Древният култ към Слънцето и още 7 мита за слънчевата енергия

Групата на “Анонимните климатици” е съставена от хора, свързани от вълнението си за климатичните промени. Това е група за разговор, за размяна на идеи, за среща на различни мнения, за подкрепа. Членовете ѝ са от най-различни сфери на обществото, имат различни занимания, познания и интереси. Това, което ги обединява, е увереността, че климатичната криза е един от най-сериозните проблеми, пред които е изправено човечеството и също така, че все още е възможно да се избегнат най-тежките сценарии. Първата стъпка към намирането на решенията е воденето на разговор. “Горичка” ще прави читателите си съпричастни на този разговор, като представя участниците, идеите и различните мнения и инициативи. “Анонимните климатици” нямат претенции за предоставяне на безпогрешни формули и стратегии. Те обаче вярват, че в разговорите им се раждат интересни и важни идеи, които могат да допринесат за създаването на по-пълноценно бъдеще.

Едва ли трябва да се обяснява на някого, че животът на Земята е немислим без слънцето, като основен източник на енергия. Неслучайно в Египет покровителят на слънцето Амон Ра е върховният Бог и създател на света. И докато земеделците много добре познават и почитат слънцето, не така стои въпросът сред енергетиците, макар нещата да започват да се променят.

Правейки подобно твърдение, може би трябва още в началото да бъдат изяснени няколко неща за енергията, която идва от голямата звезда.

На всеки час слънцето изпраща към Земята енергия, достатъчна да покрие потреблението на човечеството в рамките на година. 30% от тази енергия се връща в космоса, а 66% от енергията, която днес потребяваме, се прахосва.

От друга страна всички познати ни горива като газ, петрол и дървесина са с произход от слънцето. Те са резултат от милиони години фотосинтеза и други биологични процеси, които в крайна сметка са съхранили слънчевата енергия.

Други възобновяеми източници на енергия като вятъра и водата, всъщност са производни отново на слънчевата енергия. Разликата в налягането между горещата суша и по-студената вода е причината за вятъра през деня, а обратният процес обръща посоката на движението на въздуха през нощта.

Благодарение на развитието на технологиите и тяхното поевтиняване пък вече е възможно дори в облачни дни, когато слънчевите панели произвеждат 15-30% от номиналната си мощност, да се добива достатъчно енергия. За сметка на това в останалите дни се получава огромен излишък от енергия, която е безплатна.

Всички тези данни логично показват, че човечеството би трябвало с приоритет да използва този огромен и неизчерпаем източник на енергия.

С огромното неразбиране какво трябва да се прави съществуват и множество заблуди, от които обществата трябва да се отърсят, защото те вече са сериозно препятствие.

Ето някои от най-разпространяваните митове, свързани със соларната индустрия:

 

Мит 1: Соларната енергия е много неефективна

 

Подобно твърдение е много манипулативно, защото тези, които го отправят, ВИНАГИ пропускат да разгледат въпроса в коректен контекст.

Да вземем за пример една въглищна централа за производство на електрическа енергия. Тя рядко има коефициент на полезно действие над 30% (т.е. при произведени 100 единици топлина при изгаряне само 30% се превръщат в електрическа енергия). Към това трябва да се добавят и загубите при преобразуване във високо напрежение, преноса по енергийната мрежа и накрая обратното преобразуване към средно или ниско напрежение.

При соларната инсталация преобразуването на слънчевата енергия в електрическа КПД-то (на соларния панел) е около 20%, но за нея не са харчени пари за добив и пренос на гориво. В зависимост от вида инсталация и местоположението ѝ може да няма загуби, свързани с преобразуването в електроенергия със средно и високо напрежение, както и по отношение на преноса. Тук отново трябва да се напомни, че новите панели са все по-достъпни и с все по-голямо КПД и с тяхната подмяна лесно може да се вдигне мощността на инсталацията.

 

Мит 2: Соларната енергия е скъпа

 

Както всяка нова енергия и соларната, макар и с принцип на работа открит преди близо 2 века, се нуждаеше от субсидии и специална помощ от правителствата. Този факт едва ли изненадва някого. Далеч по-малко известно е обаче, че фосилната индустрия, която е утвърдена от повече от столетие, продължава да получава по 5 млрд. долара субсидии на година, по данни на Международния валутен фонд (МВФ).

Първоначално субсидиите доведоха до първично поскъпване на електроенергията от слънцето за домакинствата например в Германия, но в същото време цената за бизнеса се запази. През 2019 г. обаче базовата цена на енергията във федералната република вече беше по-ниска от тази във Франция, Италия, Белгия и Великобритания. В последните години се стабилизира и цената за домакинствата, а в резултат на компенсационни мерки и енергийната ефективност, разходите за домакинствата също намаляха.

 

Мит 3: ВЕИ енергията прави мрежата нестабилна

 

Поради факта, че “слънцето не винаги грее и вятърът не винаги духа” много хора извън енергийната сфера смятат, че наличието на променливи по своята природа източници непременно водят до проблеми. Това обаче не е така.

