Автор: Павлин Стоянов
Децентрализираната енергия от възобновяеми източници (ДЕВИ) се отнася до използването на възобновяеми източници на енергия като слънчева, вятърна, геотермална, хидроенергия, в малки или средно-мащабни приложения. Такива инсталации може да са свързани или не към централна електрическа мрежа, но основната цел е произведената енергията да се споделя между потребителите, които притежават инсталациите.
Това е само възможна дефиниция на децентрализирана енергия. Друго определение, което се използва е, че това е обратното на централизирана енергия. Тук долу е илюстрирана схема на разликите в организацията на централизиран и децентрализиран енергиен пазар:
Какви са ползите от децентрализираната енергетика?
Системите за ДЕВИ могат да се използват за захранване на домове, бизнеси и общности.
Това включва и отдалечени или селски райони, където достъпът до мрежата може да е ограничен, несигурен, или скъп заради големи загуби по преноса.
Едно от основните предимства на ДЕВИ е способността да осигури надеждна и достъпна енергия на тези, които най-много се нуждаят.
Системите за ДЕВИ могат да бъдат по-икономични от разширяването на централизираната мрежа за приемане на нови мащабни производствени мощности. Освен това, може да предостави по-устойчиво и сигурно енергийно захранване, тъй като не е зависимо от централизирана инфраструктура, която може да бъде уязвима на смущения. Децентрализираната енергия често е и един от отговорите на въпроса за сгряване с енергийната бедност.
ДЕВИ има, разбира се, огромни екологични ползи, тъй като позволява разполагането на възобновяеми източници на енергия, които генерират електричество, без да излъчват парникови газове или други замърсители.
Като цяло, децентрализираната енергия има потенциал да промени начина, по който генерираме и използваме енергия, като осигурява чиста, надеждна и достъпна енергия на обществото.
Технологии и приложения
Най-популярните проекти, технологично, за децентрализирана енергия включват:
- Слънчеви системи за дома или до производството
- Вътрешни, мини мрежи между потребители
- Ветрогенератори
- Енергийно производство от биомаса
- Геотермални / амбиентни въздушни термопомпи
- Микро-хидроенергийни системи
- И други.
Най-популярните форми на отношения между потребителите за децентрализирана енергия са възможностите за “споделяне на енергия”. Споделяме енергия чрез: група от активни потребители, действащи заедно, и енергийни общности.
Конкретни примери:
• В даден жилищен блок пет апартамента имат монтирани свои фотоволтаични инсталации на балконите. Същевременно на покрива общото събрание на живущите решава да инсталира общ фотоволтаик. От една страна, излишната енергия от личните балкони инсталации може да се споделя с останалите живущи в блока, така намалявайки разхода за енергия на всички. От друга страна енергията от общия фотоволтаик на покрива също се споделя между живущите в блока. Остатъкът от производството, ако има такова, може да се отдава в мрежата. Недостиг на енергия идва от мрежата, доставяна от лицензиран доставчик.
• Друг пример – група производствени предприятия или фермери, разположени в близост, могат да инвестират в по-мащабни инсталации, например вятър или геотермална енергия. Вътрешна умна мрежа може да разпределя енергията от техните инсталации и да приема допълнителна енергия от мрежата при нужда и при определени условия.
• Във всички случаи се вземат предвид и възможностите за съхранение или адаптивно потребление от консуматори на енергия (например електрически автомобили, домашни електроуреди и т.н.).
Има ли условия и нужда за децентрализирана енергия в България?
Ние вярваме, че да.
Най-малкото – заради горните примери, които представляват типични ситуации и възможни отношения в страната. Възможността за децентрализирана, споделена енергия, ще допринесе за:
• Намаляване разходите за енергия на потребителите.
• Увеличаване сигурността на доставките на енергията.
• Подобряване на местния микроклимат – намалява се или се прекратява изгарянето на дърва, отпадъци и др., които отделят вредни емисии, с което се намаляват замърсяванията на въздуха (а често и на водни тела – реки, дерета, езера, влажни зони и др.)
• Комбиниране на малки потребители с големи (МСП, общини), така че да се използва още по-ефективно (спрямо отделния потребител-производител) „на място“ произведената енергия (в енергийните общности например).
• Една от основните ползи е възможността за ускорено изграждане на умни мрежи, затворени и локални, което се оказва невъзможно на национално ниво вече толкова много години за българската регулаторна среда. Това ще оптимизира потреблението, ще намали разходите на потребителите, ще подобри качеството на живот на хората и на производството и услугите на бизнесите.
