Австрия, Белгия, Дания, Финландия, Германия, Гърция, Ирландия, Люксембург, Малта, Нидерландия, Норвегия, Португалия, Румъния, Шотландия, Швеция, а от 13-и декември 2021 г. и България са част от страните в Европа, избрали да имат в правителствата си длъжност, отговаряща за климатичните политики. Успоредно с все по-честите и по-изразителни проявление на изменението на климата по света, се увеличава и списъкът на длъжностни лица в кабинетите с портфейли, занимаващи се основно с изменението на климата и въпроси, свързани със смекчаването на глобалното затопляне.
Решението в края на миналата година Борислав Сандов да бъде назначен не само за Министър на околната среда и водите, но и за Заместник министър-председател по климатични политики, беше историческо за България и доказа намерението на коалиционното правителство да изведе тази важна тема сред своите приоритети. Едва половин година по-късно обаче, с настъпилите турбуленции в правителството и опасенията ни за бъдещето на позицията заместник министър-председател по климатични политики, силно подкрепяме продължаване на тази политика именно чрез запазването на ключова климатична фигура на високо ниво и изразяваме надежда, че няма да бъде направена крачка назад в това отношение.
Разтревожени за посоката, в която биха поели климатичните политики на България при евентуалното на отпадане на тази важна за кабинета длъжност, хората от граждански колектив „Анонимните климатици“ към платформата Gorichka.bg изготвиха отворено писмо. Негова основна цел е да привлече вниманието на обществото и на политиците върху важността на следването на последователна климатична политика и запазването на позицията Заместник министър-председател по климатични политики. Писмото беше изпратено до централите на политическите партии „Продължаваме промяната“, „Демократична България“ и БСП, както и до ресорните медии в страната:
В настоящия труден, но важен за бъдещето на България момент, към Вас се обръща Гражданският колектив „Анонимните климатици“ към платформата Gorichka.bg. Ние сме над 60 души от най-различни сфери на обществото, имаме различни занимания, познания и интереси. От три години обединяваме усилията си за подкрепа на необходимите действия в България да се осъществява последователна климатична политика – балансирана национална политика за реагиране на климатичните промени в изпълнение на международните и европейски ангажименти на страната, като се отчитат специфичните условия в България както по отношение на действията за смекчаване на последствията от, така и за адаптиране към тези промени.
Според нас присъствието на вицепремиер по климатичните политики в българското правителство има съществено значение за предприемане на необходимите практически действия в условия на нарастваща несигурност поради климатичните промени, а министърът на околната среда и водите естествено ги съвместява с другите си задачи.
Отчитайки изключително сложните и външнополитически, и вътрешни обстоятелства през последните месеци, както и увеличаващите се рискове поради по-чести и по-интензивни екстремни метеорологични явления, свързани с климатичните промени, смятаме за изключително важно запазването на позицията „Вицепремиер по климатичните политики“ в българското правителство. Такава или подобна позиция има в много европейски правителства, тъй като климатичните политики са определящи за развитието в дългосрочен план – защото научните изследвания показват, че земните системи са в процес на установяване на ново равновесие, постигането на което може да продължи дълги години.
В България и в краткосрочен план – до края на тази година, от съществена важност е вицепремиерът по климатичните политики в българското правителство да продължи работата си. По-конкретно, спешно е необходимо:
1. Стартиране на необходимите реформи за получаване на средства по Плана за възстановяване и устойчивост, по-специално
– Реформа 9 (C4.R9): Развитие на нисковъглеродна икономика и създаване на Комисия за енергиен преход и изработване на Пътна карта към климатична неутралност, която да разглежда 2 сценария за декарбонизация на енергийния сектор, със срок септември 2022 г.
– Реформа 5 (К8.Р5): Електрическа мобилност:
– Изготвяне дългосрочна визия за насърчаване на електромобилността до края на септември 2022 г.
– Изготвяне на нов закон за насърчаване на електромобилността до края на 2022 г.
2. В новата Оперативна програма „Околна среда“ 2022-2027 г. е заложено финансиране за преодоляването на енергийната бедност с въвеждане на определение за „енергийна бедност“ и установяване на критерии за определяне на домакинствата в положение на енергийна бедност и уязвимите потребители, чрез промяна на Закона за енергетиката до края на 2022 г.
3. Осъществяване на изменения в регулаторната рамка (Закона за водите, Закона за енергетиката и Закона за концесиите и всички необходими подзаконови актове), за развитие на геотермалната енергия до края на 2022 г.
В светлината на горното се обръщаме се към Вас и призоваваме в провежданите сега преговори за ново правителство да отчетете важността на тези въпроси и да подкрепите запазване на позицията вицепремиер по климатичните политики.
Това, което обединява групата на „Анонимните климатици“, е увереността, че климатичната криза е един от най-сериозните проблеми, пред които е изправено човечеството и също така, че все още е възможно да избегнем най-тежките климатични сценарии, ако бъдат навременно предприети необходимите действия. Тъй като за нас позицията Вицепремиер по климатичните политики е от изключително значение за следването на , ще продължаваме да следим процеса в рамките на публичните преговори за сформиране на кабинет и нова управленска програма, и/или евентуален вот.
Точно затова немското правителство планува да върне ТЕЦ-овете към въглища, които бяхя най-големият замърсител в Европа. Два ТЕЦ-а вече се върнаха. А хората в Германия се чудят как да преминат на отопление с дърва. Останалите споменати държави вървят по същия път. Знам, че ще изтриете коментара ми, защото казва иснината.