Съвременните технологии и точността на прогнозите за времето спомагат в това отношение. Проблемите в енергетиката могат да дойдат, когато т.нар. базови мощности откажат в момент, в който никой не го очаква. Подобно нещо се случи през август в Калифорния, когато две газови централи се държаха неадекватно, докато в същия момент трябваше да поемат допълнителен товар.

Подобен проблем с въглищните централи имаше и Австралия, но този проблем бе адресиран успешно с 100 MW/124 MWh батерия на Илън Мъск в края на 2017 г. Този мит е лесно оборим и поради факта, че водещите по ВЕИ в Европа – Германия и Дания имат най-добрите показатели на надеждност на мрежата за доставки на електроенергия.

 

Мит 4: Соларната инсталация изисква огромни площи

 

ТЕЦ “Марица изток 2“ има около 1700 МВ инсталирана мощност. Ако приемем capacity factor от 0.14 за соларите и 0.6 за централата, то това би означавало, че площта необходима за производителните панели няма да бъде по-голяма от 7 х 7 км² . Тази площ се равнява на по-малко от половината от мястото на целия комплекс “Мини Марица”.

Към това може да се добави и фактът, че съществена част от соларните панели могат да се разполагат върху производствените халета и върху частните имоти.

Мит 5: Навлизането на ВЕИ ще доведе до забавянето на развитието на цивилизацията

 

Този мит определено предизвиква смях, особено когато е гарниран с референции към пещерите и Средновековието. Всъщност ситуацията е точно обратната – евтиното електричество от солари може да осигурява евтино и бързо електричество там, където е необходимо. Проектите, свързани с добива на метали например стават все по-изгодни, защото използват соларна енергия, вместо да прокарват електропроводи или да ползват по-скъпите дизелови генератори. Базовите потребители пък инсталират панели върху покривите си и така ползват облекчение в сметката си за ток и имат по-голяма независимост от мрежата. С излишъка от енергията те ще имат възможност да зареждат електрическите си автомобили на практика безплатно и допълнително ще облекчат разходите си. Едва ли някой би нарекъл подобно нещо забавяне на развитието.

 

Мит 6: ВЕИ може да съществува само с държавна подкрепа

 

Фирмите от ВЕИ индустрията вече привличат все повече капитали от инвеститорите. Това се случва заради напредването на технологиите, с което необходимото за оборудването на соларните и вятърните паркове е много по-достъпно и изгодно. В същото време все повече компании виждат големи възможности в енергийния преход, което пък очевидно е за сметка на фосилните гиганти.

Фрапиращ пример в тази посока е случаят с Exxon, която сериозно пострада и в момента е по-малка пазарна капитализация от NextEra – сравнително неизвестната за нас енергийна компания от Флорида.

И до днес Exxon е сред стожерите на отричането на климатичните промени, което може би е основната причина за липсата им на действия по развитие на алтернативни енергийни платформи, докато нейни конкуренти действат в тази посока.

Да, петролът и газът няма да изчезнат, но те работят в свиваща се индустрия.

 

Мит 7: Соларите увеличават зависимостта от вносни фосилни горива

 

Твърди се, че понеже соларите имали нужда от балансиращи мощности, то на всяка мощност солар, трябва газова мощност за балансиране. Това, разбира се, не е вярно. Проверка на факта може да се направи като се погледне намаляването на консумацията на газ за електропроизводство в Германия, което се случва паралелно с бума на ВЕИ в страната. До този резултат се стига, тъй като пиковите (балансиращите) централи работят много по-малко. Ако преди те са оперирали 24 часа и седем дни в седмицата, сега това се случва за по пет-шест часа на ден. Числата показват, че през 2008 г. – при пик на производството на електричество от газ, са постигнати – 67 TWh, а през 2019 г. количеството е 53 TWh. За същия период соларната енергия се е увеличила от 4.4 TWh до 48.7 TWh.

Заедно с това преминаването на ВЕИ за електрификация на транспорта и отоплението ще намали значително зависимостта от вносни ресурси, както и тази свързана с конкретни доставчици на оборудване. В същото време за всеки панел и инвертор има поне 10 производителя, с които лесно може да се постигне предоговаряне на цената.

Затова, вместо като древните египтяни да вярваме, че Слънцето е превъплащение на Бог, е време да се отърсим от митовете и наистина да повярваме в силата и възможностите на звездата в нашата система.

Пълната версия на текста можете да откриете в “Капитал”.

Симеон Белорешки е инженер по автоматизация, EMBA от Американския университет в Благоевград, с дългогодишен управленски опит в Близкия изток, а преди това консултант по енергийни проекти в EMEA и ръководител на проекти в ТЕЦ „Бобов дол“, модернизацията на блокове 1, 3, 4 в „Марица-изток 2“ и редица проекти в „Лукойл Нефтохим“.