Ако си преминал(а) нелекия път към олтара, знаеш: то си е един логистичен кошмар. Преди щастливите семейни фотоси на току-що венчаните двама да станат факт, същите изживяват бая стрес по организацията на събитието. И техният най-щастлив ден обикновено е предшестван от много не дотам щастливи и дни, и нощи, в които всеки детайл се измисля, обсъжда, променя трескаво.
През същото преминава и Марселия Мюелк, само дето нейният случай е и допълнително утежнен от изискването й сватбата да бъде положително събитие не само за всички поканени, но и за околната среда и обществото в по-широк план. Тя държи роклята й да бъде направена, спазвайки принципите за справедлива търговия (fair trade). Не намира такава.
И какво прави? Създава липсващото звено. Компанията й се нарича Celia Grace и предлага облекло и аксесоари, каквито самата Марселиа много би искала да беше успяла да има за своята сватба. Роклите са дело на шивачески кооперативи в Камбожда, като така жените там получават възможност да работят и наистина да си вземат парите за положения труд. Фееричните модели се правят от естествена коприна, отгледана без пестициди, оцветена с екологично чисти бои и обработена изцяло ръчно. Опазването на околната среда и подпомагането на хората в нужда обаче са изконно свързани според Марселия, затова за всяка продадена рокля компанията дарява по един воден филтър на семейства, които нямат достъп до чиста питейна вода.
А наскоро Марселия публикува й своя гайд за дамите, които биха искали да продължат живота на сватбената си рокля, като я дарят. Опциите са безчет, от органзизации, които се грижат за военнослужещи дами или жени във финансово затруднение, до такива, които правят от старите рокли одеалца за болници и сиропиталища.
–
Повече на Celia Grace
