Египетските пирамида са на 5 000 години, а най-старата пещерна рисунка е едва на 30 000 години. Можем ли тогава да прогнозираме и да гадаем какви ще бъдат хората след 100 000 години, 3 000 поколения след нас?
Into eternity е нов, необикновен еко документален филм за това какво ядрено наследство може да намери цивилизацията на земята толкова надалеч в бъдещето, колкото е живота на отпадъка, който оставяме след нас.
В света в момента, коментира един от учените във филма, има между 200 000 и 300 000 тона ядрени отпадъци, които се съхраняват във временни хранилища. Това са хранилища, които не са защитени от големи катаклизми или човешка глупост.
Документалната история на датския режисьор Майкъл Медсън разказва за първото и засега единствено постоянно хранилище в света, Онкало (‘място за криене’ от финландски) на 300 км от Хелзиники. Финландското правителство, приело закон всички радиокативни отпадаци от атомните централи на Финландия да се съхраняват на територията на държавата, е в последна фаза на строеж на подземно хранилище с размерите на голям град. През 2020 година Онкало ще стартира и ще бъде запълнен и запечатан с ядрен боклук до 2100 година. Времето през което този отпадък ще бъде опасен за живите същества е 100 000 години.
Майкъл Медсън интервюира инженери, политици, учени, теолози, техници за това какво може да се случи с хранилището толкова далеч във времето от нас. От разговора с тях разбираме за една от най-големите дилеми на проекта – как да се комуникира с хората от бъдещето така че да ги предупредим за неприятната изненада в Онкало и можем ли да бъдем сигурни кои ще бъдат тези хора, какъв език ще говорят, с какви инструменти ще разполагат.
Някои от предложенията са кръг с обелиски в стила на Стоунхендж, с детайлно забрана на всеки език от ООН (и ненадписани камъни за езиците на бъдещето); символични скулптори около Онкало, които наподобяват тръни и изглеждат заплашително; празни червени знаци на които има съвременните символи за радиация и натравяне с човешка фигура, която бяга от тях; или дори копие на картината „Писъци“ на норвежкия художник Едуард Мънк, която според един от интервюираните ще предава чувството за опасност на всяко човешко същество.
Into Eternity не задава въпроса трябва ли да има ядрени централи (в едно от интервютата учените споменават ядрен ренесанс по света сега). Into eternity е документална фантастика, която показва ефекта от краткосрочното мислене на нашата цивилизация и обсъжда решенията за това как можем да направим едно непоправимо вече зло по-малко опасно за бъдещите поколения.
–
Добре де , защо си мислите че тези отпадъци ще останат така да „вехнат“ вовеки ? В редица страни се правят разработки на реактори от ново поколение които да „консумират“ вече консумиран ядрен матерял , реактори без движещи се части (ядрени батерии) ептем с отпадни матеряли . Това е най чистия начин за производство на енергия който сме измислили до момента , а навсичкото отгоре би могъл да си завърши цикъла напълно без грам отпадък …. .защо заклеймявате ядрената енергия немога да разбера ?
„Това е най чистия начин за производство на енергия“ Това е един мит, който се повтаря по формулата на Гьобелс, че една лъжа като се повтори 100 пъти става истина. Реалността е доста по различна. Ядрената енергетика произвежда тонове опасни отпадъци и това което правят финландците е първият опит за някакво решение. Така нареченото рециклиране на ядрено гориво връща в реакторите максимум до 10% от оработеното гориво, а хранилищата са опасни скъпи и искат непрекъсната поддръжка. http://kolibka.com/download.php?mid=10847