Форум Заедно: „Приятели на бежанците“ за естествената човешка реакция да помогнеш

Лекторите на Форум Заедно 2014: ПРИЯТЕЛИ НА БЕЖАНЦИТЕ

„Приятели на бежанците“ се оформят като група граждански активисти и доброволци във Facebook. Обединяват силите и сърцата си, за да помагат на едни напълно непознати хора, изпаднали в бедата да се озоват на неподходящо място в неподходящо време. Събират дрехи и обувки, тенджери и лъжици, памперси и четки за зъби. Търсят квартири. Преподават български, осигуряват медицинска и правна помощ. Обикалят бежанските лагери и раздават грижа и топлина, чисто човешка. Помагат семейство по семейство, човек по човек.

Когато Български хелзинкски комитет връчи на тях и на бежанците наградата за Човек на годината 2013, причината не беше само защото в тази безумна година на нашето недоволство нямаше друга група като бежанците, чиито права да са толкова брутално стъпкани. А защото момчетата и момичетата от „Приятели на бежанците“ донесоха смисъл и вяра, че промяната е възможна. И когато държавата не си върши работата, те, без да се замислят, отиват. И са там.

На сцената на Форум Заедно ще излязат двама от Приятелите – Мария Черешева и Еманюел дьо ла Усей.

Освен активист за човешки права Мария е журналист, занимава се също с медийни комуникации и, като цяло, с общуване по всички точки и алинеи. Майка й специално би казала, че никога не се знае с какво тази нейна дъщеря ще реши да се бори в следващите няколко месеца.

Еманюел е творчески директор в създаденото от него и базирано в София дизайнерско студио Lekub. Преди това е навъртял 16 години в бранша, предимно в големи международни агенции. Силата му е в опаковките, клиентите в портфолиото му са от сериозни по-сериозни, а това, че училището по дизайн, в което кандидатствал първоначално, в прав текст го уведомило, че той, Еманюел дьо ла Усей не става за тази работа, е една съвсем друга история. Емо е пътувал ужасно много (още от съвсем малък), минал е през 14 училища, живял е в пет държави и е посетил още трийсетина. Днес би казал за себе си, че е „активист по неволя, който не може да приеме провала на системата и търси доброволци за създаване на по-човечна общност.

––

Каква история ще ни разкажете на Форум Заедно?

Мария: Аз ще разкажа историята на най-вдъхновяващия процес, в който съм участвала досега. Нарочно наричам групата „Приятели на бежанците“ процес, защото за мен тя е много повече от една Facebook общност. Тя е процес на промяна на обществените нагласи към повече човечност, отговорност, толерантност, мисъл и непримиримост. Може би като цяло времето в България е такова…

Еманюел: Историята на един несправедлив свят, в който цветът на кожата или произходът ви определя колко обществена помощ ще получите. Историята на това как България и Европа не се справиха със спазването на поетите ангажименти. Историята на хора, които са загубили всичко и които никой не желае да погледне. Историята на доброволци, които вярват в една по-добра система, в която всеки има своето място.

Какво сте оставили зад гърба си?

Мария: Най-вече страха какво ще стане след това и какво ще кажат хората. И притеснението от това да живееш в пълен хаос.

Еманюел: Когато навремето училището по дизайн ме отпрати, бях напълно смазан. Но успях да си намеря стаж, после и работа като асистент и ето че осем години по-късно бях творчески директор на агенция номер 1 в Европа. По ирония на съдбата, училището по дизайн ме покани в журито за дипломирането на своите ученици – същото училище, от което ме бяха изгонили 10 години по-рано! Това, което ми е останало от този период, е, че всичко е възможно и че човек трябва да умее да се вслушва в сърцето си и да следва убежденията си. Иска ми се да съумея да предам това на всички, които бягат от войната и от геноцида.

Къде ви намираме?

Мария: В период на тотален рестарт.

Еманюел: Мисля, че съм по средата на пътя, но най-важното е пред мен. Доста съм разтревожен от глобалния контекст, който се влошава. Днешните системи – икономическа и социална – са крехки, а хората се затварят все повече в себе си.

Какво правите, когато не знаете какво да правите?

Мария: Продължавам да не знам какво правя и обикновено ми се получава. Амин.

Еманюел: Винаги има решение. Въпросът е да намериш най-доброто – това, което взима под внимание съвкупността от всички технически параметри и личностни качества. Важното е да имаш скромни амбиции и да надграждаш малко по малко, като в същото време подобряваш постоянно самата концепция.

Кое е първото правило, което бихте написали в „Ръководство как да живеем заедно“?

Мария: Забравете за страха и предразсъдъците и не очаквайте твърде много.

Еманюел: Първото правило ще бъде: Събирай! Възрастните хора например бързо биват изключени от активния живот и разполагат с достатъчно време. От друга страна, има много сираци, които се нуждаят от внимание. Защо да не съберем тези две групи така, че те да се обогатяват взаимно? Сираците ще донесат младостта и живеца си, възрастните – вниманието, знанията, мъдростта. Ето това според мен е да знаеш да живееш заедно – да се организираш така, че никой да не остане настрана.

Кое е камъчето, което обръща каруцата?

Мария: Несправедливостта, монотонността и примирението.
Еманюел: Ще отговоря с цитат от Далай Лама: „Ако ти се струва, че си твърде малък, за да промениш нещо, опитай да спиш с комар и ще видиш кой от двамата пречи на другия да спи“.

Какво трябва да загубиш, за да намериш себе си?

Мария: Егото си.
Еманюел: Човек разбира кой е и какъв е чрез другите.

Коя поговорка бихте пренаписали?

Мария: Много хубаво не е за хубаво. Мразя тази поговорка, тотално контрапродуктивна е и убива щастието от живота. Когато ти е хубаво – радвай му се!

Еманюел: „Не съди дървото по неговата кора!“ Ще стане: „Не съди човека по неговия произход“. Струва ми се, че живеем в свят на етикети и предразсъдъци, усилени от държавите, които са обещали в миналото да се погрижат за всички проблеми на обществото. В резултат имаме пълна липса на връзка между гражданите.

На кого бихте влезли буквално в кожата?

Мария: Искам да бъда Делян Пеевски за един ден. Или Бареков. За да видя какво, по дяволите, движи и мотивира хора като тях и наистина ли всичко е само до пари и власт. Защото все ми се струва, че не е възможно нещата да са толкова прости!

Еманюел: На Жан Мермоз. Той е един от пионерите на A?ropostale, заедно с Антоан дьо Сент-Екзюпери. Създал е авиолинии, които не са съществували дотогава – в Африка, Южна Америка. Това е била последната голяма епоха на пионерите. Този приключенски дух ми подхожда добре. Погледнати отвисоко, всички проблеми изглеждат нищожни и суетни, но човек все пак е доволен да кацне на земята. Да свързваш различни народи заедно може да бъде единствено обогатяващо. Изисква много смиреност и уважение, но отплатата е огромна.

Заедно сме…?

Мария: По-смислени.
Еманюел: По-малко сами.

––

Форум Заедно
27 април 2014

Регистрирай се >>


Коментарите не са позволени.