Преди малко повече от две години „Капитал“ публикува мой текст за развитието на атомната енергия и все по-намаляващата и роля под заглавието „Атомната енергия беше бъдещето“.
Сега мога да кажа – нищо съществено не се е променило за тези две години. Нищо.
В същото време лъжите, надеждите и платените репортажи и внушения продължават и до днес. Колкото и много да е говорено по тази тема – толкова много и лъжи са разпространени (и продължават). Това кара човек да се пита откъде да започне – от най-опашатата или от най-зловредната? Като например тази, че лошият Запад e принудил България да затвори безупречните малки блокове, защото искал да унищожи българската енергетика и да принуди „велика“ България да внася европейски ток. Или как сме затворили генериращите най-евтиния ток мощности. Или как Западът се меси в енергийната ни политика и точно заради това са проблемите в нея (за режима на тока отпреди промените естествено не се говори).
В тази статия ще дам един друг поглед върху нещата на база малко по-различни данни.
Случайно ми попадна един доклад относно ремонтите на 5 и 6 блок. Ремонтите са едни от най-важните дейности на енергодружествата и те говорят много – много повече, отколкото хората първоначално виждат.
И така, ще се спрем на две важни графики от същия доклад.
Разбира се, авторът е представил тези данни вероятно с единствената цел да предостави доказателства за непрекъснато повишаващата се ефективност и подобрение на ремонтната дейност. Това е безспорен факт и доказателство са предоставените данни. Съкращаването на ремонтните дейности, съчетано със спирането на малките блокове, води до огромен ръст на производството на 5 и 6 блок. Това са неоспорими факти и говори много добре за експлоатационния персонал.
За да е пълна картината по линия на ремонтните дейности, би било добре да видим и съответната динамика по ремонтите на старите блокове за този период, но със сигурност и там е имало подобрение.
Важните изводи направени от автора са следните:
- Четворно намаление на времето за ремонт на блокове 5 и 6 (144 дни срещу 35);
- Това намаление НЕ Е за сметка на намалени обеми ремонтни дейности;
- Това намаление НЕ Е за сметка на здравето на хората заради увеличен престой на ремонтния персонал (има отделна графика за натрупаната радиация в персонала по време на ремонтните дни);
- Значително нарастване на времето на работа на инсталациите, достигащо 93,11% (т.нар. Capacity factor). Това всъщност е и близо до теоретичния максимум за тези блокове (все пак не работят един месец в годината заради ремонт и презареждане.
Нека не забравяме, че АЕЦ „Белене“ беше в активна фаза в края на 80-е години, голяма част от работата по блок 1 бе извършена и бяха доставени около 60% от оборудването за първи блок. Това включва реактора (на Шкода), който бе изкупен обратно от „Атомстройекспорт“, сложен на Калининската атомна централа, за да може после да ни доставят друг. Можете да си представите какви колосални загуби сме реализирали при тези уникални търговски сделки. И това без да отчитаме въобще цената на капитала и изгубените ползи.
Интересен е и друг един доклад от 2004 г. за състоянието на проект АЕЦ „Белене“ на инж. Косев. Интересното за мен в настоящият контекст се намира на стр. 10 , където се казва: “Стойността на доставеното оборудване е оценено на $ 505 млн.. От тези средства са направени целесъобразни разкомплектовки (на МиС) и вложени в АЕЦ “Козлодуй” на стойност около $ 75 млн.. Следователно, в стойностно изражение, оборудването на АЕЦ „Белене”, което може да се използва е $ 430 млн.”
Колко още разкомлектовки по „целеcъобразност“ e имало оттогава, как точно са били осчетоводени, можем само да гадаем. Естествено, от това не може да се направи категорично заключение за нередности, но показва изключително лоша практика, особено когато се извършва в условия на пълна секретност и липса на публичност.
Излишните атомни блокове и щастливият момент за Маришкия басейн
Обърнете внимание, че до 2001 година двата атомни хилядника произвеждат общо едва 10 ТВч енергия. Тогава още я няма централата на АЕS („Марица Изток 1“). ТЕЦ „Варна“, ТЕЦ „Бобов Дол“ и ТЕЦ „Марица Изток 2“ предприеха реконструкции по заема „Енергия 1“ от Световната банка. Едно от важните неща, което се направи по този проект, беше реконструкцията по два блока от всяка от тези централи за нуждите на балансирането и първично и вторично управление на честотата на мрежата.
Виждаше се, че с такъв голям процент атомни блокове, които могат да работят само и единствено в базов режим, нуждата от заместващи по-малки, но гъвкави мощности, бе ясна за специалистите. Ето защо малките атомни блокове към онзи момент бяха вече ненужни. Оставането им, щеше да има изключително негативни последици за икономиката ни.
Разбира се, тези неща никога не бяха обяснени нормално на хората, защото умишлено трябваше да се отвлича вниманието, докато се плетат кошниците – продажбата на ТЕЦ „Бобов Дол“, ТЕЦ „Варна“, продаването на част от терените на „Марица Изток 1“ за проекта на АЕS и много други.
