Представяме ви първото издание на най-новата ни рубрика: филмите, в които не искаме да живеем.
…
Днес единодушно избрахме за първи филм в рубриката Dr. Strangelove от 1964 г.
–
СЮЖЕТ
Сюжетът на филма е прост, но грабващ. Генерал Джак Рипър, командир на авиобаза на ядрени бомбардировачи, участва в секретна мисия – специално военно учение в съветското въздушно пространство. Макар че мисията е само учение, Генерал Рипър разбира задачите и правомощията си погрешно и наистина изпраща самолети в Съветския съюз, които да пуснат бомбата. В Пентагона настъпва хаос, когато става ясно, че руснаците прилежно са се подготвяли за този момент и са построили „Машина на Страшния съд“, която веднъж активирана не може да бъде спряна до окончателното ядрено унищожение на света. На помощ идва бившият нацистки учен и оръжеен експерт Др. Стрейнджлав, който обяснява, че машината не може да бъде спряна, затова разумната държавна политика в този случай е да се пристъпи към изпълнение на ядрения апокалипсис, а част от населението да бъде насочено към противоядрени скривалища, където да чака през следващите 100 години. През това време атомната бомба в изпратеният бомбардировач заяжда и не се отделя, но чрез героичните и самопожертвувателни действия на командира на самолета тя в крайна сметка е успешно детонирана.
Командирът на бомбардировача Майор „Кинг“ Конг откача ръчно атомната бомба и полита с нея към съветската степ.
–
ВЪПРОСИ
Филмът „Доктор Стрейнджлав“ е истинска класика и повдига мнооого актуални въпроси:
- Може ли да се конструира машина за ядрено унищожение с неотменимо действие?
- Може ли един човек (Генерал) с неблагоразумните си действия да подложи на риск и в крайна сметка да обърне с главата надолу цялата национална политика?
- Кой по веригата на командването би могъл да издаде заповед, която в крайна сметка да спре цялата лудост?
–
Все си мислим, че истинският живот не предлага такива сложни сюжети. Лошото е, че ако потърсим прилики в днешните новини, става страшничко, нали.
–
Като човек, работил за консултанта на НЕК по проекта „Белене“, искам да ви уверя, че АЕЦ-а съвсем не е идея на един Генерал. Неговите действия напоследък имат за цел единствено да успокоят данъкоплатците. В град Белене има строителна площадка и останки от древен руски реактор, които АСЕ се е наело да закупи от нас и да ни отърве от задачата да ги „елиминираме“. През януари 2011 г., е подписан Меморандум за договор на стойност 5 милиарда евро. Днес АСЕ иска да подпише договор на стойност 6.6 милиарда. Генералът казва: „Не така се разбрахме, имаме само 5.“ А АСЕ казва: „Но ние ще ви съдим за неустойки и неспазване на споразумението.“
Ето защо, докато реално АЕЦ „Белене“ всъщност се отлага, Генералът и сие не могат да натикат споразумението на в шредера, поне докато не изтече срока му на валидност.
Пак нищо не се случва, пак бездействаме, а само медиите и блодърчетата пищят.
Кому е нужно да се вдига врява? Ах, да, на тези, които не получават достатъчно внимание иначе.