„По време на горещата вълна през 1976 г. баща ми отиде до магазина. При пресичане на пътя краката му залепнаха върху разтопения асфалт. Той все още е там. Носим му сандвичи, чай и вестник, а понякога и малко торта“,
написа в Туитър с типичен британски хумор жител на Лондон, който имаше повод да си припомни една от горещите вълни на острова от преди десетилетия.
Много хора си спомнят за лятото на 1976 г., когато температурите на Острова достигат рекордните за времената си 35,9 градуса по Целзий, но на 19-и юли термометрите в Лондон отбелязаха 40,2 градуса – най-високата за района стойност, откакто се правят измервания. Горещата вълна обаче не се задържа на едно място и продължи и към Европа, водейки до опасно високи температури, суша, множество горски пожари, евакуация на десетки хиляди хора, щети и стотици жертви.
Преди два месеца Франция преживя най-горещия май в историята си, с рекордни температури в много градове. През юни страната отново беше засегната от гореща вълна, която достигна също Испания, Италия и други държави. След това, през юли, Полша, Гърция и други части на Източна Европа пострадаха по време на екстремни горещини. Уелс отчете най-високата си регистрирана температура – 37,1 градуса по Целзий през този юли. В Северна Италия пък – един от най-плодородните региони на страната, този месец правителството обяви извънредно положение заради тежка суша.
Температурите на много места в Европа продължават се покачват, отбелязвайки рекорди. Горски пожари, подклаждани от жегата, бушуват в много държави и голяма част от континента агонизира от продължителна суша. И това се случва месец и половина преди края на лятото.
Според множество научни изследвания и модели, зачестилите тази година екстремни горещини са в съответствие с тенденция, за която се предупреждава от години. Фактите показват, че горещите вълни в Европа нарастват по честота и интензитет с по-бързи темпове от почти всяка друга част на планетата. Моделите на учените алармират, че циркулацията в атмосферата и в океаните в комбинация с променящия се климат могат да превърнат Европа в гореща точка на глобалното затопляне.
Факт: Средните глобални температури са се повишили с около 1,1 градуса по Целзий от края на 19-и век досега.
По-рано този месец изследване на Земната обсерватория Ламонт-Дохърти, част от Колумбийския университет, установи, че горещите вълни в Европа са се увеличили по честота и интензитет през последните четири десетилетия и свързва увеличението поне отчасти с промените в т.нар. „джет стрийм“ – бързодвижещ се въздушен поток (повече за „джет стрийм“ тук). Според доктор Кай Корнхубер от екипа изследователи, цитиран от The New York Times, част от проблема се корени в затоплянето в Арктика, което се случва много по-бързо от други райони на света. Тъй като най-северните части от планетата се затоплят с по-бърза скорост, температурната разлика между тях и екватора намалява. Това според учения води до намаляване на летните ветрове, което от своя страна предизвиква задържане на метеорологичните системи за по-дълго време и горещи вълни, каквито изпитва Европа все по-често.
И колкото и да е неприятно, по отношение на горещите вълни се оказва, че важи правилото „колкото повече, толкова повече“. По-топлото време в дадена област изсушава почвата, а когато в нея има по-малко влага, при нагряване от слънцето се отделят много по-малко изпарения, което води до още горещи вълни. За същото допринасят и зоните с унищожени от пожари гори. Всичко това, потвърдено и от климатичните модели, показва, че Европа има потенциала все по-често да се превръща в горещата точка на планетата, бележейки температурни рекорди и, разбира се – давайки още поводи на оригиналния британски хумор да се развихря.
Още по темата: Карта показва как изменението на климата влияе на екстремните метеорологични явления
