Зелена личност на месеца е рубрика, в която Горичка разказва накратко историята за някои от най-влиятелните и вдъхновяващи личности, които се борят за устойчивото развитие на планетата и срещу климатичните промени.
От колко отдавна знаете, че океаните и моретата имат сериозен проблем, свързан със замърсяването. На темата са посветени стотици филми, изложби, кампании и концерти. Проблемът обаче винаги остава сложен, съдържащ много условности. Сред тях са как да се направи така, че боклукът в международното морско пространство, за което никой не е отговорен, да бъде събран; тези усилия да не се проточат безкрайно във времето, да не се налага постоянно да бъдат рефинансирани и как може да се гарантира, че веднъж извадена, пластмасата няма да се върне на същото място.
През 1997 г. в северната част на Тихия океан американецът Чарлз Мор открива огромно струпване на боклуци, което според редица учени се простира на стотици хиляди квадратни километри. То става известно като Голямото тихоокеанско сметище, а самият Мор прогнозира, че изчистването му ще отнеме на човечеството 79 000 години.
Задачата изглежда немислима и сякаш невъзможна. Един млад човек от Дания обаче не мисли така.
От малък той се откроява като гениален инженер, който в същото време има голяма страст към гмуркането. Когато е на 16 години, тези две страсти у младежа сякаш намират пресечната си точка. Тогава той се гмурка в Гърция – страна, в която множество местности получават категоризация като най-чисти.
За свое учудване младият човек се натъква на големи количества боклуци и тогава осъзнава, че пластмасата вероятно е повече от рибите в световните океани.
Тази мисъл не му дава мира и той си поставя една цел, която да преследва – да чисти океаните, докато от това вече няма нужда.
Неговото име е Боян Слат.
Разбирането на проблема
Едва две години след експедицията си в Гърция той се появява на една презентация на Тед. С ентусиазъм, присъщ за възрастта му, Боян отхвърля версията на Мор за необходимото време за изчистване на Голямото тихоокеанско сметище. За смайване на аудиторията той заявява, че това може да се случи за едва пет години.
Боян не просто заявява това, но дори напуска университета си и основава организацията The Ocean Cleanup, започвайки с бюджет от няколкостотин долара.
“Всички тогава знаехме, че не можем да почистим океаните, но се случи нещо невероятно. Вие (хората) се случихте. Започнах да получавам хиляди съобщения от целия свят, с които ми се предлагаше помощ. После още хиляди ни помогнаха финансово да започнем“, казва Боян. Само за няколко месеца той успява да събере сума, която му позволява да стартира изследвания на Голямото тихоокеанско сметище. В същото време, заедно с десетки доброволци, присъединили се към The Ocean Cleanup, провежда и серия от тестове на прототипи за устройството, което да събира боклука.
Сред предизвикателствата, пред които те се изправят, са даването на отговор къде трябва да концентрират действията си. Те търсят също колко надълбоко достига боклукът, как да уловят големите и малките частици, как да са сигурни, че всичките им усилия са безопасни за околната среда.
В крайна сметка, след няколко години на проучвания, изпитания с прототипи и безсънни нощи на целия екип, през 2018 г. те пускат по вода първия прототип на създадената от тях система “Уилсън“. Това е устройство, представляващо голяма тръба, върху която е закачена преграда, събираща отпадъците, както на повърхността, така и в дълбочина. Тя е задвижвана от катер, който освен, че притегля системата, също събира боклука.
С първия опит идват и първите трудности.
“Проблемът беше, че така както системата събира боклук, част от него се връща обратно в океана. Това беше най-депресиращата за гледане игра на пинг-понг“, разказва Боян.
Няколко седмици по-късно обаче едно телефонно обаждане променя всичко. Тогава Боян научава, че цялата система “Уилсън“ се е разпаднала на две и на екипа се налага да я върне на брега. Той описва това като най-тежкия момент за цялото начинание.
Голямата победа
Вместо да се предадат, от екипа анализират всичко, което се е случило, и само шест месеца по-късно са готови с нов прототип, който тестват в отрито море.
След мъчително чакане дали нещо отново ще се развали, резултатът се оказва впечатляващ. Новата система успява да събере значително количество пластмаса, при това както големи парчета, така и съвсем дребни частици.
Заради постиженията Боян е удостоен с редица награди, сред които и наградата на ООН Шампиони на земята. Той получава признание от най-изтъкнатите защитници на природата и дори от човека, който определя за свое вдъхновение – Илън Мъск.
Интересен факт е, че Боян проследява по-голямата част от събитията в океана от разстояние. Причина затова е силната морска болест, която получава от продължителното плаване.
Въпреки успехите младият датчанин не забравя и друга основна част от проблема – как да направи така, че почистването на океана да се самофинансира и как да се направи така, че пластмасата да не се върне отново на същото място.
С тази идея той и сътрудниците му, с подкрепата на дизайнера Ив Бехар и италианската компания Сафило, успяват да преработят събраните от системата пластмасови отпадъци и да ги превърнат в слънчеви очила. Това е и първият продукт на The Ocean Cleanup. По думи на Боян 1 чифт слънчеви очила струват толкова, колкото изчистването на площ, равняваща се на 24 футболни игрища.
“Това обаче е само началото, защото ако произведем още продукти, които някой да си купи, това ще генерира още по-голяма възможност за почистване на още части от океана”, казва Боян.
За да може резултатът от цялото усилие да е завършен и пластмасата от очилата да не се върне в океаните, Боян вече е помислил за два варианта. От една страна очилата се разглобяват лесно на части, след което могат да бъдат рециклирани. Той обаче също предлага на всеки, закупил чифт, да върне продукта на компанията, за да могат от там да го рециклират по природосъобразен начин.
До момента, близо 5 месеца след пускането на този продукт в продажба, организацията вече е продала слънчеви очила, с които ще почистят площ равна на над 230 хил. футболни игрища, което е само половината от целта им. Никой обаче не се съмнява, че тя ще бъде изпълнена.
Прекъсването на проблема в зародиш
Ако мислите, че това е всичко, то определено не сте разбрали достатъчно за Боян.
Заедно със сътрудниците си той вече мисли за следващата цел – как да спре боклуците, които влизат в океаните. Изследване от 2017 г. показва, че 90% от пластмасата в световните морета идва от общо 10 реки.
“Така, че ако се съсредоточим върху най-лошите реки, вярваме, че така най-бързо и най-целесъобразно ще затворим потока от пластмаса към океаните”, казва той.
От OceanCleanup вече разположиха задвижвана със соларни панели система, в столицата на Индонезия, Джакарта и на река Рио Озама в Доминикана.
“С усилията си се надяваме не само да спрем световното замърсяване, но да помогнем на хората, живеещи край тези реки. Приели сме, че не правим магии на един път. Правим всичко стъпка по стъпка“, казва още Боян.
