Конференцията на ООН за изменението на климата през 2021 г. е планирана да се проведе в Глазгоу, Шотландия, от 31 октомври до 12 ноември 2021 г. под председателството на правителството на Обединеното кралство в партньорство с Италия. Конференциите на ООН са най-мащабните събития, свързани с промените в климата, и са известни също със съкращението COP.
26-та Конференция на ООН за изменението на климата си поставя четири основни цели: да осигури постигането на нетни нулеви емисии до средата на века и задържане повишението на глобалните температури в рамките на до 1,5°C; адаптиране към промените, за да се защитят общностите и естествените местообитания; мобилизиране на финансов ресур в борбата с изменението на климата и адаптацията; съвместна работа, за да се постигнат целите. Срещата на върха COP26 се очаква да събере страните, за се договорят за ускоряване на действията за постигане на целите от Парижкото споразумение и Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата.
Какво можем да очакваме от COP26, какви теми се засягат и кои се пропускат в дневния ред, осигурява ли се достатъчно финансиране за постигане на целите, има ли, все пак, и позитивен сценарий за следващите десетилетия? По всички тези теми разговаряме с един от хората с дългогодишен опит в Конференциите на ООН за изменението на климата – Даниела Карингтън.
Даниела Карингтън има 25 години професионален опит, свързан с проблемите с изменението на климата. Може да се каже, че тя е един от утвърдените експерти в света в тази област. Десет години е била глава на българската делегация по време на международните преговори по изменение на климата и десет години е била в делегацията на Програмата за развитие на ООН. Зад гърба си има 22 конференции на страните, а през последните години помага на отделни държави като Фиджи и страните от Централна Азия, за да могат те да участват по-ефективно в международните преговори по изменение на климата.
Как се променят темите и фокуса на Конференциите на страните (СОР) през годините?
В началото участниците бяха около 3 хил. души, с годините броят им се увеличаваше непрекъснато, докато достигнем до конференцията в Копенхаген, в която имаше 45 хил. участника. На предстоящия COP26 в Глазгоу се очаква да присъстват между 20-25 хил. души. Дори само по брой на участниците се вижда, че събитието се разраства. Понякога дневният ред може да включва до 160 точки, които често са взаимносвързани. С приемането на Парижкото споразумение, фокусът на вниманието също се промени, много по-голямо внимание се обръща вече на адаптирането към негативните последици от изменението на климате и фокусът е разпределен по равно между намаляването на емисиите от парникови газове и адаптацията. Тази тенденция се отразява и във финансирането от Зеления климатичен фонд, от където също се финансират по равно проекти за намаляване на емисиите и проекти за адаптация.
Разбира се, най-важният фокус днес е страните да приемат по-амбициозни национални цели за намаление на емисиите от парникови газове, така че колективно да успеят да ни предпазят от преминаване на опасните 2°C покачване на глобалната температура.
През последните години влязоха, разбира се, и нови теми като океаните, въпросите за равенство между половете, селското стопанство и други.
Започна да се обръща много повече внимание на бизнеса, на частните компании, на младежта, на различни неправителствени организации и други. Вече се отвориха много възможности за различни сдружения на бизнеси, на градове, които да дойдат и да представят своите постижения или своите цели по време на конференцията. Прогрес е и, че много компании и сектори започнаха да обявяват свои собствени цели за нулеви нетни емисии.
Доколко важна за COP е темата за климатичната миграция?
За съжаление, много малко внимание се обръща на темата за миграция поради изменение на климата. Така е, тъй като има други органи на ООН, които се занимават с нея. Примерно Африка е един континент, който ще бъде сериозно засегнат от този проблем и се очакват много климатични мигранти. Интересен пример са държавите Узбекистан, Таджикистан и Киргизстан, с които работя, и където водните ресурси са предимно от топенето на ледници. Поради затоплянето обаче ледниците започнаха да се топят бързо. В момента в тези централноазиатски държави има много вода, водните им електрически централи произвеждат големи количества енергия, има изобилие от вода за напояване в селското стопанство. Проблемът е, че тези ледници се очаква да се разтопят и водните ресурси значително да намалят и това да доведе до сериозни проблеми за набавянето на вода за питейни нужди, за напояване и за електроенергията. Въпросът е какво ще правят след това всички тези хора и ще се превърнат ли в климатични мигранти? Темата е изключително важна, но не й се обръща достатъчно внимание, особено в рамките на COP.
Как се взимат решенията по време на един толкова мащабен международен форум?
Решенията по време на COP се взимат на база на консенсус, т.е. 196 страни трябва да се съгласят за едно и също нещо, което е много трудно, тъй като всяка страна има различен мандат, различни политически и икономически интереси, различен капацитет на преговарящите си и т.н. Тези специфики правят вземането на решения изключително трудно. Затова решенията на този международен процес често изостават от това, за което науката алармира.
Доколко се очаква да бъде отразен по време на COP26 последният алармиращ доклад на Международния панел по изменение на климата (IPCC)?
