Учените казват, че тазгодишните данни за рекордно намаление на обема и разпространението на арктическия лед са убедителнo доказателство, че ледената шапка на върха на планетата ще започне да изчезва през лятото след десетилетие или две, което ще има всеобхватни, глобални последствия.
Статията е публикувана на 30.08.2012 в CLIMATE POLICY & POLITICS POLLUTION & HEALTH SCIENCE & TECHNOLOGY ANTARCTICA AND THE ARCTIC NORTH AMERICA и Yale Environment 360.
Фен Монтейн
След като северното лято отива към своя край можем да наблюдаваме два повратни момента в историята на Северния ледовит океан – рекордно ниска площ на леда и ново драстично намаление на неговия обем. Това екстремно топене е драматично доказателство, според много учени, че морският лед в района е преминал критичната точка и че след десет или двадесет години Северният полюс ще е без лед през лятото.
НАСА и експерти от Съединените щати обявиха по-рано тази седмица, че площта на арктическия лед е паднала до 4.1 милиона квадратни километра(1.58 милиона квадратни мили), чупейки рекорда от 2007, и най-вероятно ще продължи да пада до средата на септември. Когато летният сезон на топене приключи, Северният ледовит океан ще е покрит с 45% по-малко лед от средната стойност между 1979 и 2000г.
Още по-шокиращо е бързото намаляване на обема на леда в Северния ледовит океан. Анализ проведен от Панарктическата моделна система за асимилация на океанския лед(PIOMAS) на Вашингтонския университет изчислява, че обемът на морския лед пада в края на август до приблизително 3.500 кубични километра-намаление със 72% спрямо средната стойност между 1979 и 2010.
На 26 август арктическият лед достига нов рекорд в намаляването на площта си през лятото.
Питър Уедамс, който председателства групата за полярна океанска физика на Университета на Кеймбридж и който измерва дебелината на арктическия океански лед от подводници на Британския флот, казва, че по-ранните изчисления за загубата на арктически морски лед неимоверно подценяват бързината, с която той изчезва. Той вярва, че е вероятно Арктика да остане без лед през лятото преди 2020 и е възможно това да се случи дори през 2015, 2016-десетилетия по-рано от предвижданията направени само преди няколко години.
Марк Дринкуотър, учен на мисия на сателита CryoSat на Европейската Космическа Агенция и главен съветник на агенцията по полярните райони, казва, че той и колегите му са изумени от скоростта, с която арктическият лед отстъпва през последните 5 години.”Ако тази скорост на топене(през 2012) се запази и през 2013, дулото е опряло в главите ни, и ние сме изправени пред арктическо лято без морски лед в рамките на това десетилетие”, казва Дринкуотър в и-мейл интервю.
This graph, prepared by the University of Washington’s Pan Arctic Ice Ocean Model Assimilation System (PIOMAS) shows the precipitous drop in the volume of summer sea ice in the Arctic Ocean. Since this graph was prepared, PIOMAS estimates that the volume of sea ice in the Arctic has fallen farther, to 3,500 cubic kilometers — a decline of 72 percent compared to the average from 1979 to 2010. (Polar Science Center/Applied Physics Laboratory/University of Washington)
NASA. Топящ се лед.
Малък брой климатолози смятат, че има природна променливост, която играе важна роля в оттеглянето на арктическия лед като усилва климатичните промени, причинени от човешката дейност и те предупреждават да не предричаме сигурната гибел на летния арктически лед. Но огромно мнозинство от експерти по полярния лед смятат последните данни за потвърждение, че летният морски лед е стигнал точка, от която няма връщане назад.
Драматичната загуба на морски лед се определя от няколко ключови фактора, казват учените. Главният от тях е, че десетилетията на затопляне толкова много са стопили и изтънили арктическия лед, че бързо появяващи се зони на тъмна открита вода поемат все по-големи количества от слънчева радиация, като по този начин още повече затоплят района в един порочен кръг.
