Какво се случва с цивилизацията ни в момента и как се наслагват кризи? До какво води отделянето на човека от природата и опитите за нейното подчиняване? Докъде може да ни отведе консуматорското общество и защо си затваряме очите пред глобалните проблеми? По тези и други теми размишлява един най-философски настроените хора от неформалната група на „Горичка“, наречена „Анонимните климатици“. Става въпрос за Асен Ненов, който е еколог, учил биотехнологии, занимавал се е с изчислителна биология и биоинформатика в Института по биофизика и биомедицинско инженерство към БАН. Работил е в сферата на потребителската защита в асоциация „Активни потребители“ и BEUC. Пише за критичното потребление и за мащабната екологична катастрофа, като е сред инициаторите на първата група по дерастеж в България. Разработвал е образователни единици за неформално образование за устойчиво развитие за Фондация „Екоцентрик“, Сдружение „Екосистем Юръп“ и Junior Achievement. Съучредител е на Институт кръгова икономика; член е на , „За Земята“ и Кооперация „Хранкооп София“. Освен всичко останало, той поддържа и споделя семенна банка от полски цветя и местни дървесни видове, има опит с производството на водорасли и гъби, основно за учебни и демонстрационни цели. Асен поддържа агро-екологично опитно поле, разположено в близост до Черно море и Виа Понтика (един от главните маршрути на миграция на птиците от Европа към Африка) и се опитва да създаде кооперативна частна мрежа от „защитени“ парцели.
Когато кризите се наслагват
Намира се в момент на наслагващи се кризи. Тези кризи може да имат възможни решения, защото за разлика от катастрофата, кризите могат да бъдат решими. Без кризи не може, но наша цел като човечество трябва да е да не стигаме до катастрофа. Когато има наслагване на твърде много кризи, може нито една от тях вече да не е решима и така да се стигне до катастрофа. Различните кризи са свързани. Един от примерите е връзката между енергийната криза и продоволствената бедност. Друг пример е в образованието. Ако на фона на всички тези кризи има проблем и с образованието, тези хора, които растат в енергийна бедност, са по-малко образовани, защото много пари „изтичат“ за покриване на енергийните загуби по енергийните мостове в стените например на едни неизолирани къщи. Тогава по-малко пари отиват за книги, по-малко пари отиват и за здравеопазване. Съответно здравето е по-лошо, образоваността на индивида е по-некачествена. Харчовете на хората, живели в енергийна бедност, с лошо образование и здраве, ще бъдат насочени в произволни посоки, които ще удовлетворяват техни моментни тревоги, вместо да се насочат към целевото им развитие. Когато едно ново поколение е израснало в нищета, то трудно излиза от този цикъл, известен като „Цикъла на бедността“. В общи линии ние се въртим около този цикъл на бедността, но се опитваме да не го гледаме твърде много, защото темата не е приятна за никого. Темата за отпадъците, темата за пожарите, темата за климата – те също не са приятни и интересни и затова ги отбягваме. Отвръщаме поглед от катаклизмите, а те напоследък започват да идват един след друг.
Отделянето на човека от природата и опитите му да я подчини
Съвременният човек прави едно голямо разделение вътре в себе си. Разделяме себе си от околната среда. Дори самото понятие „околна среда“ съдържа в себе си разделение – разграничаваме себе си от природата. Околна среда означава моята околност, върху която имам контрол, а всъщност ние не можем да контролираме природата. Нито можем да кажем колко слънце да грее този месец, нито колко дъжд да вали. Единственото, което можем да правим, е да наблюдаваме и опишем колко е гряло и колко валяло. Когато говорим обаче за околна среда, идват идеи като изправяне поречията на всички реки, за да ги превърнем в канали и пр. От тази гледна точка могат да се родят добри инженерни решения, но да не са оправдани от гледна точка на социално-екологичната система, която има връзка с екосистемните услуги, с всички тези твари, които творят живота. Когато мислим по този начин, неминуемо започва да се случва разпад. Дали този разпад ще е в социалната или в екологичната система, няма никакво значение, защото двете се разпадат по подобен начин. Живеем в крехък баланс и ако разпадаме екологичното, то ще разпадне социалното, както и в едно консумативно общество, ще разпаднем екологичното. Човекът никога в миналото не е имал силата да определя средата на другите организми с такъв мащаб и никога не е тераформирал с такава скорост, която да не може да бъде компенсирана от живите и животоподдържащи системи. Той постоянно се отделя от природата и се опитва да я подчини.