Докладите на IPCC са изключително важни за преговорния процес, но това не означава, че решенията за справяне с проблема ще отговарят на констатациите в доклада. Разбира се, прогнозите са плашещи. Ненапразно последният доклад е озаглавен “Код червено”. Най-загрижени, разбира се, са малките островните държави. Един от примерите е остров Фиджи, където работих в продължение на две години, поради очакваното покачване на нивото на океана островът ще потъва. Според въпросният доклад на IPCC емисиите на парникови газове от човешката дейност са отговорни за приблизително 1,1°C затопляне между 1850-1900 г. и средно през следващите 20 години се очаква глобалната температура да достигне или надхвърли 1,5°C нагряване, т.е. до катастрофалните последици ни остава много малко време и много малък въглероден бюджет. Островните държави и най-бедните страни непрекъснато цитират доклада и показват колко бързо се влошава ситуацията им, но има и други страни, за които политиките за намаляване на емисиите означават икономически загуби и те се опитват да игнорират научните доклади. Други държави пък нямат нужния капацитет да намалят емисиите си. Опасенията за климата се засилиха през последните дни и след като излезе още един стряскащ доклад на Програмата за околна среда на ООН (UNEP).
Съгласно Парижкото споразумение преди СОР26 страните увеличиха своите климатични амбиции, дори много от тях си представиха цели за нулеви нетни емисии до 2030, но много от тях не са планирали бързото намаляване на производството на изкопаеми горива, което ще изискват тези цели. По-скоро световните правителства планират да произвеждат над два пъти повече изкопаеми горива през 2030 г., отколкото би било в съответствие с ограничаването на затоплянето до 1,5°C. Това показва, че плановете на правителствата за производството на енергия от невъзобновяеми източници не кореспондират с техните национално определени цели за намаляване на парниковите емисии според Парижкото споразумение. Междувременно обаче и субсидиите за изкопаеми горива нарастват в световен мащаб, което поставя възобновяемите източници в неизгодна позиция.
Какви очаквания имате за резултатите от този COP26?
От една страна, с такива големи конференции светът започва да обръща повече внимание на изменението на климата. От друга страна обаче, решенията взети по време на тях, имат до голяма степен пожелателен характер. Парижкото споразумение например не предвижда наказание за неизпълнение му, а по-скоро разчита на моралната и политическа отговорност и на съревнование между световните лидери. Като цяло нямам големи очаквания към този форум. Министър-председателят на Великобритания Борис Джонсън, домакин на срещата, е отправил покани към всички световни лидери, но не всички ще отидат в Глазгоу за COP26. Не се очаква да участват лидерите на Китай, Индия, Австралия, Русия, Бразилия – едни от най-големите емитери на въглероден диоксид. Съществен проблем е, че няма официален механизъм, чрез който на този COP да се повишат целите на страните за намаляване на емисиите. За съжаление, това, което е представено до момента, е крайно недостатъчно и ни води към катастрофалните 3°C повишение на температурите до края на века. Вторият голям проблем е, че някои лидери може да не станат част от COP26 заради коронавирусната пандемия или поради други вътрешни или външни проблеми.
Как стои въпросът с климатичното финансиране?
Финансирането е един от основните проблеми. За подпомагане на дейности по изменение на климата в разбиващите се страни, развитите страни обещаха 100 милиарда на година до 2020 г. , но не успяха напълно да се справят. От друга страна е проблемът с ефективното използване на тези средства. Както знаете най-големият източник на финансиране е Зеленият Климатичен Фонд, но проектите се подават от страните и на теория би трябвало да бъдат трансформационни, т.е. да водят до промяна на цялата икономика или на цели сектори към нисковъглеродно развитие. В действителност, проектите, които се подават, са фрагментирани и не водят до нужната трансформация. Съществен недостатък бе, че досега страните бенефициенти не докладваха какво са получили и какви са резултатите им. С новите правила за докладване развитите страни ще докладват какъв финансов ресурс са предоставили, а развиващите се страни – колко са получили.
Какъв е позитивният Ви сценарий за света до 2050 г.?
Според мен е нужно повече участие от страна на бизнеса. Трябва да се гледа на този процес като на възможност – възможност за приходи, за работни места, за чист въздух, за нови технологии и като цяло за устойчиво развитие. И когато всички компании погледнат на намаляването на емисиите като на възможност, когато хората поставят по-голям натиск върху правителствата и те от своя страна започнат да предприемат адекватни мерки, може да очакваме позитивни резултати. Гражданското движение вече започна. Появиха се младежки движения – като това на Грета Тунберг, граждански движения – като Extinction rebellion и много други. Хората вече оказват ефективен натиск върху правителствата си и бизнеса. Човечеството се събужда, но трябва да знаем, че времето, останало ни за справяне с проблема, е изключително ограничено, по-малко от 10 години. Нужни са спешни действия на всички нива и от всички – международната общност, отделните правителства, бизнеси и гражданите.
