Как трябва да изглежда бъдещето на Европа? Това е вечен въпрос, но сега гражданите и законодателите на ЕС се опитват да дадат отговори, използвайки обширни дискусии по много теми. Инструментът, който се използва за целта през последната година, е т.нар. Конференция за бъдещето на Европа. Тя представлява едно от най-амбициозните начинания на Съюза, предназначено да създаде пространство за свободен обмен на мнения, което дава възможност на гражданите да изразяват гласа си, заемайки основна роля в процеса. За да се случи това, беше създадена многоезична електронна платформа, която се превърна във виртуално гражданско пространство за споделяне на идеи. Основна цел на начинанието е да помогне за определянето на посоката на развитие на ЕС през следващите няколко десетилетия.
Макар и конференцията да беше обявена с големи амбиции за промяна след срива от Брекзит и кризата, произтекла от пандемията, тя срещна обществено пренебрежение. Въпреки този негативизъм обаче, тя се реализира като един от най-последователните опити за надграждане на Съюза до новите геополитически и социални реалности, при това с участието на своите граждани.
Дискусията беше разделена на девет основни теми, като изменението на климата и околната среда имаха важна роля сред тях. След една година в търсене на мнения, идеи и препоръки и поредица от събития с участието на граждани, евродепутати, представители на местните и регионалните власти и други заинтересовани страни, основните изводи от инициативата бяха събрани в доклад. Документът съдържа общо 49 предложения по деветте теми, както и повече от 300 мерки за това как да бъдат постигнати набелязаните цели.
Геополитическите събития по време на конференцията и особено руската инвазия в Украйна дадоха нова перспектива на процеса по набелязване на цели. В резултат беше подчертано значението на отстояването на демократичните ценности в държавите-членки на ЕС и по света. По този начин неизменно продължава да се подхранва демократичната легитимност на ЕС, който е мирен проект по своя произход. Друг важен акцент, който излезе на по-предни позиции, продиктувано от военния конфликт в Украйна, е свързан с енергийната сигурност и декарбонизацията на ЕС. Дали обаче обстоятелствата ще ускорят справедливия енергиен преход и общата декарбонизация на Съюза, предстои да разберем. Факт е обаче, че немалка част от въпросните 49 предложения и 325 мерки са свързани именно с климата, зеления преход и околната среда. В частта за промените в климата препоръките подчертават необходимостта от ускоряване на прехода към възобновяема енергия в борбата срещу глобалното затопляне. Някои предложения призовават Общата селскостопанска политика на ЕС да премине към по-биологично земеделие, намаляване употребата на пестициди и гарантиране на продоволствената сигурност и устойчивост. Важен акцент са и предложенията за по-ефективна защита на биоразнообразието, ландшафтите и океаните чрез елиминиране на замърсяването, както и чрез по-конкретни мерки като налагане и разширяване на забраната за пластмаси за еднократна употреба. Всички предложени в доклада мерки, свързани с климата, следват посоката, по която ЕС върви и в момента, запазвайки ролята си на световен лидер в декарбониацията, като препоръките до голяма степен тласкат Съюза към ускоряване на тези процеси и разширяване на обхвата им.
Какво следва?
Европейският парламент, Комисията и Съветът на Европа трябва да решат как да последват препоръките в съответствие с техните компетенции и в съответствие с договорите на ЕС. Това, което е ясно, е, че теми като енергийната сигурност на ЕС, намаляването на изкопаемите горива и промените в климата са сред ключовите за постигането на стабилност на Съюза и запазване на лидерката му роля в борбата срещу глобалното затопляне. Как обаче тези препоръки ще бъдат приложени, предстои да разберем. Следващото събитие, част от инициативата, целящо даване на обратна връзка за гражданите, се очаква да се проведе през есента на тази година. Независимо от това какво ще се случи дотогава обаче, едно е ясно – Конференцията за бъдещето на Европа е само отправна точка за подновени дискусии по важни теми като климата, земеделието, енергийната политика и демокрацията в ЕС.
