Да върнем земеделието към природата

Използването на земята, сякаш природата не от значение, се е превърнало в основен модел на системата за производство на храни през последните 80 и повече години. Резултатите обаче потвърждават, че това не е най-разумното, което можем да направим: изтощени и ерозирали почви, химически замърсени води, влошаване на общественото здраве, задълбочаване на проблема с изменението на климата и много други вреди. Добрата новина е, че започват да се повяват нови, по-щадящи нас и природата подходи и все повече хора се обръщат към тях.

В търсене на пътя за създаване на по-здравословна и по-устойчива хранителна система се появиха биологичното, регенеративното земеделие, агроекологията и други. Те не са научна фантастика, а просто начини да доближим земеделието отново към природата. В световна хранителна система на стойност 5 трилиона долара обаче, доминирана от непрекъснато нарастващи корпоративни гиганти, подходи като спиране употребата на пестициди, инсектициди и изкуствени торове, прекратяване обработването на почвата с машини, привличането на опрашители и хищници или пускането на селскостопански животни из нивите не изглеждат като най-печелившите. На предна линия излизат по-скоро пристрастяването към химикалите и монокултурите и постигането на колкото се може по-ниски цени. Така доминиращите в земеделието в момента се опитват да ни накарат да повярваме, че наистина ни е нужна научна фантастика и доста химия, за да отгледаме дори един картоф.

Възможно ли е обаче земеделието без всички тонове пестициди, инсектициди, фунгициди и изкуствени торове? Може ли земята да бъде плодородна, а добивите да не спадат без да се оре? Оказва се, че всичко това е напълно постижимо и дори нещо повече – по-изгодно е.

Според много земеделци един от най-успешните начини да се отглежда храна по щадящ хората и екосистемите начин, при който като добавка се намаляват и общите разходи, е т.нар. регенеративно или безорно (no-till) земеделие. По думите на Веселин Спасов, който е фермер и създател на групата Ноу Тил България – No Till Bulgaria, регенеративното е най-добрият вариант за изцяло екологично земеделие. Според него чрез тази практика се копира природата и се прави земеделие по нейните методи. “Не се пръска с препарати и не се убиват организми, почвата не се обработва. Засаждат се покривни култури, които са разнообразен микс от растения, които обогатяват почват с азот, фосфор и други полезни елементи и затова не се налага изкуствено да се добавят чрез торове. При най-висшата форма на такова земеделие се използват и животни, които допълнително наторяват почвата. Всичко се случва по най-екологичния начин, при който природата се възстановява успешно и затова и се нарича регенеративно земеделие”, разказва Веселин. Според него, дори при силно изтощена почва, ако се прилагат природните методи и тънкости, заложени в регенеративното земеделие, тя може да се възстанови и да стане пак плодородна без нужда от добавяне на препарати, които вредят на биоразнообразието, на пчелите, на качеството на храната и на нас самите.

Думите на Веселин намират потвърждение от много места по света. Едно от тях е Аржентина, която е преминала почти изцяло на регенеративно земеделие и в момента около 95% от площите се обработват (или по-скоро не се обработват) по този начин. В Бразилия този дял е около 70%, а по̀ на север – в САЩ, около 30-40%.

Регенеративна практика
За торене на полетата си “регенериращите” фермери използват обогатен с хранителни вещества тор или компост, като избягват колкото е възможно химическите торове и пестициди, които могат да убият огромни количества органични вещества и да намалят устойчивостта на растенията. Избягва се и обработването на почвата, тъй като при него се отделят въглеродни емисии в атмосферата. Някои фермери комбинират добитък, покривни култури и редуване на култури последователно на едно и също място или пък засаждат трайни насаждения, храсти и дори дървета заедно със стандартните култури. Оставянето на почвата гола през част от годината не се прилага, тъй като безплодната почва по-лесно ерозира, освен това от нея се отделя повече въглерод. Вместо това регенеративните фермери засаждат покривни култури, които им осигуряват по-плодородна почва, повече печалба, както и улавяне и съхранение на въглерод и азот от атмосферата.

В България през последните няколко години също има засилен интерес към регенеративното земеделие. “На последната ни no-till среща се включиха над сто души. Аз съм направо шокиран какво се случва, имайки предвид колко скептичен е българинът към новостите”, развълнувано разказва Веселин Спасов. Според него причина за нарастващата популярност на регенеративното земеделие е, че хората бързо започват да осъзнават ползите му и искат да се възползват от тях, тъй като е много по-изгодно финансово. Изчисленията показват, че още през първата година се намаляват почти наполовина разходите за гориво на техника и машини, както и трудът.