Второ, бързо покачващите се температури на въздуха и водата в Арктика, са променили засега, поне две неща в атмосферната активност: по-топлият въздух който, навлиза в Арктика и увеличилите се бури и циклони през лятото не само изтеглят леда от арктическия басейн, но и нарушават ледената обвивка, разкривайки все повече и повече тъмна вода.
И накрая съществува неизбежната реалност, че постоянно покачващите се нива на въглероден двуокис в атмосферата, причинени от човешката дейност продължават да затоплят Арктика и останалия свят, като допълнително ускоряват загубата на арктически лед. Някои експерти казват, че единственото, което може да забави това изчезване-и то само за няколко години-е голямо вулканично изригване, което да намали количеството слънчева енергия, което достига Земята.
“Отрезвяващо е да видиш, че Арктика се променя толкова бързо”, казва Тед Скамбос, изследовател в Националния център за данни за снега и леда в Колорадо. “Просто да гледаш сателитните данни, които получаваме всеки ден е омагьосващо, но по тъжен начин. Това вече не прилича на Арктика. Летният лед приличаше на шапка, която покрива почти целия басейн, сега прилича на сал, с място от всички страни. Можете да си представите как ще изглежда Северният полюс, когато е само пространство открито море, с миниатюрни количества лед през август и септември. Планетата ще е много по-различна. ”
Загубата на голямото ледено кубе на върха на Земята през лятото ще има огромни последствия, казват учените. Те включват намаляване на количеството слънчева радиация отразявана обратно в космоса от леда, значими промени във въздушните джет течения и метеорологичните особености на Северното полукълбо и още по-бързо затопляне на далечния север, което ще причини топенето на гренландските ледени масиви и ще повиши нивото на Световния океан.
“В добавка на това влияние”, казва Дринкуотър”повишената бурност ще създаде системи от океански вълни, които неограничени от ледове ще заливат околополярните северни брегове. Сегашната скорост на намаляване на постоянно замръзналите брегове ще се увеличи, което ще доведе до значителна брегова ерозия и реконфигурация в районите с голяма северна ширина. Междувременно, едва наскоро чухме за потенциалното освобождаване на складирания в моретата метан, което ще влоши вече съществуващия парников ефект.
Рекордното намаляване на площта на арктическия лед до 4.2 милиона квадратни километра през 2007 се дължеше на някои необичайни обстоятелства като слънчево лято и по-високи температури в Арктика. Тази площ се възстанови до известна степен през следващите години и достигна 5.3 милиона квадратни километра през 2009, което обнадежди някои учени, че арктическият лед не е в “смъртоносна спирала”.
Но Скамбос и други експерти казват, че новите данни за намаляващите площ и обем на арктически лед показват, че Арктика е навлязла в “ново нормално състояние”, в което това намаляване е необратимо. Заради изтъняващия лед и бързо откриващите се площи вода, Северният ледовит океан не може повече да стои замръзнал през лятото благодарение на способността на снега и леда да отразяват слънцето – тъй наречения албедо ефект.
Дебелият морски лед, който се е формирал в продължение на години вече е все по-голяма рядкост в Арктика. През 60-те години подводници редовно срещаха лед с дебелина 12 фута около Северния полюс, а в някои други зони-с дебелина 20 фута; сега в тези райони се среща лед, който е дебел само 3-4 фута. Много части на Северния ледовит океан сега са покрити с тънък лед, формирал се само за една година, който бързо се топи през пролетта и лятото.
Тази пролет, отбелязва Скамбос, дебела късна зимна снежна покривка на сушата се е стопила необичайно бързо, достигайки рекордно ниски нива през юни. Ледът в Северния ледовит океан се топи от 10 до 14 дни по-рано в сравнение с предишни десетилетия. Относително ясното небе от късния май и целия юни спомага за по-бързото топене на леда, но дори и облачното време през юли и август не спират неговото рекордно оттегляне.