В момента няма как да се избере ненасилствено общество спрямо екологичната система. Колкото и потребителят в консумативното общество да има избор, неговите възможности са само да избира между определени продукти и услуги, но не и да излезе извън това общество.
Тръгнали сме в една посока, а вървим нанякъде другаде
Получава се така, че ние тръгваме нанякъде, но вървим нанякъде другаде. Ние всички, които следим случващото се в момента, не сме решили този ред, в който живеем, да е такъв какъвто е. Не можем и да го променим, защото сме се появили в него – родени сме и сме калибрирани в този ред. Всеки един от нас може да си каже „от мен нищо не зависи“ и всъщност повечето хора точно това и правят. От 50-е години досега живее едно поколение, което е живяло и марширувало в този ред, в който продължаваме да живеем и сега. Те буквално са марширували. Налагат се правила, които може въобще да не са приети от общността.
Вървим в погрешна посока. Това се случва в момента, но се опитваме да си затваряме очите, защото не е приятно. Ние продължаваме да маршируваме в една индустриална система, която ни води нанякъде, но ние не знаем накъде, а тя може да ни заведе и в пропастта. Много статии на климатични, екологични, антропологични и други теми показват, че ние сме пропуснали нещо значително, не сме отчели като фактор природата въобще. Мисля, че имаме нужда от мирен радикализъм, от радикални идеи, които могат да ни възпрат в нашия стремеж да се самоубием като цивилизация.
Отпечатъкът, който оставяме след себе си и разпадът на системите
Какъв може да бъде отпечатъкът от един насилствен патриархат? Ние постоянно оставяме някакъв отпечатък. Той може да е екологичен, което означава, че обхваща всичко, което правим на екологичната система, а ние всъщност сме едно цяло с тази система. Отпечатъкът, който ние оставяме в нашата система, отива и в другата система. Ако погледнем социалната система примерно на руското общество, то не си е свършило вътрешната психологическа работа, не е преработило старите си травми и сега в момента това позволява ракети да летят към съседни държави. Ракетите горят нещо, те оставят следа, диря от сажди има и след военните самолети. В момента небето над Европа е пълно с такива отпечатъци и напред-назад се местят тежки въоръжения, което е безкраен харч на енергия. Не трябва да забравяме обаче, че не можем да си позволим да горим повече въглерод. Имаме определен въглероден бюджет и ако го превишим значително, отиваме към един неприятен сценарий от всички изброени сценарии на Междуправителствения панел по климатичните промени (IPCC). Учените са показали колко зле ще бъдем спрямо това колко въглерод горим. Тази война в момента може да обърне каруцата на промените в климата. Изглежда много лесно да тръгнем към разпад на реда, а ако се разпадне той, то за какви емисии и международни споразумения си говорим, въобще какви общи действия бихме имали, ако всеки е тръгнал с една раница и дете на ръце и бяга. Тогава ние ще изгорим всичко и ще се избием. Това ще бъде краткосрочният сценарий.
Много автори твърдят, че моментът за реакция отдавана е преминал някъде през 80-е години на миналия век и вече нямаме какво да направим, за да не се разгради нашата цивилизация.
Сега или никога
Освен апокалиптичният сценарий обаче, мога да видя и нещо позитивно. През 2016 г. Тръмп успя да обедини много хора. Бидейки на власт, той показа куп лъжи и манипулации и изведнъж активизира по целия свят хора срещу себе си – движения за свободи, природозащитното движение се мобилизира и години наред се работеше в посока против врага. Получи се обединяване с обща цел. Мисля си, че в случая с последната война, Путин, действайки толкова грубо, може също да обедини много хора в правилна посока. В случая правилна означава правилна спрямо общоприетите ценности на хората, които не включват убиване на първия, когото срещнеш на улицата. Използвайки обмена на информация и познание, намирайки се на тази Земя, която лети във вакуум, в който няма условия за нашия живот, можем по-лесно да стигнем до извода, че трябва да действаме и да творим заедно, като си помагаме, защото имаме общо бъдеще. В момента сме на такъв етап, на който или го правим сега, защото така или иначе сме закъснели, или планираме как да възстановим цивилизацията си от останките на това, което имаме. Имаме цивилизация, но тя страда от тежка наркомания по отношение на фосилните горива. Въртим се в един кръг, от който не можем да избягаме – нямаме повече енергия, но се чудим как да намерим още от нея например за Европа. На Европа обаче не ѝ трябва повече енергия, трябва ѝ да намали зависимостта си от Русия. Мисля си, че в момента, ако зазлее този конфликт в Украйна, можем да го използваме, за да започнем да обръщаме нещата. Проблемите могат да започнат да се адресират мирно радикално.
