Георги Стефанов е експерт по климатични промени и бивш началник кабинет на зам. министър-председателя по климатичните политики в Министерски съвет. Той има дългогодишен опит като Програмен мениджър „Промяна в климата и зелена икономика” във WWF-България и е един от активните членове на неформалната група на Gorichka.bg, наречена „Анонимните климатици“. Разговаряме с него по актуални и наболели теми като енергийната зависимост на България, доставките на газ, алтернативните енергийни източници, целите за климата и други. Ако искате още от Георги Стефанов, гледайте подкаста на Магдалена Малеева, в който ѝ гостува климатичният експерт.
Колко дълбока е енергийната зависимост на България от Русия?
За съжаление България е изключително зависима. Реално сме най-зависимата държава в ЕС, а като процент сме двойно по-зависими от средноевропейските показатели. На практика сме 100% зависими за вноса на ядреното гориво и преработката на ядрените отпадъци. Преди войната в Украйна бяхме на 90% зависими и за внос на природен, т.е. изкопаем газ, метан и над 80% е зависимостта ни от вноса на петрол. Поне въглищата си ги добиваме сами, а малкият внос, който имаме, е от Украйна.
Това е много сериозен проблем, който за мен и „Зелено движение“ е водещ приоритет откакто сме създали партията си през 2008 г. и доскоро бяхме единствената политическа сила, която открито казваше истината и работеше активно за промяна на цялостната политика на България, в това число да променим стратегическите документи и финансови инструменти, за да променим този факт. Казвам това, с ясното съзнание, че докато имахме Вицепремиер, отговарящ за климатичните политики в правителството на Кирил Петков, тази истина беше ясно заявена и редица действа бяха направени за да променим този факт.
Искам също да припомня, че когато България се присъедини към ЕС през 2007 г., Путин нямаше скрупули да посочи, че България ще бъде троянският кон на Русия в ЕС, именно заради енергийна зависимост на България от Русия. Думи, на които почти никой не обърна внимание тогава, но които сега ясно резонират в моите спомени.
Как България се справя със ситуацията след решението на „Газпром“ да спре доставките на газ за страната?
За седемте месеца в правителството, докато бях началник на политическия кабинет на Вицепремиера по климатични политики, трябваше да направим това, което предишните правителства никога не се бяха осмелили да започнат, а именно да намерим бързи решения за диверсификация на енергийните доставки.
Успяхме да направим така, че от първи октомври тази година 1/3 от обемите изкопаем газ, които България използва, да идват реално от Азербайджан. Започнахме разговори с всички други възможности за диверсификация на доставките – Близкия Изток, Северна Африка, САЩ и най-важното – решихме, че не искаме да сме повече зависими от Русия.
Нещо много важно искам обаче да добавя, което беше и голяма част и от моята работа – че за първи път правителство на България заложи в стратегическите си документи, че страната ни може и трябва да премине ускорено към икономика, която не е базирана на изкопаемите горива. Т.е., ускорен преход към зелена икономика във всички направления.
Задачата не беше лесна и още много работа предстои да се свърши, за да може да се убедят политическите лидери от целия спектър, но и българската нация и бизнес, че е възможно и наложително да се фокусираме върху ускорен енергиен преход от зависимостта ни от въглища, газ и петрол през следващите 7-8 години.
И за да бъда по-конкретен, в момента българският План за възстановяване е най-зеленият в целия ЕС, като почти 57% от средствата са насочени за инвестиции и решения за декарбонизация.
Като добавим и другите публични средства през следващите 5-6 години, България ще разполага с почти 10 милиарда евро, за да направи този зелен преход.
Откровено вярвам, че само тези решения, които са в посока ускорено намаляване на използването на изкопаемите горива, са единствените, които трайно и устойчиво могат да ни отдалечат от бъдещите кризи, без значение какви причини са ги предизвикали. И само по този начин можем да говорим за реална енергийна, икономическа и политическа независимост.
Има ли алтернативни енергийни източници, на които България може да разчита и да ги използва?
Най-добрата новина за нас е, че българската икономика, а и българската енергетика са слабо зависими от изкопаемия газ. Реално три пъти по-малко зависими от средноевропейските нива.
България изгаря под 1% от използвания газ в ЕС, а у нас той основно се използва за топлоелектрически централи за централно парно и няколко големи предприятия. Разбира се, има и редица малки производства, ползващи газ, но за техните нужди има лесни и бързи решения за смяна на горивната база.
Има и друг интересен факт. В криза като днешната България има една силна и непозната страна в този проблем, за която обаче никой не говори, а именно, че нашата страна има най-добрата мрежа за производство и внос на пропан-бутан, който е синтезиран газ от петрола, т.е. петролен продукт и лесно може да измести метана.
