Време е и България да поведе политика за декриминализация на марихуаната.
Любителите на конспирацията твърдят, че забраната на канабиса се дължи на силното лоби на производителите на памук през трийсетте години, тъй като те виждали силния потенциал на конкурентната суровина. Това обаче трудно може да мине за официална версия, като се вземе предвид, че в прочутата Международна опиумна конвенция от 1925 се отделя специално внимание на разликата между индийски и европейски коноп, като се забранява първия (така наречената ганджа, тази от която се напушваш), но не и втория (по-висок и с почти никакво съдържание на THC).
И до ден днешен конoпът се отглежда безпрепятствано в много страни, включително и някои наши зле настроени към напушването съседи (като Румъния например – световен бронзов медалист в производството на конопени нишки, след Китай, естествено).
Каква точно е истинската причина за забраната не е ясно, но към днешна дата теорията на обратния процес е разделена на два лагера – за и против легализирането.
Традиционно най-силният довод ЗА е, че е странно да е забранен един наркотик (марихуана), който е доказано по-малко вреден (или поне не повече) от друг (алкохол, тютюн), свободно консумиран. Традиционният довод ПРОТИВ е, че марихуаната води до хероина. И двата довода са меко казано безкръвни: в първия случай – две злини не правят една добрина. Не е нужно да разрешаваме нещо лошо (друг е въпросът дали наистина е лошо), само защото друго лошо нещо вече е разрешено. Във втория случай имаме доста грубовато манипулиране – през 2007 националният здравен департамент на САЩ провежда допитване, в което се установява, че над 100 милиона граждани на страната на възраст над 12 години, са употребявали марихуана. В същото време според организацията Rehab International опитвалите хероин в Щатите са над 1 милион, което прави около сто пъти по-малко. Без да е ясно колко от тях за “започнали” с трева.
За нас посоката към легализиране е очевидната правилна посока, но не поради такива пораженчески причини като “ами алкохолът тогава защо е позволен”. Мрежата и истинският живот преливат от истории на юристи, полицаи или обикновени софийски дришльовци, които разказват как млад човек потъва буквално и преносно, поради факта, че си е позволил да притежава един джойнт. И мрежата, и истинския живот изобилстват от свидетелства на споменатите групи хора, за тоталния неуспех на така наречената Световна война срещу тревата. А пренесен на местна почва целият този театър има дълбоко трагикомични нюанси, в които сега няма време и място да се набутваме.
От тази гледна точка, преди известно време на ниво практика нещата рязко и донякъде необяснимо рипнаха в единствената правилна посока, въпреки че отново екшънът е някъде далеч на запад. По-точно в Колорадо и Вашингтон, които се оказаха първите щати с реални шансове да легализират тревата. Всички чухме новината, изкоментирахме остроумно в социалните мрежи и я забравихме. Което е логично – реално нищо не се е случило все още, предстоят дълги конюнктурни и административни процедури с безброй пречки по пътя. Началото обаче е дадено – фактът е резултат от вота и желанието на самите хора, от промяната в тяхното мислене. Дори и да бъдат спрени на федерално ниво, законите вече са били гласувани на щатско и това е великолепен прецедент за всички.
За всички, освен може би за заетите в реге индустрията и организираната българска престъпност, които, ако бъде легализирана тревата, ще се наложи да минат през тежки структурни промени и да си намерят нова основна тема на творчески търсения.
–
Повече по темата от promena.org
