Лекторите на Форум Заедно 2014: ЦВЕТЕЛИНА ЙОСИФОВА
Цветелина Йосифова е психотерапевт – психодрама-терапевт и първият групов аналитик в България. Интересът й към изкуствата, групите, човешките отношения и изразяването на преживявания преди време я отвеждат в домовете за деца без родители, при бездомните и я сблъскват със социалните и емоционални гета на обществото ни. В опита ? изкуството да привиди и припознае социалното си измерение като включи в културата историята на един изоставен и забравен човек или група, тя достига до обратната страна на нещата където човешкото страдание, психологическа нищета и пълният разпад на човешки отношения са най-спешните обществени нужди.
В професионалния си път Цветелина Йосифова често прави неща заедно. Тя е съ-основател и ръководител на Центъра за култура и дебат „Червената къща”. Съ-основател и преподавател в магистърска програма „Артистични психо-социални практики” на Нов български университет. Съ-учредител и председател на УС на Българското общество по групова анализа и групови процеси. Свързваме името ? с различни социални, образователни и културни инициативи и проекти като Изкуство за социална промяна, Group Analysis Sofia Project, Преходни пространства, Фонд за дебютни проекти, Лятна академия за изпълнителски изкуства – София (1997-2001) и др.
Освен психотерапевтичното си образование, което се случва тук (психодрама, социометрия и групова терапия) и в Университет „Зигмунд Фройд” във Виена (психоанализа и групова анализа), Цветелина Йосифова е учила театър и има магистърска степен по икономика. Има публикации в областта на психотерапията, социалните дейности, изкуствата и културата.
––
Каква история ще ни разкажеш на Форум Заедно?
За неуловимите и неизказани неща на съществуването заедно. За преживяването да бъдем повече от Аз. За чувствата и емоционалния опит при срещата с другия. За това как разбираме нещата и хората извън нас. За семейството, групите и общностите. И за обратна страна на нещата…
Какво би написала за себе си в сайт за запознанства?
Интересувам се от човешката природа. Предлагам разбиране и търпение. Търся време да изпробвам идеите си.
Откъде идваш?
От движението, мисълта и театъра.
Какво си оставила зад гърба си?
Някои от своите бели петна.
Накъде отиваш?
Към тълкуване и осмисляне на предстоящото.
Къде те намираме?
Там където съм майка, приятел, партньор, изследовател на чувствата – човек, който живее едновременно поне два живота…
Като какъв човек би искала да те запомнят?
Като някой, който цени свободата и отстоява идеите си.
Какво правиш, когато не знаеш какво да правиш?
Отчайвам се. Ядосвам се. Смирявам се. Опитвам да видя обратната страна на нещата…
Кое е първото правило, което би написала в „Ръководство как да живеем заедно”?
Да погледнем през очите на другия.
Кое е камъчето, което обръща каруцата?
Незачитането на чувствата и преживяванията на другите.
Какво трябва да загубиш, за да намериш себе си?
Да напуснеш всички свои убежища.
Коя българска поговорка би пренаписала?
Петима Петко не чакат, а трябва…
Ако можеше, на кого би влязла в кожата?
На сина си Йосиф, за да се завърна в Райската градина…
Колко тежи щастието?
То е безтегловно(ст).
Заедно сме…?
Цялостни.
––
Форум Заедно
27 април 2014