Warning: Illegal string offset 'hasCustomCSS' in /home/gorichka/public_html/wp-content/plugins/otter-blocks/inc/class-blocks-css.php on line 176

Warning: Illegal string offset 'customCSS' in /home/gorichka/public_html/wp-content/plugins/otter-blocks/inc/class-blocks-css.php on line 181

Warning: Illegal string offset 'otterConditions' in /home/gorichka/public_html/wp-content/plugins/otter-blocks/inc/plugins/class-block-conditions.php on line 86
Чиста храна от местно производство за българите. Възможно ли е? | Горичка

Чиста храна от местно производство за българите. Възможно ли е?

Модерното индустриално земеделие емитира между 16 и 24% от парниковите газове в атмосферата и същевременно може да бъде ключът към абсорбирането на голяма част от тях. Какви решения могат и трябва да се приложат в България, така че земеделието да бъде част от решението, като запази и ролята си на осигуряващо прехрана? Възможно ли е българинът да се изхранва с чиста храна, предимно от местно производство?

Задаваме този въпрос на тема земеделие на представители на основните политически партии и на кандидат-президентски двойки. Той е част от кампанията ни „Климатичен вот-2“, с която за пореден път инициираме дискусия по важните за нас теми. В търсене на отговори и възможни решения решихме да се допитаме не само до политици, но до експерти, които се занимават именно с изменение на климата и земделие. Така стигнахме до двама души, които са сред хората в България, запознати най-добре с политиките по изменение на климата и част от неформалната група „Анонимните климатици“Стоилко Апостолов и Любомир Ноков. Попитахме ги какво мислят за състоянието на земеделския сектор в страната в момента, дали е възможно земеделието да бъде част от решението, вместо част от проблема, както и какво биха искали да се случи, за да се насърчи местното и био производство на храни в България.

Доктор Стоилко Апостолов, председател на фондация „Биоселена”:
Преобладаващата част от земеделските земи в България попадат в категорията на модерното индустриално земеделие. Произвеждаме големи количества пшеница, ечемик, царевица, слънчоглед и рапица. Голяма част от това производство се изнася. Фермите са големи, обезпечени с техника от най-ново поколение. Длъжни сме да подходим разумно и да се възползваме от възможностите, които стратегията „От фермата до трапезата“ ни предоставя, за да променим земеделските практики, които замърсяват въздуха, почвите и водите.

Земедеците ще имат 10 години и финансиране, за да тестват подходящи технологии, с които да намалят въглеродния си отпечатък, да намалят използването на пестициди, синтетични торове и антибиотици наполовина. Ако не го направим през този преходен период, рискуваме след 10 години фермите ни да се окажат в ситуацията на въглищните ни централи в момента.

Работещи решения има, но трябва мобилизация на всички институции, земеделската общност и експертиза, за да преобразим нашето земеделие без спад на добивите и загуба на конкутрентноспособност.

Българите категорично заслужаваме да имаме на трапезата си чисти и качествени български храни! Европа си е поставила за цел 1/4 от земята да бъде био до 2030 г. При разумно планиране и управление на средствата България може да постигне минимум 10% био площи и разнообразие от български биохрани в магазините.

Любомир Ноков, създател на “Био България” и съосновател на Gorichka.bg:
Вече знаем, че земеделието и производството на храна, такива каквито са в момента в България, няма как да продължат. Промяната, както в енергетиката и транспорта, така и в земеделието, е неизбежна. Вече сме в екологичен преход и в хранителния сектор и целите на ЕС са първата стъпка в тази посока. Големият въпрос е как да осигурим хранителна сигурност и да не оставаме без храна, като в същото време брутално намалим парниковите емисии от сектора, спрем унищожаването на биоразнообразието и замърсяването на въздуха и водата Един от най-достъпните отговори на този въпрос е в биоземеделието – това е земеделски метод, който от години се развива в търсене точно на тези решения. От скоро много се говори и за регенеративно земеделие, като идеята е, че не само не унищожаваме биоразнобразието и намалява емисиите, ами напротив, да работим така, че биоразнообразието да се възстановява, а почвата да поглъща въглерод от въздуха.

Като първи стъпки бих предложил следните спешни посоки за работа:
– да се насърчи прехода към биологично земеделие на все повече стопани, чрез обучения, взаимопомощ и стимули (крайно време е държавните покупки да приоритизират екологично произведените продукти, например в болничните или училищните столови);
– да се намали значително използването на вредни средства за растителен контрол за производството на храна;
– да се промени системата за субсидиране на селското стопанство, от стимули за земевладеене към плащания за екологични услуги от полза за цялото общество (чиста почва, грижа за биоразнообразието, ниски емисии…);
– да се намали значително използването на антибиотици в животновъдството и да се намали консумацията на месни продукти, произведени чрез интензивно земеделие в затворени помещения;
– да се изградят системи за дистрибуция и продажба на храна, които да приоритизират местното, сезонно производство и да работят ефективно върху намаляването на изхвърлената храна, като това най-вече засяга работата на големите ритейлъри;
– да се развива биорегионално земеделие, съобразено с характеристиките, климата и традициите в даден биорегион;
– да се използват новите технологии за намаляване на използваните горива в стопанството, за прецизна обработка без синтетична химия, за проследяване на произхода и начина на отглеждане на суровините.

Следете публикациите на уебсайта ни, свързани с Климатичен вот-2“, както и нашите социални мрежи, за да научите какви ще бъдат отговорите и на политиците по този въпрос. Другите теми, по които отворихме дискусия, са свързани с намаляване на емисиите, въглищните електроцентрали и справедливия енергиен преход и адаптацията към промените в климата.