Един от най-известните учители в историята на вселената изобщо – учителят Йода – достига до мъдро заключение, след като осемстотин години обучава млади джедаи. И въпреки редовно демонстрираните леки синтактични недостатъци, можем да смятаме, че най-вероятно учителят на учителите разбира от тези неща, най-малкото заради натрупания опит.Ето какво казва Йода: „Истинско чудо умът на детето е.„
Едва ли ще се намери смелчага, който да се опита да обори твърдението на деветстотингодишен джедай от „неизвестен вид“ (според Star Wars Databank). Всъщност за повечето от нас това твърдение е толкова очевидна истина, колкото, да кажем, „краставицата е 99 процента вода“ или „природата трябва да се опазва„. И както повечето очевидни истини, тази също се е превърнала в пренебрегвано от всички нас клише или по-точно – нещо, което всички знаят, но на никой не му дреме.
В Параграф 22 има един персонаж – „мъртвецът в палатката на Йосарян„. Той представлява непреодолим административен казус, тъй като загива в битка преди още да се яви на зачисление. В продължение на месеци никой не знае какво да прави с него, вещите му си стоят неразопаковани и всеки опит на Йосарян да се отърве от мъртвеца в палатката се разбива в логиката на административния апарат. Един ден в ескадрилата пристигат нови, съвсем млади пилоти, които не са преживели нищо от чудовищните абсурди на войната, настаняват се в същата палатка и моментално разрешават костеливия проблем – просто изнасят леглото заедно с всички вещи и ги изхвърлят в храстите.
Чудото на детския ум е в това – децата нямат предразсъдъци. Те подхождат с цялото любопитство на света към всичко, което срещат. Децата са абстрактни философи и крайни прагматици. Те притежават истинската мъдрост, защото мъдростта е обратно пропорционална на знанието. Децата имат способността да виждат нещата много по-ясно, защото не са повлияни от понятия като мода и тенденции. Те са способни също така да разрешат повечето проблеми много по-лесно от възрастните, защото не се страхуват. Не става въпрос за страх от тъмното или от Дядо Торбалан, а за страха от промяната – за тях всеки нов ден носи нещо ново, промяната е основното, което им се случва… Промяната идва заради тях и заедно с тях. Освен това детето е чудесното начало на всеки един от нас.
…
Повече по темата: на форум Родителство, 25-ти септември, Модерен театър
…
Съкратен текст от Веселин Трандов, публикуван в „Една седмица в София“
привет, и мен всички ме плашеха, че няма да се справя, но вече 3 месеца си гледам съвсем сама 2 бебета близнаци и съм жива, е в къщи е разхвърляно, а имам си помощник- едно малко рошаво куче. Все още не съм станала истерична майка, ходеща с шише спирт да дезинфекцира всичко наоколо, засега успявам, преживях коликите, сега ме плашат със зъбките, но се надявам и това да преживея. За съжаление нямам нито финансовата, нито физическата възможност да се включа във форума ви, нямам на кой да оставя децата си, но успех, наистина знам, че е възможно да се справиш и децата ти да се усмихват, е опита ми е от три месеца, но оцелях. Успех
Ще направя извадки от прочетеното в „Чудя се защо“, което ще помоля да бъде тема на разговор в часа на класа за следващия месец в класа на детето ми.Ще го направя и във вид подходящ за окачване за да напомня на родители,учители и деца колко важна е индивидуалността и каква сила е мъдростта.Желая повече отглеждащи и обучаващи да наблегнат на тези изграждащи качества за смеитка на някоя мания от типа:всичко изгладено дори и анцунга;виновен си че тичаш;дайте му щом му се яде;съседчето вече срича;…Моят призив в заключение:Бъдете родители и учители,децата имат нужда от това.