Дебати Горичка: Климат – каква я свършихме

Първият дебат от поредицата, организирана от Горичка, вече е в историята. И тъй като вярваме, че пораждането на култура на дискутиране по важни проблеми би било стабилна крачка към решаването на някои от тях, се надяваме тази история да се пише и занапред.

12141111_10153218155013325_7921537224958295406_o

Но да видим по същество каква я мислихме ние и каква си стана тя на 8-и октомври във Френския културен институт.

Главните действащи лица бяха модераторите Апостол Дянков и Маги Малеева и дебатиращите: Боян Рашев и Димитър Мирчев, които подкрепяха тезата на Горичка, че #щесесправим; както и Георг Тупарев и Никола Газдов, които бяха на позицията, че #нямадасесправим, с уточнението, че засега поне не изглежда така. Имаше и още една много важна страна от дебата и това беше публиката с нейните сайдери (ще обясним, спокойно, дайте шанс на съспенса).

11222081_10153218164993325_6624926257924898792_o

Вечерта откри Апостол с припомняне на абсолютния консенсус, който ни беше събрал – че изменението на климата се случва тук и сега и „катастрофата”, която бихме искали да избегнем, е свързана най-вече със собственото ни социално-икономическо и цивилизационно развитие. В този контекст въпросът дали #щесесправим или #нямадасесправим със стабилизирането на климата е едно сериозно еволюционно изпитание за човечеството.

След встъпителните думи дойде и моментът на първото гласуване, което се извърши посредством споменатите вече сайдери Хармоника. Всеки от уважаемата публика трябваше да си отвори бутилката и да се зарадва на съдържанието й, като преди това гласува по съвест коя от двете тези подкрепя в самото начало на вечерта. Резултатът беше 51 капачки в купичката на отбора на Боян и Митко (отбор #щесесправим ) срещу 41 за Георг и Ники (отбор #щесесправим ), което показа, че публиката на Горичка е от дейни хора, които нямат навика да изпадат в краен песимизъм.

12068427_10153218155303325_1827479548549751117_o

Началото на същинския дебат даде Димитър Мирчев, който в рамките на седем минути ни разказа защо е убеден, че човечеството вече се справя с кашата, която така или иначе сами сме си забъркали. „Единствената причина, поради която си мислим, че не можем да се оправим, е, защото не знаем, че всъщност това е абсолютно възможно.” Така започна Митко и ние сме съгласни с него, че наистина не подозираме какви сили за противодействие всъщност имаме. Ето и няколко примера от неговото изложение: фотоволтаиците и батериите прогресират със същата скорост, с която и компютрите – броят им се удвоява през няколко години, а цената им пада с близо 20 %; цената на вятърната енергия пада, а генераторите имат достъп до все по-хубав вятърен ресурс; продажбите на електромобили се удвояват и с това темпо през 2035-а може съвсем спокойно да очакваме, че 90% от всички коли на пазара ще бъдат електрически; и може би най-важното – големият брой решения, които светът предлага, са в постоянна конкуренция и все някое от тях ще оцелее и ще ни свърши работа.

12132668_10153218155438325_5778688858527893791_o

След Митко думата взе Геогр Тупарев от по-песимистично настроения отбор. Той, за щастие, не ни накара да се чувстваме в пълна безизходица, защото започна с това, че е оптимист, но не чак такъв. Затова може би реши да ни даде сполучливия пример със сваряването на жабата: ако я оставим в тенджера с вода, която подгряваме постепенно, накрая ще я направим на супа, защото тя хич няма и да усети какво й се случва. Подобно на тази клета жаба, и човечеството в момента вирее в една сгряваща се тенджера и засега няма възгледи някой да скочи и да изведе останалите извън завиращите й предели. Георг ни припомни, че ледниците се свиват, че океаните се окисляват, което пречи на преработката на СО2, и че при повишаване на температурата с още два градуса нивото на Световния океан ще се вдигне с 50 см, а това ще е фатално за 1,5 милиарда души. Ето тези миграционни процеси ще бъдат меко казано интересни – готов ли е светът да се справи с тази бежанска вълна?

Георг смята, че затягането на коланите е задължително, и дългосрочните проекти, свързани с регулации на глобално, а не на пазарно ниво, са това, което може би ще смекчи климатичните промени.

Дойде време и за първите коментари и въпроси от публиката, които, общо взето, обхванаха всички теми, засегнати от дебатиращите до този момент: от децентрализацията на пазарите, през държавните субсидии за ТЕЦ-овете, до това как може да се балансира една мрежа с много частни собственици.

Последваха нови седем минути за всеки отбор. Този път започна Боян Рашев от #щесесправим, който най-чистосърдечно си призна, че ако този дебат се беше състоял преди 8 години, при всички положения щеше да бъде на срещуположната позиция. Сега обаче е доста по-обнадежден за бъдещето ни, защото: 60% от всички нови централи през 2014-а са ВЕИ; за същата години вредните емисии на СО2 не се покачват; нещо по-учудващо като факт – Китай е намалил емисиите си с 2% спрямо тези през 2013-а; обезлесяването чувствително забавя темпове – през последните 10 години има 0,8 % намаляване на горите на световно ниво, а през предходните 10 тези проценти са 2,8%; и най-хубавото е, че вече има критична маса от хора, запознати с проблематиката, а фирмите без зелени политики няма как да привлекат качествен персонал.