• Ефективността на близостта на производството до потреблението ще намали загубите по мрежите и по този начин финансовата тежест за потребителите
• Възможност за общините да се справят със своите енергийни нужди, от една страна, и със социални проблеми като чистота на въздуха, стари инсталации и енергийната бедност, от друга.
• Ще намали зависимостта на обществото ни като цяло от външни страни, фосилни горива и големи корпоративни интереси.
• Намаляване на разходите за банкови трансфери при ефективен сетълмент. От друга страна – намалява се времето за “висене по опашки” за плащане на сметки.
• Облекчава на отношенията на потребителите с търговците и доставчиците на енергия.
• Бързи резултати – в рамките на няколко месеца много на брой малки обекти могат да инвестират сравнително голям финансов ресурс и да започнат производството на електроенергия. Това важи и за общините.
Заради тези и много други причини, ние наблюдаваме вече засилен интерес от граждани, малки бизнеси в градовете и селските райони, включително фермери, и сред някои общини към възможностите за реализиране на ДЕВИ проекти.
Ползите от ДЕВИ обаче не се ограничават до енергийния сектор:
• Считаме, че бързото навлизане в енергетиката на произвеждащи потребители и енергийни общности ще има пряк и бърз ефект за постигане на основните климатични цели – въглеродна неутралност на България към 2050 г. и намаляване на емисиите с 55% до 2030 г.
• ДЕВИ проектите ще стимулират допълнителна икономическа активност – на производство, доставка и инсталация на оборудване, свързани услуги и други.
• Инвестициите са възможни без големи банкови заеми или Европейски финансиране.
• Ще се отвори възможност за ново професионално развитие на хората, особено в изоставащи региони или такива в преход.
• Възможностите на умните мрежи и уреди стимулират науката и иновациите.
• Както се изтъква и в Директивата за ВЕИ, основната цел на енергийните общности трябва да са икономически, социални и екологични. В този контекст наблюдаваме редица примери, когато приходи от енергията в общността се използват за благото на социални групи или райони – като събиране на пенсионен фонд за членовете на общността, облагородяване на инфраструктурата в община, група села или
квартала, подобряване на жизнената среда в училища, детски градини, болници и много други.
Къде се намира България в момента по пътя към ДЕВИ?
Политически, страната ни е изостанала много и се придвижва твърде бавно към приемането на работещи реформи в областта.
• Най-общо липсва цялостна и дългосрочна политическа визия на централното правителство.
• Всяка малка реформа се прави след огромни усилия от страна на гражданския и частния сектор, а не поради политическа енергия и вола.
• Реформите се въвеждат разпокъсано, несистематично. Често се управляват конкретни казуси, вместо да се възприеме цялостна реформа.
• Правителството все още изглежда, че защитава интересите на централизираните инсталации, работещи с изкопаеми горива.
• Липсват стимули за операторите на мрежите и доставчиците на енергия да се ангажират с такива проекти в подкрепа на потребителите.
Това всичко довежда до много правни пропуски, нерегулирани отношения и огромна правна несигурност. Правните разрешителни процедури са неясни, бавни и служат за отблъскване на инвеститори, граждани, бизнеси и активни местни органи.
Има ли нещо положително, върху което да надграждаме?
За радост, отговорът е положителен.
• Има конкретни законодателни предложения в Народното събрание за въвеждане на регулации за енергийни общности за възобновяема енергия” и на потребители на собствена енергия от възобновяеми източници в законодателството на България. Предложенията са подготвени с усилията на група неправителствени организации и подкрепени от група депутати. Все още обаче правителството и министерството на енергетиката не припознават тези теми като своя дългосрочна политика и ангажираност.
• Както посочихме, има и няколко примера на активни граждани, бизнеси и местни органи, готови да участват в разработването и насърчаването на проекти и политики за децентрализирана енергия. Те трябва да бъдат стимулирани и подкрепени, включително чрез настояване за възможно най-скорошно регулиране
на ДЕВИ.
Според нас е изключително важно първите регулации относно енергийните общности за възобновяема енергия и на потребителите на собствена енергия от възобновяеми източници да бъдат приети от Народното събрание час по-скоро. Тези първи стъпки, предложени от авторите на сегашния законопроект, въвеждат основите на ДЕВИ, над които трябва да се надгради. Следното е предложено в законопроекта (не изчерпателно):
• конкретна дефиниция на понятието „енергийна общност“ и “потребител на собствена енергия” в контекста на енергията от възобновяеми източници;
• уточняване на възможните участници в енергийни общности – физически лица, микро-, малки и средни предприятия и общини;
• забрана за превръщането на участието в енергийни общности на основна професионална дейност на предприятията;
• уточняване на понятието „близост“ на производството до потреблението;
• формулиране на икономически, социални и екологични цели и дейности на общността за възобновяема енергия за сметка на чисто финансовите;
• необходимите забрани за участие в енергийни общности;
• права и задължения на участниците във формите на ДЕВИ с цел избягване на злоупотреби;
• отношения с доставчиците на енергия във връзка с отчитането и мрежовите такси, включително дефиниране на нетно и виртуално нетно отчитане;
• регистриране на общностите за възобновяема енергия с цел пълноправно участие на енергийния пазар и избягване на злоупотреби;
• въвеждане на механизми за нетно и виртуално нетно отчитане на произвеждана и споделяна енергия;
• и много други.