Не на последно място – България има много голям потенциал за производство на биогаз. Поне 1/3 от изкопаемият газ може да бъде заместен от биогаз, като нашите ресурси са много равномерно разположени. Земеделски и животновъдни остатъци и отпадъци в равнинните части на страната и много биомаса подходяща за производство на биогаз в планинските региони.
И реално, ако реализираме ускорената програма за енергиен преход и за интегриране на ВЕИ, включително водород и геотермална енергия, която може да замести топлоелектрически централи, България може за по-малко от 10 години да премине от внесен изкопаем газ на биогаз, пропан-бутан, амоняк, водород и геотермална енергия.
Звучи наистина амбициозно, но финансиране има много, икономически е обосновано и наложително вече да се направи, и остава да се осигури единствено политическата воля. Разбира се, много важно е да се привлече и частният капитал за тези решения. Което всъщност е и добрата новина в историята с войната и кризата, защото когато един ресурс е твърде скъп, бизнесът бързо се преориентира.
Точно това се случва и в България в момента. След повече от десетилетие на целенасочено политическо потискане на алтернативните енергийни решения, сега само за тази година виждаме невероятен бум и желание за изграждане на ВЕИ например. Като в момента има инвестиционни намерения за изграждането на над 25 GW ВЕИ, при условия, че българската икономика в своите летни и зимни пикови периоди консумира м/у 5 и 7 GW електрическа енергия.
Кои биха били най-важните стъпки в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план, за да се гарантират енергийните доставки за страната?
В краткосрочен план в следващото редовно правителство трябва да продължим започнатото за цялостна диверсификация на източниците на доставки, но също трябва веднага след изборите да започне масирана информационна кампания за спестяване на енергията, за включване на хората, за привличане на бизнеса – нещо, което ние не успяхме да направим в нашия кратък и динамичен мандат през първите месеци от войната. Тази кампания, трябва да ни помогне по-лесно да преодолеем предизвикателствата през идните месеци.
В средносрочен план, следващите 2-3 години, трябва да се продължат усилията за ускорено внедряване на енергийните решения от целия ВЕИ спектър, но също и базирайки се на българските специфики, като развитие използването на пропан-бутан, производство на биогаз, масово интегриране ВЕИ и др.,
А в дългосрочен план, но не след няколко десетилетия, а буквално след 3-5 години, следва да покажем, че държави като България много лесно могат да реализират зелената трансформация, както в сектор енергетика, така и на всички нива в икономиката, и да се фокусираме в решенията водещи ни до пълна замяна на изкопаемите горива, което е дълъг процес, но колкото по-бързо започне, толкова по-добре за всички нас.
Могат ли проблемите на енергийните пазари да попречат на постигането на целите на България в областта на климата или на ЕС за Зелената сделка?
Не вярвам, че това ще стане. Точно обратното, именно сега виждаме, че Зелената сделка е единственото решение към което трябва да се насочим, а и ЕС го прави.
За съжаление сме свидетели на все повече и по-интензивни последици от измененията на климата във всички региони. Това, което виждаме навсякъде, е много бързо развитие на иновациите и огромно желание на бизнеса и домакинствата за внедряване на работещите алтернативни решения.
С тези темпове на навлизане на иновациите и алтернативните енергийни решения не е далеч времето, когато ще можем цялостно да се справим с повечето предизвикателства и надявам се глобално да преодолеем и климатичната криза.
България, но не само, трябва да намери и политическата воля, за да извърши своите реформи на законодателно ниво, за да може всичко това да се случим. Колкото по-бързо направим тези реформи, толкова по-малко ще страдат хората и икономиката, както в региона, така и навсякъде другаде по света.
Какви са изводите и какъв е трайният изход от създалата се тревожна ситуация?
Изводите са, че отново за пети пореден път през последния век имаме глобална криза, причинена от зависимостта на човека от изкопаемите горива, но за разлика от предходните случаи, мисля че на глобално ниво днес за първи път има истинско желание за преодоляването на тази зависимост на хората от петрола, въглищата и газа.
Също така, вярвам на максимата, че „надеждата умира последна“ и от тази гледна точка изход винаги има. Въпросът е на каква цена и дали ще се намери компромис на политическо ниво и желание за реализиране на истинските решения и то най-вече у нас, където някак си не успяваме да видим, че България е част от света и част от ЕС, а не е изолиран остров.
Именно защото вярвам в истинските и устойчивите решения и защото виждам, коя е най-голямата криза на света – климатичната, аз съм един от дългогодишните експерти по зелените теми и решения в България, региона, и в ЕС и не само вярвам, но и активно работя, за това, че целия свят трябва ясно да осъзнаем какво бъдеще очаква нас и децата ни, ако не положим необходимите усилия за преодоляване на предизвикателствата и кризите около нас в този момент, но и тези, които се задават на хоризонта.
Именно със съвместно сътрудничество, казване на истината и подкрепа за решенията и прехода към зелена трансформация ще успеем бързо да преодолеем и днешната енергийна криза и да продължим напред.
