Вероятно историческите и обществените науки дълго ще изучават реакцията на отделните държави на една обща заплаха, каквато е пандемията от COVID-19. От научна гледна точка на 2020 г. може да се погледне и като на малък експеримент. През нея за пръв път има такова явление, коeто достига на практика до почти всички държави, почти в един и същи момент, което на практика изключва фактора “време за подготовка”. Тази криза на практика засегна абсолютно всички сектори на икономиката и обществения живот. Подобно нещо не се е случвало досега нито при природни бедствия, нито при мащабни войни и враждебни действия. Вследствие ще бъде събрана огромна информация, ще се пишат дисертации и научни статии по всички възможни сечения.
Освен реакцията и последствията за отделните държави на самата криза, важно и далеч по-съществено ще бъде и възстановяването, което ще се предприеме от всяка от тях , както и подходът, който ще бъде избран.
Интересен пример в тази посока е Китай – страната, която сякаш най-бързо премина към тази фаза, и в частност това, което се случва в енергетиката ѝ.
Повече инвестиции във ВЕИ, отколкото във въглища
Интересна отправна точка са данните до края на третото тримесечие на 2020 г. в сравнение с тези от същия период за 2019 г (по данни от China Energy Portal).
Те показват, че електричеството, произведено от вятър и Слънце, е с почти 50 TWh повече от миналата година по това време, като в същото време белижи сумарно 20% ръст. Произвежданата от тях енергия има и три пъти по-голям ръст от този на атомната енергия за същия период през 2019 г.
В същото време производството на енергията от въглища се възстановява през третото тримесечие, но все още е под нивото си от миналата година.
Разбира се, може да се предположи, че по-нататъшният ръст в консумацията ще е за сметка на въглищата, тъй като вероятно, производството на енергия от вятъра и Слънцето достига до максималния си капацитет.
Важно е да се отбележи, че в периода на кризата Kитай е предпочитал ВЕИ източниците пред фосилните, когато те са налични. Това е лесно обяснимо – когато имаш инсталирани вече ВЕИ мощности, “горивната” или енергийната компонента е нула стотинки.
В този период са построени и пуснати в експлоатация 32 GW мощности от ТЕЦ, но въпреки това общата произведена продукция от въглища е по-малко от предходни периоди. С други думи, с повече инсталирани мощности се произвежда по-малко. Разбира се, те се строят за да посрещнат бъдещи нужди, така че остава да видим времето, през което ще работят на номинален товар в бъдеще.
Интересно, но и напълно очаквано, е нещо съвсем различно.
Покупката на нови електрически автомобили по време на пандемията спада с 11.4%. Този спад обаче е по-малък отколкото при седаните, чиито продажби намаляват с 15%. Това подчертава нещо много ясно като тренд– Китай ще продължава да развива електрическите си автомобили каквото и да струва това, за да намали зависимостта си от вносни петролни продукти. Точно по същата причина развива и ще развива ВЕИ, които намаляват зависимостта на страната и от внос на въглища за нуждите на енергопроизводството.
Важната тенденция
За тези, които следят Китай, е ясно, че въпреки големия фокус през последните години към ВЕИ и огромните инвестиции в тях, при толкова много въглищни централи, преходът към други източници ще е сложен и дълъг. На масата, разбира се, са всички възможни опции, включващи примерно атомна енергия и газ, но фокусът е върху ВЕИ. Наистина те все още са с най-малък дял в енергопроизводството, но при тях се наблюдава най-голям ръст и привличат най-много инвестиции през последните години.
Кризисната 2020 не прави изключение – дори обратното. Докато инвестициите за ТЕЦ и атомни централи намаляват съответно с -27.2% и -2.3%, тези във вятърна енергия са почти ТРИ пъти повече от атомните и въглищните централи взети заедно, или почти ПЕТ ПЪТИ повече от инвестициите, отколкото в ТЕЦ и почти 8 пъти повече от средствата за АЕЦ.
За да сме коректни към читателя, трябва да се отбележи, че поради различните инвестиционни цикли и различните методики в отделните проекти на признаване на инвестиционни разходи, аз не бих разчитал много на точността на едни такива числа, но за нуждата на сравнението на мащаба, те дават представа за оценка на динамиката. Тя от своя страна е категорична – китайското ръководство е впрегнало цялата държавна и партийна мощ, за да премине към възобновяеми източници. И докато това доскоро беше неясно изразена цел, Централният комитет на Китайската комунистическа партия официално заяви курс към пълна въглеродна неутралност през 2060 г. Вероятно това ще стане и по-рано, защото процесът не е линеен и се ускорява сам заради мащаба и вече изградената и непрекъснатоподобряваща се световна логистична верига.
Накрая можем да направим и няколко извода, звучащи още и като прогнози. Китай ще продължава да увеличава потреблението си на енергия, но темповете на растеж ще се забавят, както във всяка развиваща се страна, като очакваният пик на потреблението се очертава да бъде към 2035 година.
Пекин ще продължава да бъде лидер в инвестициите в областта на ВЕИ, във всичките ѝ направления – солари, вятър, ел.автомобили, ефективност. Страната също ще продължи да намалява емисиите от въглища, както прави през последните години, и ще продължава да намалява енергията от въглища като процент в производствения микс, което също е дългосрочна тенденция.
Накрая, но може би най-важно, докато Китай правеше симулация на възможните сценарии в последните години и търпеше критики, че не поема твърди ангажименти (извън тези вече направени по Парижкото споразумение), курсът вече е официално заявен и е добре научно подплатен.
Симеон Белорешки е инженер по автоматизация, EMBA от Американския университет в Благоевград, с дългогодишен управленски опит в Близкия изток, а преди това консултант по енергийни проекти в EMEA и ръководител на проекти в ТЕЦ “Бобов дол”, модернизацията на блокове 1, 3, 4 в “Марица-изток 2” и редица проекти в “Лукойл Нефтохим”.