Къде трябва да са насочени усилията занапред?
Законодателство
Енергетиката е силно регулиран сектор и се оказва, че без подходящи законодателни реформи, децентрализираната енергия е почти невъзможна за осъществявана и с почти изцяло неутрализирани ползи дори и да се осъществи “някак си” подобен проект.
Абсолютно необходимо е ДЕВИ да се насърчава и подкрепя от систематични законодателни и регулаторни реформи, както и от постоянни подобрения и напътствия от регулатора и другите публични органи. В този смисъл не става въпрос само за енергийните закони, а също така за строителните регулации; нормите във връзка с отношенията в етажната собственост; възможностите за използване на земеделски земи и стопанства; законодателството, свързано с опазване на околната среда; ползването на водите; мерките за енергийна ефективност; дори дружеството и кооперативното право.
Затова е от първостепенно значение да се подкрепят предложените законодателни промени към Закона за енергията за възобновяема енергия и да се продължи работата по конкретизиране и постоянно подобряване на регулациите и контрола за изпълнението им.
Участниците
Основните движещи участници в ДЕВИ отношения са:
• Операторите на разпределителните мрежи
• Доставчиците на енергия
• Самите участници в ДЕВИ
За първите трябва да бъдат поставени регулаторни рамки и задължения, които да не ги ощетяват икономически, но да не им позволяват да ограничават необосновано подобни проекти и развитие на микро затворени мрежи. Основните въпроси се отнасят до присъединяването, меренето, за премахване на излишни двойни тарифи, но не само.
Доставчиците на енергия може и да не бъдат задължени за конкретни действия, но трябва да има стимули за тяхното съпричастие към ДЕВИ. Необходимо е да се дефинират възможни тарифи, които да улесняват споделянето на енергия. Такива са например нетното и виртуалното нетно отчитане или възможностите за дигитални приложения за сетълмент. Трябва да се елиминират излишни административни тежести, като фактуриране и отчитане на дейността като търговска.
Трябва да се подчертае, че самите участници в ДЕВИ по презумпция не са професионалисти в енергийната сфера. Затова регулациите трябва да са изключително ясни и непротиворечиви. От друга страна, ролята на публичните органи да разясняват нормите, както и да осигурят лесен и бърз административен процес е с огромна тежест. Обслужване на едно гише е задължително, както и дигитализиране на информационните
системи и процеси на администрациите.
Правните отношения между участниците в ДЕВИ
Накрая, отново ще подчертаем, че участниците в групите за споделяне на енергия в която и да е от формите й са непрофесионалисти в енергийния сектор.
Затова е абсолютно задължително да се следват систематични информационни кампании и споделяне на добри практики и примери.
Това включва от правна гледна точка разяснения относно: (i) договорните отношения между участниците; (ii) начините за мерене и пресмятане на споделената енергия; (iii) необходимостта от администриране на отношенията в една енергийна общност или между група активни потребители; (iv) възможностите за сетълмент между сметките. И накрая – важно е тези групи да са сигурни, че отношенията им са законосъобразни. Затова и считаме за необходимо по-сложните форми, като енергийни общности, да бъдат проверявани и регистрирани от регулатора.
Особено важно е развитието на ДЕВИ възможности за произвеждащите потребители и енергийните общности да върви заедно с въвеждането от тяхна страна на мерки енергийната ефективност, за да може да се постига максималната полза както за тях, така и за целия енергиен сектор
В контекста на възможностите, които ДЕВИ предлага, и на конкретните условия и нужди на обществото, е необходимо да се водят активни информационни кампании и държавна и местна политика в тези основни точки на въздействие, за да вървим към чиста и модерна икономика.
. . .
Полезни източници
https://www.europarl.europa.eu/document/activities/cont/201106/20110629ATT22897/20110629ATT22897EN.pdf
https://energy.ec.europa.eu/publications/multi-supplier-models-and-decentralized-energy-systems_en
