налагане на тарифа за въглероден диоксид върху вноса на замърсяващи стоки като стомана и цимент. Известно като „Механизъм за коригиране на въглеродните граници“ (CBAM), споразумението ще обхваща промишления внос от 27-те държави-членки на блока, като се насочва първо към най-замърсяващите продукти. Тази схема „ще бъде ключов стълб на европейските политики за климата… за насърчаване на нашите търговски партньори да декарбонизират индустрията си“, обясни евродепутатът Мохамед Чахим от Партията на социалистите и демократите.
Франция забранява вътрешните полети на къси разстояния, стимулирайки пътуванията с влак
Франция получи зелена светлина да забрани вътрешните самолетни полети на къси разстояния и по този начин да се намалят емисиите от авиотранспорта. Европейската комисия одобри хода, който ще премахне полетите между градове, за които има възможност за директен транспорт с влак в рамките на до 2,5 часа. Промените са част от Закона за климата на страната от 2021 г. и бяха предложени за първи път от Гражданската конвенция за климата на Франция – гражданска асамблея, натоварена със задачата да намери начини за намаляване на въглеродните емисии на страната.
COP за деца
Младите хора получиха „място на масата“ по темите за климата за първи път на срещата на върха в Египет през ноември. Новообявеният павилион за деца и младежи на COP27 им позволи да провеждат дискусии и политически брифинги.
Норвегия ще намали замърсяването с първата в света мрежа за обществен транспорт с нулеви емисии
Осло е на път да стане първата столица в света с изцяло електрическа система за обществен транспорт. Столицата на Норвегия се надява да постигне тази цел до края на 2023 г. като част от по-голямата си цел да се превърне в първия в света град без емисии до 2030 г. Транспортният тласък включва замяната на градските дизелови автобуси с 450 електрически.
Възобновяемата енергия може да покрива 100% от гръцкото търсене на електроенергия
Възобновяемата енергия задоволи всички нужди на Гърция от електричество за първи път през октомври 2022, обяви независимият електропреносен оператор на страната IPTO. За най-малко пет часа възобновяемите енергийни източници са представлявали 100 процента от производството на електроенергия в Гърция, достигайки рекорда от 3106 мегаватчаса. Слънчевата, вятърната и водната енергия представляват 46 процента от енергийния микс на нацията през осемте месеца до август 2022 година, спрямо 42 процента през същия период на 2021 г., според базирания в Гърция мозъчен тръст за околната среда The Green Tank.
Електрическите автомобили стават по-евтини
Въпреки растящите цени на батериите, автомобилните компании започнаха да лансират все по-достъпни електрически превозни средства. През изминалата година General Motors представи следващия си модел Chevrolet Equinox EV, малък SUV с очаквана начална цена от около 30 хил. долара (€29 500) – значително по-евтино от текущата средна стойност от около 65 хил. долара (€64 000). Автомобилът е с пробег на зареждане от 400 км. Постигането на по-ниска ценова точка без компромиси с пробега е от ключово значение, за да бъдат стимулирани основните купувачи да преминат към електрически превозни средства.
Дания става първата страна, която плаща за „загуби и щети“ от изменението на климата
През септември 2022 Дания стана първата държава, която предложи компенсация за „загуби и щети“ за най-уязвимите от климата региони на света.„Изключително несправедливо е най-бедните в света да страдат най-много от последиците от изменението на климата, за което са допринесли най-малко“, каза министърът на развитието на Дания Флеминг Мьолер Мортенсен при обявяването на тази важна стъпка. Той добави, че е време за действия, а не само за думи.
Европейската централна банка ще дава оценки за климата на компаниите, когато купуват облигации
Европейската централна банка (ЕЦБ) заяви, че ще даде на корпорациите оценки за климата, преди да изкупи техните облигации, и възнамерява да даде приоритет на тези, които правят повече за намаляване на парниковите емисии. Резултатите на компаниите ще измерват напредъка в намаляването на предишните емисии, плановете за намаляването им в бъдеще и пълнотата на отчитането на количеството парникови газове, които отделят.
Слънчевата енергия е помогнала на ЕС да избегне вноса на газ на стойност 29 милиарда евро това лято
Слънчевата енергия е представлявала 12,2 процента от електроенергията, генерирана в Европейския съюз през лятото на 2022 – най-високият дял в историята според нов доклад. По данни на анализаторите от енергийния мозъчен тръст Ember тази енергия би струвала 29 милиарда евро, ако идваше от инсталации, изгарящи природен газ.
Франция става първата европейска страна, която забранява рекламите на изкопаеми горива
Франция вече е първата европейска държава, която забрани рекламите за изкопаеми горива съгласно нов закон за климата. Обявено на 22 август 2022, законодателството забранява рекламирането на всички енергийни продукти, свързани с изкопаеми горива, като петролни продукти, енергия от изгаряне на въглища и въглерод, съдържащ водород. Рекламите за природен газ все още са разрешени, но новите правила ще бъдат въведени през юни 2023 година.
