Атом, петрол, въглища: кой е по-смъртоносен?

Няколко дни след аварията в АЕЦ Фукушима, маркетинг гуруто Сет Годин публикува много интересна диаграма (под заглавието „Триумфът на въглищното маркетиране“), която разкрива една шокираща истина за човешката смъртност според видовете електропроизводство. Ето я:

seth

За всеки произведен киловат въглищата убиват 4 хиляди пъти повече хора, отколкото ядрената енергия. Неудобен, но привидно неопровержим факт. Статистиката, която Годин използва включва най-различни фактори като заболеваемостта от локалното замърсяване на въздуха, трудовите злополуки и аварии. Дори и изследвания след аварията в Чернобил сочат, че смъртните случаи бледнеят сравнени с хроничните вреди причинявани от въгледобивната индустрия и ТЕЦ (без дори климатичните промени да влизат в сметката).

Сет Годин е бог на маркетинга, а не енергиен експерт. Ние пък не сме нито едното от двете, но след няколко минути взиране в шокиращата диаграма, сме убедени, че в нея има сериозен пропуск.

В диаграмата не са взети в предвид последствията от оставащите от АЕЦ стотици хиляди тонове високо радиоактивни отпадъци. В момента те са разпръснати във временни хранилища и ще са с нас през следващите 100 хиляди години. Не е ясно какви сеизмични, политически, социални и други катастрофи ще настъпят през това време. В момента нямаме дългосрочно и сигурно решение освен убежище от типа Онкало, за което експертите и дори философите все още спорят.

И така.

Решихме да поправим диаграмата. В името на сметката, предположихме, че утре всички АЕЦ и ТЕЦ по света спират да работят, че смъртните случаи от замърсяването на въздуха от ТЕЦ също, че ще продължават единствено смъртните случаи от аварии в хранилищата с радиоактивни отпадъци. Разбира се, че това е спекулативно, но няма как да знаем колко често ще има аварии в хранилищата, нито дали хвостохранилищата от урановите мини ще продължат да бъдат по-опасни от тези на въглищните. А ако си мислите, че може да изкараме 1 000 хиляди години без аварии, явно не сте чули, че дори в момента има силни притеснения за авария в руския комплекс за рецикиларене на ядрено гориво “Маяк”. И така: ако последствията от АЕЦ продължат още 100 000 вместо 40 години кубчето на ядрената енергия ще нарастне 2 500 пъти. Отново водеща ще е смъртността от въглищната енергия, но разликата вече няма да бъде толкова голяма. Ето:

coal1

В никакъв случай не смятаме, че тази диаграма отразява истината. Но не смятаме и че диаграмата на Сет Годин е по-вярна. Сигурни сме, че темата е важна и сивите полета, които настоящите ни познания не могат да попълнят трябва да накарат нас и хората, които в момента взимат решенията за новите атомни централи да се запитаме:

Разумно ли е да предприемаме действия с необратими последствия, които са отвъд нашето разбиране и контрол?


Коментари

  1. Не съм съгласен с вашата интерпретация на диаграмата на Сет Годин, понеже има доста условности, които вкарвате допълнително. Вярно е, че въпросът е доста комплексен и затова може би при анализа му е хубаво да обърнем внимание и на една друга важна характеристика на процеса на производство на електроенергия, а именно ефективността. Ако и тя се вплете в диаграмата може би резултатите ще се променят пак в полза на атомната електроенергия.
    От друга страна как ще спрат всички АЕЦ и ТЕЦ …… 🙂

  2. И аз мисля, че не е коректна тази интерпретация.
    Има съществена разлика между това просто да съхраняваш отпадъци и това да ги преработваш. При преработването със сигурност има значително по-голям риск. При съхраняването, дори да стане ужасно земетресение и сградата да падне, няма да има нещо особено сериозно. В България не преработваме ядрени отпадъци.

  3. Всъщност най-опасният фактор, който инженерите и учените разглеждат при решенията за дългосрочно съхранение на отпадъците като Онкало не са земетресенията, а хомо сапиенс. В пост-индустриалните общества след 10 хиляди или 50 хиляди гозини не е изключено хората да изкопаят нашите отпадъци от най-дълбоките и сигурни хранилища, дори и отлично да знаят какво представляват те. Тези отпадъци могат да се превърнат в ценни съкровища, дори оръжия. Преди две хиляди години римляните посипали нивите на разрушения от тях Картаген със сол. Ако имаха подръка плутоний…

  4. Статистическите закони не са ли приложими само при еднакви условия.
    Тук става въпрос за сравнения на процеси в различни точки от пространството и времето.
    При това човекът постоянно ще се намесва активно с различно ниво на знания и умения.

  5. Има ли изследвания, проучвания или поне някакви прогнозни данни как биха варирали стойностите на въглеродните, азотните, серните емисии и скоростта на окисление на световния океан, при инсталиране на един киловат възобновяеми източници без участието на атомната енергетика?

  6. Павел, търсиш нещо подобно нали? http://www.sciencedirect.com/science/article/B6V2W-4S02874-3/1/97d48ead06d051bc97e89f69bf60f414 Но това е просто едно изследване с няколко сценария и множество допускания – например относно бъдещата себестойност на ВЕИ.

    Поставен по-друг начин въпросът който трябва да се запитаме е дали поевтиняването и масовото инсталиране на ВЕИ ще се случи толкова бързо и по-евтино, че да не ни е необходим още един инвестиционен цикъл в нови атомни централи (50-60 години). В България просто сме изправени пред началото на такъв цикъл и е необходимо да си отговорим на този въпрос сега.