Атом, петрол, въглища: кой е по-смъртоносен?

Няколко дни след аварията в АЕЦ Фукушима, маркетинг гуруто Сет Годин публикува много интересна диаграма (под заглавието „Триумфът на въглищното маркетиране“), която разкрива една шокираща истина за човешката смъртност според видовете електропроизводство. Ето я:

seth

За всеки произведен киловат въглищата убиват 4 хиляди пъти повече хора, отколкото ядрената енергия. Неудобен, но привидно неопровержим факт. Статистиката, която Годин използва включва най-различни фактори като заболеваемостта от локалното замърсяване на въздуха, трудовите злополуки и аварии. Дори и изследвания след аварията в Чернобил сочат, че смъртните случаи бледнеят сравнени с хроничните вреди причинявани от въгледобивната индустрия и ТЕЦ (без дори климатичните промени да влизат в сметката).

Сет Годин е бог на маркетинга, а не енергиен експерт. Ние пък не сме нито едното от двете, но след няколко минути взиране в шокиращата диаграма, сме убедени, че в нея има сериозен пропуск.

В диаграмата не са взети в предвид последствията от оставащите от АЕЦ стотици хиляди тонове високо радиоактивни отпадъци. В момента те са разпръснати във временни хранилища и ще са с нас през следващите 100 хиляди години. Не е ясно какви сеизмични, политически, социални и други катастрофи ще настъпят през това време. В момента нямаме дългосрочно и сигурно решение освен убежище от типа Онкало, за което експертите и дори философите все още спорят.

И така.

Решихме да поправим диаграмата. В името на сметката, предположихме, че утре всички АЕЦ и ТЕЦ по света спират да работят, че смъртните случаи от замърсяването на въздуха от ТЕЦ също, че ще продължават единствено смъртните случаи от аварии в хранилищата с радиоактивни отпадъци. Разбира се, че това е спекулативно, но няма как да знаем колко често ще има аварии в хранилищата, нито дали хвостохранилищата от урановите мини ще продължат да бъдат по-опасни от тези на въглищните. А ако си мислите, че може да изкараме 1 000 хиляди години без аварии, явно не сте чули, че дори в момента има силни притеснения за авария в руския комплекс за рецикиларене на ядрено гориво “Маяк”. И така: ако последствията от АЕЦ продължат още 100 000 вместо 40 години кубчето на ядрената енергия ще нарастне 2 500 пъти. Отново водеща ще е смъртността от въглищната енергия, но разликата вече няма да бъде толкова голяма. Ето:

coal1

В никакъв случай не смятаме, че тази диаграма отразява истината. Но не смятаме и че диаграмата на Сет Годин е по-вярна. Сигурни сме, че темата е важна и сивите полета, които настоящите ни познания не могат да попълнят трябва да накарат нас и хората, които в момента взимат решенията за новите атомни централи да се запитаме:

Разумно ли е да предприемаме действия с необратими последствия, които са отвъд нашето разбиране и контрол?

06 comments on “Атом, петрол, въглища: кой е по-смъртоносен?

  • Хараламби Калев , Direct link to comment

    Не съм съгласен с вашата интерпретация на диаграмата на Сет Годин, понеже има доста условности, които вкарвате допълнително. Вярно е, че въпросът е доста комплексен и затова може би при анализа му е хубаво да обърнем внимание и на една друга важна характеристика на процеса на производство на електроенергия, а именно ефективността. Ако и тя се вплете в диаграмата може би резултатите ще се променят пак в полза на атомната електроенергия.
    От друга страна как ще спрат всички АЕЦ и ТЕЦ …… 🙂

  • Марин , Direct link to comment

    И аз мисля, че не е коректна тази интерпретация.
    Има съществена разлика между това просто да съхраняваш отпадъци и това да ги преработваш. При преработването със сигурност има значително по-голям риск. При съхраняването, дори да стане ужасно земетресение и сградата да падне, няма да има нещо особено сериозно. В България не преработваме ядрени отпадъци.

  • Апостол , Direct link to comment

    Всъщност най-опасният фактор, който инженерите и учените разглеждат при решенията за дългосрочно съхранение на отпадъците като Онкало не са земетресенията, а хомо сапиенс. В пост-индустриалните общества след 10 хиляди или 50 хиляди гозини не е изключено хората да изкопаят нашите отпадъци от най-дълбоките и сигурни хранилища, дори и отлично да знаят какво представляват те. Тези отпадъци могат да се превърнат в ценни съкровища, дори оръжия. Преди две хиляди години римляните посипали нивите на разрушения от тях Картаген със сол. Ако имаха подръка плутоний…

  • Vovas , Direct link to comment

    Статистическите закони не са ли приложими само при еднакви условия.
    Тук става въпрос за сравнения на процеси в различни точки от пространството и времето.
    При това човекът постоянно ще се намесва активно с различно ниво на знания и умения.

  • Павел Каналиев , Direct link to comment

    Има ли изследвания, проучвания или поне някакви прогнозни данни как биха варирали стойностите на въглеродните, азотните, серните емисии и скоростта на окисление на световния океан, при инсталиране на един киловат възобновяеми източници без участието на атомната енергетика?

  • Апостол , Direct link to comment

    Павел, търсиш нещо подобно нали? http://www.sciencedirect.com/science/article/B6V2W-4S02874-3/1/97d48ead06d051bc97e89f69bf60f414 Но това е просто едно изследване с няколко сценария и множество допускания – например относно бъдещата себестойност на ВЕИ.

    Поставен по-друг начин въпросът който трябва да се запитаме е дали поевтиняването и масовото инсталиране на ВЕИ ще се случи толкова бързо и по-евтино, че да не ни е необходим още един инвестиционен цикъл в нови атомни централи (50-60 години). В България просто сме изправени пред началото на такъв цикъл и е необходимо да си отговорим на този въпрос сега.

Comments are closed.