Употребата на химически вещества в конвенционалното земеделие обаче е значителна. Както стана ясно и от статията ни “20 факта за българското земеделие“. У нас продажбите на пестициди продължават да нарастват и включват голямо количество продукти, които се разглеждат като опасни за ползване, т.е. те са кандидати за замяна с по-щадящи аналози. Това поставя под въпрос целта, която се опитва да постигне ЕС, вкл. България, за намаляване употребата на пестициди, която е ограничаване с над 50% до 2030 г. По отношение на изкуствените торове ситуацията е аналогична. Според Веселин стандартно земеделците в страната използват между 50 и 100 килограма торове на декар. Всичко това, освен вредни вещества в храните ни, означава и огромни количества азотни торове, които имат връзка с парниковите емисии и изменението на климата.

Селското стопанство е отговорно за около една четвърт от всички емисии парникови газове по света.

 

Освен с торовете, конвенционалното земеделие допринася за промените в климата и чрез обработването на почвите, при което част от складирания в тях въглероден диоксид се отделя. Според Веселин Спасов тук идва и един от големите плюсове на регенеративното земеделие – използват се т.нар. покривни култури, които осигуряват целогодишно върху почвата да има растения и така фотосинтезата да се поддържа, а въглеродът от почвата да остава в нея. За целта най-често се използва микс от растения, сред които житни бобови, грах, леща, пшеница, царевица и други. “По този начин имаме 12 месеца с растения в почвата, които фотосинтезират, а при конвенционалното земеделие това се случва едва за 6 месеца. Истината е, че 40% от територията на България е земеделска земя и на основната част от нея няма никакви растения през половината от годината”, добавя Веселин. Според него, ако принципите на регенеративното земеделие се прилагат по мащабно, както е в Южна и Северна Америка, промяната може да бъде наистина значима и да има много положителни ефекти върху качеството на храната ни, нас самите и нашето здраве, върху биоразнообразието, както и намаляване на общите разходи в земеделието.

Както всичко ново и непознато, и за регенеративното земеделие вече има немалко митове и заблуди. Един от тях е, че когато спре да се обработва почвата, намаляват добивите. Според Веселин Спасов, който има поглед над случващото се с този вид земеделие в България, добивът най-често се запазва, като с течение на времето често дори се вдига. Хранителните качества на продуктите обаче несъмнено се подобряват. Друг мит е, че безорното земеделие е подходящо само за зърнени култури. Всеки, който реши да се запознае със случващото се в групата Ноу Тил България – No Till Bulgaria или в други държави с повече опит, може да разбере веднага, че практиката е приложима за абсолютно всяка култура, дори за тревните площи на стадиони и голф игрища.


Откакто хората са започнали да се занимават със земеделие, обработените почви в света са загубили от 50 до 70 процента от естествения си въглерод. Този дял е дори по-висок в части от Южна Азия, Субсахарска Африка и Карибите.

 

След като регенеративното земеделие изглежда толкова полезно за нас и за природата, логично идва въпросът откъде да си набавим храни, отглеждани по този способ. И тук се сблъскваме с един от основните проблеми при този вид земеделие – няма специални регулации, стандарти и сертификати за него, както е при биологичното например. Това лишава потребителите от възможността да знаят дали храната им, а защо не и дрехите им от памук, са отгледани не по конвенционалния, а по регенеративен метод. Това, което остава като вариант, е да се предпочитат продукти от биологично земеделие, при които има стандарти за качество и не се използват вредни химикали. Според Веселин Спасов регенеративното земеделие не е гаранция, че плодовете или зеленчуците не се пръскат с препарати и повечето безорни земеделци не са био. “Безорното е една стъпка към биологичното земеделие, но няма знак на равенство между тях. Когато прилагаш обаче правилно принципите на регенеративното земеделие, в един момент започваш да нямаш нужда от торове и е по-лесен преходът към биологичното. Когато храната е отгледана на възстановени с регенеративно земеделие почви, тя често е по-вкусна, защото земята е по-богата на хранителни вещества”, добавя Веселин.

Макар и регенеративно земеделие все още да звучи като научна фантастика за много хора, фактите показват, че то набира все по-голяма популярност в световен мащаб. Според Луис Бокел, политически служител в Организацията на ООН за прехрана и земеделие, между 5 и 10 процента от селскостопанските производители в света използват регенеративни, благоприятни за климата техники. По негово мнение обаче техният брой се очаква да нарасне значително, тъй като мултинационалните институции и богатите държави започват да включват стимули за земеделски практики, които осигуряват поглъщане на въглерода от атмосферата, и се осигурява помощ за регенеративно земеделие на фермерите в бедните страни. „Все повече и повече допълнително финансиране ще бъде на разположение. Движим се доста бързо по този въпрос“, добавя Бокел.

„Целуни земята“ на актьора и режисьор Уди Харелсън е един от емблематичните филми, свързани с регенеративното земеделие и климата. Оптимистичният документален филм аргументира лечебната сила на почвата, която може да предложи решение на климатичната криза. Филмът показва как обработката и използването на пестициди са довели до ерозия на почвата и какви са щетите, нанесени на природата, общественото здраве и климата.