Големият бариерен риф дава признаци за възстановяване
Големият бариерен риф край бреговете на Австралия показва най-добрите признаци за възстановяване на коралите от 36 години насам. „Това, което виждаме, е, че Големият бариерен риф все още е устойчива система. Той продължава да поддържа тази способност да се възстановява от смущения“, казва ръководителят на програмата за мониторинг на Австралийския институт за морски науки Майк Емсли. Въпреки това позитивно развитие рифът все още остава уязвим и се наблюдава масово избелване.
Растежът на вятърната и слънчевата енергия може да доведе до постигане на климатичните цели
Слънчевата и вятърната енергия могат да нараснат достатъчно, за да ограничат глобалното затопляне до 1,5C, ако 10-годишният среден темп на растеж от 20 процента може да се поддържа до 2030 г., показва нов доклад. Производството на слънчева енергия е нараснало с 23% в световен мащаб през 2021 г., докато доставките от вятър са нараснали с 14% през същия период. Заедно и двата възобновяеми източника представляват 10,3% от общото световно производство на електроенергия, което е с 1% повече от 2020 г. Холандия, Австралия и Виетнам имат най-бързи темпове на растеж при възобновяемите източници.
Изчисления показват как преходът към възобновяема енергия би спестил пари на всички
Декарбонизирането на енергийната система е решаващо за намаляване на емисиите и спиране на изменението на климата. Но също така ще ни спести много пари. Според изследователи от Оксфордския университет прекратяването на използването на изкопаеми горива до 2050 г. ще спести на света поне 12 трилиона долара (11,3 трилиона евро).
Растения учат потомството си как да се адаптират към изменението на климата
Нови изследвания показват, че растенията могат да предадат адаптацията към климата на своето потомство. Проучването, публикувано в списание Trends in Plant Science, установява, че „спомените“ за това как да оцелеем в нашия променящ се свят се предават чрез нещо, наречено епигенетика. За разлика от генетичните промени, епигенетичните промени не се отразяват на ДНК последователността. Вместо това те могат да променят начина, по който даден организъм разчита ДНК последователност. Изследователите се надяват, че откритието ще помогне на учените да разберат как интелигентността на растенията се бори с изменението на климата.
Провеждането на виртуални или хибридни конференции може да смекчи изменението на климата
Бяхме шокирани да научим, че (преди пандемията) глобалната конферентна индустрия е произвеждала толкова емисии парникови газове, колкото целите Съединени щати вкупом. Това е сериозен замърсяващ сектор, но скорошно проучване установи, че преминаването към повече онлайн и хибридни събития може да бъде от голяма полза за планетата. Според доклада на IPCC за 2021 г. имаме 8,3-9,7 години, преди да надхвърлим границата на глобалното затопляне от 1,5 градуса. Изследователите обаче казват, че преминаването на конференциите онлайн може да удължи този срок с около 1,5 години.
България за пръв път имаше свой вицепремиер по климатичните политики
На 13 декември 2021 на длъжност като Министър на околната среда и водите встъпи Борислав Сандов. Той се превърна и в първия български политик, имал ресор, пряко свързан с климата, получавайки и позицията Вицепремиер по климатичните политики. За жалост до момента обаче той е първият, но и единственият в страната, заемал тази длъжност. С отворено писмо, разпространено през юли 2022, Гражданският колектив „Анонимните климатици“ към платформата Gorichka.bg изяви своята молба позицията да бъде запазена, но до момента все още няма такъв ресор в страната. Още тук.
България: Темата за промените в климата влиза в час
За да помогнат на повече български ученици да навлязат по-навътре в темата с промените в климата, от Фондация „Заедно в час“ реализират проект, който стартира през 2022 г. Благодарение на инициативата деца и младежи от цялата страна ще имат възможност не просто да научат повече за проблема с климата, но и активно да предлагат решения за справяне с него. Инициативата е финансирана от Европейската климатична фондация и включва обучения за учители, учебни материали, конкурси и други събития. Още тук.
България: Работницата Климатична фреска гостува в Народното събрание
В последния ден на 47-ото Народно събрание депутатите имаха възможността да разширят познанията си за промените в климата и сложните взаимовръзки, които стоят зад тях. На 29-и юли 2022 екипът на дружеството Wind of Change представи на политиците играта-работилница Климатична фреска. Основна цел на работилницата е участниците да преминат през процес, който да им помогне да открият връзката между причините и последствията, свързани с изменението на климата и да потърсят възможни решения за излизане от кризата. По този начин сложното научно познание се поднася по интересен и достъпен начин, провокирайки интелектуален обмен и дискусия. Още тук.
България изяви желание за домакинство на COP29
По време на провелата се в Египет през ноември среща на върха за климата COP27 страната ни изяви желание за домакинство на предстоящия през 2024 годината COP29. За да привлече вниманието на българските политици върху възможността за кандидатура на България за домакинство на климатичния форум, в навечерието на COP27, Гражданският колектив към платформата „Горичка“ изпрати отворено писмо до президента Румен Радев, както и до Министър-председателя Гълъб Донев и министрите на околната среда, енергетиката и външните работи. Дали България ще има шансове да бъде домакин на COP29 през 2024 г. – предстои да научим. Повече тук.
Най-важните новини от 2022, свързани с климата, можете да видите тук.
