3 промени, 3 стимула, 3 победи за земеделието в България

В България делът на земеделска площ, която се обработва биологично, е много по-нисък от средния за ЕС. Липсват достатъчно стимули за насърчаването на биоземеделието, но за сметка на това количествата използвани химикали като антибиотици и пестициди нарастват, емисиите от парникови газове от сектора също (повече можете да научите оттук). Не липсват обаче и позитивни примери и победи. За всички тях разговаряме с трима души, които споделят по три важни за тях неща, свързани със земеделието и опазването на околната среда и климата. Асен Ненов, Стоилко Апостолов и Любомир Ноков са част от гражданската група „Анонимните климатици“ и в епизод 2 на новия ни подкаст обсъждат земеделието в България. Ето какво добавиха те по темата:

Асен Ненов, еколог и биотехнолог
Три неща, които бих премахнал от храните и въобще от земеделието:

1. Да спра химията – пестициди, инсектициди, фунгициди, екоциди, биоциди, всичко. Това не е естествено – както геноцида е неестествен, защото избива, вместо да подкрепя живото. Разбира се, всичко може да наречем химия, затова нека уточня – говоря за произведената от човешкото желание химия, която да направи така, че да увеличи печалбата от земеделието. Проблемът с линейния начин на мислене и на творене на икономика е, че имаме граници на мисленето – отпадъка не го мислим, защото нали ще го депонираме? Някой друг да му мисли. За почвения живот, който ще пострада от глифозата – ми друг да му мисли, нали е легално да го правя? Пише го в една уважавана хартийка. Това е остаряло и постоянно остаряващо мислене, което води до масовата гибел, наречена от учените 6-тото масово измиране на видове на планетата.

2. Бих намалил, може би, броя хладилници и въобще начина, по който ние сме свикнали да се опираме на електричеството, за да пазим храна понеже това е от съвсем скоро така. А преди това е било възможно да живеем без това. Ето, например, дядо ми, който си отглеждаше бая зеленчуци, вкарваше излишъка от домати в консерви, сок, пюре; а останалите краставици за 3 дена ставаха на сурова туршия, която хапвахме през лятото (рецептата включва синап, анасонов копър, лук и краставици в буркан на слънце; и внимаваме да не литне капачката!). Баща ми пък лови достатъчно риба, че излишъкът да се превърне в чирузи, или осолена риба в марината; за зимата пък прави суджук в черва, който суши в студеното време. Всичко описано няма нужда от електричество, за да се съхрани месеци или години. Сиренето също не се нуждае от хладилник, защото е в саламура именно с цел обезопасяване и съхранение. Мисля, че за да живеем добре, е редно да направим крачка назад в бъдещето, или крачка напред в миналото.

3. И другото е дългата верига на доставката на храните. Защото тя генерира огромно количество от излишен отпадък, който после застрашава бъдещето на децата. Когато крушите са аржентински, а са опаковани в Тайланд, но сме ги купили на трето далечно място, това значи, че въглеродният, а и екологичният отпечатък на този продукт е огромен. При сполучливо въвеждане на въглероден данък, този консуматорски произвол ще секне много бързо, защото такива продукти биха били непродаваемо скъпи, ако в цената им се вкара и цената на щетите, които причинява производството им. В един идеален вариант човек с колело отива на 15-20 километра от дома си и купува от човек, на когото вярва. И то въпреки, че купувачът си има немалка градинка за специфични нужди. Идеята е, че едва ли сам човек може да осигури много голяма палитра от суровини за хранене и обменът е важен, но е важно и да е локален, ако щете и биорегионален. Но резултатите от всички тези наши действия основани на желания и нужди, трябва да вървят в обща посока – подкрепяне на развитието на региона и на живото в него.

Любомир Ноков, управител на „Био България“ и съосновател на Gorichka.bg
Три неща, които могат да се направят, за да се стимулира биоземеделието в България:

1. Все повече и повече земеделци да имат достъп до знания и до съвети и до хора, които се занимават с това нещо. Защото биологичното земеделие се възприема като традиционно, но в него има много иновации и много неща, които се случват непрекъснато и които могат да бъдат научени и развити. И това ще помогне много на земеделците, за да се справят с проблемите, с които се сблъскват.

2. Второто нещо е е свързано с това, което държавата се опитва да прави като стимули към земеделците, за да се занимават с биоземеделие. Бих променил цялата система. Вместо да стимулират владеенето на земя, по-добре да станат клиенти на биоземеделците и да започнат да купуват храна от такъв тип земеделие за всички държавни институции. Например в болниците храната е отвратителна, а би било чудесно да не е така, все пак. Това е наша отговорност.

3. Третото нещо е свързано с образование и с някаква кампания за ползите от този тип земеделие, защото неправилно често биохраните се възприемат като чисто здравословни, а всъщност те са свързани с околната среда, с климата, с обществото, с работните места и всичко. Т.е. биоземеделието е нещо, което може да има много плюсове, освен това, че е здравословно.

Доктор Стоилко Апостолов, фондация Биоселена
Трите хубави неща, които се случиха през последните десет години в българското земеделие:

1. Започването на прилагането на обща селскостопанска политика в България.

2. Развитието на сектора на биоземеделието и предлагането на биохрани в почти всички български магазини и населени места.

3. Промяната в законодателството, която позволи на малки производители да преработват част от продукцията си и да продават директно на фермерските пазари и късите вериги на доставки. Това според мен промени доста сектора на храните в България.

Ако искате още по темата, гледайте целия епизод на подкаста ни “Анонимните климатици”, посветен на земеделието в България. Обсъждаме колко важно е всъщност то за всички нас, каква е връзката му с околната среда и климата и пред какви предизвикателства сме изправени. Разговорът е с Мартин Заимов (финансист), Асен Ненов (еколог и биотехнолог), доктор Стоилко Апостолов (фондация Биоселена), Любомир Ноков (управител на „Био България“ и съосновател на Gorichka.bg) и Магдалена Малеева (основател на Gorichka.bg).

Абонирайте се за YouTube канала на ни, за да гледате първи новите епизоди!
Последвайте ни във Facebook.
Последвайте ни в Instagram.
Последвайте ни в Twitter.
Абонирайте се за нашия месечен бюлетин.