Ники Газдов започна своите минути с признанието, че всичко, което казват колегите му от противниковия отбор, е абсолютно вярно. Ако го нямаше онова „но”, дебатът би приключил. Но ето някои индикации, поради които Ники смята, че засега не се справяме: от началото на 80-те години до днес броят на застрахователните събития заради природни катаклизми се е увеличил трикратно, което ще рече, че природата ни е сърдита, а ние не правим кой знае какво, за да я омилостивим; и още – финансовият свят направи важно признание в лицето на гуверньора на Bank of England, че големият ни проблем всъщност са климатичните промени; държавите само подписват и предподписват споразумения, които не изпълняват; голяма част от индустрията все още не иска да плаща за нови технологии; а за повечето хора заплахата от трайни климатични изменения е прекалено абстрактна, затова не желаят да гласуват с портмонетата си това да не се случва, купувайки си продукти с по-малък въглероден отпечатък.

12141156_10153218156553325_6828777456560302018_o

След втората порция въпроси от публиката дебатът навлезе в своята заключителна фаза, където всеки отбор имаше право на три минути, за да обори тезата на противника и да излезе победител от цялата работа. Започнаха Боян и Митко, които ни припомниха, че макар ние, хората, да сме нанесли най-големите поражения върху климата, все пак имаме възможността да предвидим катаклизмите и да се адаптираме. Според тях това би могло да стане, само ако глобалната икономика е свободна, а не ограничавана от допълнителни забрани и данъци. А пък и как така няма да се справим? Има ли някой в тази зала, който се смята за неспособен, глупав и без желание за успех, попита Боян. Е, какво да му отговорим…

След заслужените аплодисменти последните три минути започнаха да текат и за отбора на Ники и Георг. Те са скептични относно възможността на масата хора да осъзнае заплахата, надвиснала над света в този момент. Най-малкото, досега не сме виждали демонстрации против ТЕЦ-ове, но сме били свидетели на такива срещу ВЕИ-та, припомни Георг. Ники опонира на Боян с тезата, че не може да се остави всичко само в ръцете на бизнеса или само в ръцете на държавите – няма универсална рецепта, но все пак са необходими поне някакви регулации, за да се свърши нещо смислено. И накрая ни довери, че макар много да е искал да си купи електрически автомобил, средствата му стигнали за „един икономичен VW дизел” и с тази честност ни спечели и разсмя от сърце.

Любимата ни Маги сложи края на дебата с личен въпрос (хайде, този път ще й простим, че излиза извън регламента): „Имам дете, родено декември, и то знае, че когато завали сняг, ще дойде неговият рожден. През 2030 г. ще има ли сняг на рождения му ден?” Тук опонентите бяха доста единодушни в отговорите си, разбира се, в рамките на доброто чувство за хумор: с две думи, ако има покрай него прилични машини за изкуствен сняг, да, ще има.

Настъпи и дългоочакваният момент за излъчването на победителя. Този път всеки от публиката гласува с поставяне на празната си бутилка от сайдер на масата на отбора, който е успял да го убеди в тезата си. И ето, че още в първото издание на Дебати Горичка имахме почти драматичен обрат: отборът  #нямадасесправим (с уточнението на Ники, че #засеганесесправяме) – Георг Тупарев и Никола Газдов, успя да спечели 58 гласа, с което не само надградиха резултата си от началото на вечерта, ами направо си победиха. Причината – въпреки, че умеят да съхраняват оптимизма си в лицето на предизвикателството, хората сред публиката на Горичка са също така реалисти. И най-вече, искат да направят повече по темата, защото ги е грижа!

И всичко това ни доказва още веднъж смисъла от организирането и провеждането на такива начинания (не че сме имали нужда от допълнително убеждаване, не). Макар да сме едни срещу други на сцената, когато дебатираме със солидни аргументи и смислени позиции, винаги се оказваме на една страна, особено по най-важните теми, каквато безспорно е промяната в климата.

Горичка все така остава убедена, че силата е в нас, защото няма кой друг да ни свърши работата. Така де, синът на Маги и още милиони сладури като него празнуват рождени дни през декември и за 2030-а ни е необходим сняг, много молим.

Засега толкова от нас. Ще се видим на следващия Дебат Горичка на 28-и октомври. Темата е БЕЖАНЦИ.

–––

gorichka_debate_page

Дебати Горичка са част от проекта „Агенти на промяна: платформа за информираност и реализация към по-устойчиво бъдеще“, който се финансира в рамките на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 и се осъществяват с подкрепата на Френски институт София. www.ngogrants.bg


Коментарите не са позволени.