“Чувствителността на Арктика към топлите лета е много по-голяма сега отколкото през 90-те или ранните години на предишното десетилетие.”, казва Скамбос, “Това, което виждаме тази и предишната година показва, че 2007-ма не е била случайност. След като са минали няколко години виждаме, че много нови метеорологични модели водят до значителна загуба на арктически лед.”
Скамбос не предрича, че арктическият лед ще изчезва през лятото през това десетилетие, той смята, че това ще се случи около 2030, “плюс минус 10 години”. Той казва, че “краят на играта” за летния арктически лед ще означава, че около 1 милион квадратни километра-около 15% от това, което е съществувало в средата на 20-ти век ще остане в канадската висока Арктика и някои други райони, оставяйки Северния полюс на практика без лед през август и септември.
Дринкуотър казва, че променящите се метеорологични модели, които водят до отделянето на повече топлина и влага в арктическата атмосфера са изиграли решаваща роля в ускоряването на загубата на арктически лед. Оттеглянето на леда през последното десетилетие е придружено от тенденция на ниско атмосферно налягане и повече бури и циклонна дейност, което разрушава ледената обвивка и разкрива зони със свободна вода. Мощна арктическа буря по-рано този месец направи точно това, отбелязва Дринкуотър.
Той казва, че арктическият лед може чувствително да се възстанови за период от време, ако атмосферната циркулация се промени и моделът познат като арктическо осцилиране-сега в положителна фаза-премине в отрицателна и стартира дълъг период на високо атмосферно налягане и по-малко бури. Това, казва Дринкуотър, ще задържи леда в басейна на Северния ледовит океан и той ще стане по-дебел.
“Все пак”, добавя Дринкуотър, “това остава като напразна надежда в една система, чиито механизми изглеждат задействани така, че тя да се отърве от леда в моретата.”
Джудит Къри, климатолог и председател на Училище за Земята и атмосферните науки към Института за Технологии на Джорджия, казва, че докато глобалното затопляне “почти сигурно” влияе на арктическия лед, тя предупреждава, че има голяма годишна и десетгодишна променливост на морската ледена покривка. Тя казва, че в следващите 5 или 10 години може да има промяна в поведението на арктическия лед, но в каква посока е трудно да се предвиди.
“Не виждам лятото на 2012 да подсказва някаква скорошна “спирала на смъртта” в поведението на арктическия лед”, казва Къри в е-мейл интервю.”Не мисля, че този очевиден рекорден минимум на арктически лед е от особена важност за нашето разбиране на климатичната променливост и промяната в морския лед.”
Джей Зуели, криосферен учен в Център Годар за полети в космоса към НАСА и наблюдател на арктическия лед в продължение на 40 години няма вяра в обратимостта на изчезването му. Нови сателитни технологии позволяват на учените да измерват височината на леда над водата и оттам и обема му. Тези измервания ясно подчертават, че арктическият лед намалява.
Например, скорошен анализ на данни от CryoSat и ICES(Международният съвет за изследване на морето) към сателитите на НАСА показва, че обемът на леда в голяма зона в центъра на Северния ледовит океан рязко е паднал през последната зима-февруари и март-почти наполовина само за осем години, от предполагаеми 13,000 кубични километра през 2004, до 7,000 кубични километра през 2012.
“Минахме критичната точка и от всички неща, за които тази критична точка се отнася, проблемът с морския лед е най-ясен, защото идеята е, че ако мине определена дебелина не може да се възстанови при сегашните условия.”, казва Зуели.”Хората може да се хванат за детайлите и да загубят цялостната картина, а тя е, че нещата стават по-зле и ще станат дори още по-зле.”
за автора:
Фен Монтейн е отговорен редактор в Yale Environment 360 и автор на книгата Fraser’s Penguins: A Journey to the Future in Antarctica. Негови работи са били публикувани в The New Yorker, National Geographic, Outside, Smithsonian и в други списания. Той е писал за Yale Environment 360 относно последствията от затоплянето на Антарктика и как намаляването на океанския лед ще засегне хранителните вериги в полярните морета.