Затварянето на малките блокове и отпускането на пари по фонд „Козлодуй“, както и японският заем по проекта на Мицуи доведоха до изключително положителни ефекти, почувствани в цялата страна през този период:
- Управлението на мрежата се подобри неимоверно заради извършените реконструкции посочени по-горе;
- Проектите на водещи световни фирми (Сименс, АВВ, Schneider, Mitsui, Honeywell) имаха огромен ефект не само върху прехвърлянето на ноу-хау на български инженерингови фирми, но и в значителни инвестиции в производствени мощности в страната: АВВ и Schneider инвестираха в няколко завода в България, Сименс отдавна разширява присъствието си, Ханиуел премести фабриката за асемблиране на системи за управление за цяла Европа и бившите съветски републики от Брюксел в София. И докато фабриките могат сравнително лесно да се преместят, то знанията и опитът на хората участвали в тези проекти е най-ценното нещо, което трябва да се запази и множи;
- Проектът на Мицуи в ТЕЦ 2 е просто едно истинско бижу с подмяна на турбините и генераторите. Всички тези мащабни реконструкции в ТЕЦ 2 позволиха техническият екип от това време да натрупа изключително много управленски опит и после заслужено стана част от управленския екип на ТЕЦ 2 и успешно се справя с управлението на централата в настоящата макрорамка (вмешателството на политиците и други сили е част от проблемите, разбира се);
- Огромните реконструкции изискваха и огромен човешки ресурс, ремонтен персонал идваше от Козлодуй, за да помага на място. Индиректно това доведе до раздвижване на цялата икономика на района. Наличието на западни технологии и западни фирми доведе също така и до съответно повишаването на заплатите.
Разбира се, не си правя илюзии, че при толкова много финансови интереси, дискусията покрай атомната енергия и особено в български контекст някога ще затихне. В интерес на обществото обаче е всички ние да се съгласим относно следните безспорни факти:
- Изключването на малките блокове в АЕЦ „Козлодуй“ НЕ доведе нито до срив на системата, нито до покачване на цените, нито до свиване на икономиката ни. Факт;
- Покрай АЕЦ „Белене“ са похарчени милиарди левове от джоба на данъкоплатците без НИКАКВА надежда те да бъдат върнати. Тези пари можеха да бъдат вложени в други, далеч по-перспективни проекти и да носят пари на бюджета и ползи за обществото. Факт;
- Атомната енергия изисква сериозен човешки ресурс в дългосрочен план и това е изключително сериозен проблем, който и сега се чувства в АЕЦ „Козлодуй“. При застаряващо население кадрите не достигат и нещата ще се влошават още повече. Времената, в които хората работят 20 години на едно и също място са безвъзвратно отминали. И не става въпрос за пари. Факт;
- Преплетени са толкова местни и чужди финансови (и не само) интереси, а материята е толкова сложна и специфична, че не е възможен никакъв истински, неполитизиран разговор. Факт.
Ако престанем да отричаме тези факти по-горе, ще можем да преминем към градивната част и отговор на простите въпроси. Като например:
- Колко е максималният оставащ ресурс на реакторите? Може ли да се увеличи?
- Имаме ли постоянно и окончателно решение за отработеното гориво, не само това, което е на плаощадката, но и това, което ще дойде?
- Кое са тези специалисти, които бихме се съгласили, че биха дали точна и безпристрастна оценка – ясно е, че тези които най-разбират в детайли, имат личен интерес атомната да продължава колкото се може повече? Тези, разбиращи от неатомните имат личен интерес техните да се развиват.
- Тъй като специалистите ще дават волно или неволно удобната за тях информация, кои са тези представители на обществото/бизнеса, които ще защитават обществения интерес? Защото това е всъщност най-важното.
И забележете – нито за момент горе не споменавам за дискусия колко ще струва. Защото е глупаво. Защото първо се дефинира нуждата на обществото (не на бизнеса), след това се избират потенциалните алтернативни решения/технологии (днешни и в процес на развитие), след това се прави преценка на рисковете (това е най-важната и най-трудната част) и чак тогава започваме да говорим за това колко ще струва.
И най-накрая включваме политиците, за да видим каква макрорамка и какъв бизнес модел ще създадем, за да стане възможно това и за да се намали цената. Чак накрая бизнесът поема нещата и прави така, че те да са случат.
А при нас те НЕ се случват, защото всичко се прави в обратен ред – знайни и незнайни политици първо измислят бизнес модела, от който най-лесно ще печелят (напълно излишните соларни паркове от преди десетина години), после технологиите от които най-лесно ще печелят (пак същия пример), като прехвърлят всички рискове на обществото и най-накрая започват да се дефинират нуждата на обществото.
Нашето общество страда не от липса на законност, а от повсеместното чувство на гражданите за липса на справедливост. И това е на всяко ниво, във всяка област.
Ето защо и в енергетиката като част от горното всякакви разговори за справедлив преход са изначално обречени на неуспех.
Симеон Белорешки е част от неформалната група „Анонимните климатици“ и един от авторите на Горичка. Той има над 30 години професионален опит в тежката химия, въглищната енергетика и добива на петрол и газ. Седем от тези години са отдадени на „Химко“, а друга немалка част от тях прекарва, ръководейки проекти в ТЕЦ „Бобов дол“ и рехабилитация на блокове 1,3 и 4 в „ТЕЦ Марица Изток 2“. Инж. Белорешки има опит и като консултант за Европа, Близкия Изток и Африка, вкл. и Оман. През последните три години той е базиран в Малайзия където работи в същия сектор, но за целия азиатски район. И както казва за себе си „да, аз съм от малкото, които работят във фосилната индустрия, но не се изказват негативно за климатичната сделка“.
