Готови ли сме за новия климат?

Ню Йорк се разработват проекти за изграждане на предпазни стени на стойност над 200 милиона долара. При това не за защита от мигранти, а за да се предпази Долен Манхатън от все по-честите и засилващи се бури. В Китай компании, които се занимават с изграждане на въглищни електроцентрали, преминават към по-скъпа технология, която използва по-малко вода за охлаждане заради зачестилите суши. Оризовъдите в Бангладеш, изправени пред настъпващата морска вода, се насочват към по-устойчиви на сол сортове, а други се отказват изцяло от ориза и започват да отглеждат скариди. В Гърция се създава министерство на кризата, породена от климатичните промени, а в България, вероятно след повече от 10 години безплодни опити, вероятно догодина ще се премине към ремонтиране и закупуване на летателна техника за гасене на горски пожари.

Примери за наложителна и ускорена адаптация към промените в климата не липсват от почти всички краища на света.  Налага се, защото вече изпитваме последствията от повишаването на средните температури, промените в сезоните, все по-честите суши, урагани, наводнения и други въздействия, които водят до значими щети и ни подтиксват да се променяме, за да оцелеем. Изглежда светът, който сме изградили и в който живеем днес, не е пригоден за условията, в които живеем и промените, които се задават. Всичко, което се случва с климата обаче, не би трябвало да е изненада, защото можеше да се види в много прогнози и климатични модели още преди повече от десетилетие. Ако има разлика обаче, тя, уви, е в скоростта, с която се случват промените. Дори някои от най- песимистично настроените учени не предполагаха толкова бързо затопляне и толкова тежки последствия от него. Затова, наред с темата за намаляване на парниковите емисии, все повече започва да се говори и за адаптация.

Неотдавна изменението на климата се разглеждаше като заплаха за бъдещето. Все по-често обаче то е реалност в настояще време, нова норма, която води до милиарди годишни разходи, докато правителствата, компаниите и обикновените хора се опитват да се адаптират. Имаме ли какво да направим в тази ситуация? Какво се случва в България, кои сектори са най-засегнати, имаме ли законодателни инициативи и какво може да се направи, за да се адаптираме по-успешно и намалим щетите, които освен материални, често включват и човешки животи?

Според официалната информация по темата на Обединените нации, за да имаме успех с адаптирането, са нужни корекции в екологичните, социалните и икономическите системи в отговор на действителните или очакваните климатични стимули и техните ефекти и въздействия. Това означава промени в процесите, практиките и структурите, за да се смекчат потенциалните щети или да се възползваме от възможностите, свързани с изменението на климата. С прости думи, държавите и общностите трябва да разработят свои решения за адаптация и да предприемат действия, за да отговорят на вече настъпващите въздействия на изменението на климата, както и да се подготвят за бъдещите щети. Решенията за адаптация приемат много форми в зависимост от уникалния контекст на всяка общност, бизнес, организация, държава или регион. Няма универсално решение. Така е, защото адаптацията може да варира от изграждане на защита от наводнения, създаване на системи за ранно предупреждение за бури и циклони и преминаване към устойчиви на суша култури, до препроектиране на инфраструктурните и комуникационни системи и цялостна промяна на правителствени политики, отчитайки горните рискове.

Първоначално много екологични активисти отхвърлиха адаптацията. През 1992 г. Ал Гор я определи като „вид мързел, арогантна вяра в способността ни да реагираме навреме, за да спасим кожите си“.

 

Какво се случва в България?

И тъй като явно няма универсално решение, всяка държава трябва да намери своя път за адаптация. България също го прави, но изглежда засега само на хартия. Според Георги Стефанов, който е Ръководител практика „Климат и Енергия“ на WWF България и един от най-активните хора сред „Анонимните климатици“, страната ни има добър стратегически документ по темата – Националната стратегия за адаптация. Документът дава предложенията за решения на проблемите в секторите, които са най-силно засегнати от промените в климата – земеделие, горско стопанство, инфраструктура, води, биоразнообразие и, разбира се, енергетика. Според Георги Стефанов обаче стратегията реално остава само в областта на пожеланията: „За съжаление, типично по български, тази тема остава добре представена на стратегическо ниво, но на практика приложението й и действията на съответните органи в контекста на превенцията на промените в климата отсъства. Това означава, че въпреки наличието на Национална стратегия за адаптация и предложените решения и възможностите за финансиране, всички тези засегнати сектори са потърпевши от липсата на приоритизиране и на реални действия, свързани с този важен проблем.“ Един от примерите, които дава експертът на WWF, са загубите на земеделските стопани от сушата през последните години, и особено през тази година. Според него са налице и огромни щети, които са нанесли пожарите в горите, наводненията и градушките, като промените в климата са довели дори до загуби на човешки животи в страната. Значими са щетите и загубите, за които сме можели да бъдем по-подготвени и да имаме план за действие, но в текущата ситуация, ние дори не знаем каква цена сме платили и какво сме загубили. Според Стефанов адаптация е „онова действие, което е необходимо от ресорните органи, за да се заемат предварително с проблема, за да минимизират финансовите щети и рискове и да предотвратяват загубата на човешки животи“. Сериозен проблем според него обаче е, че „в България сме много по-активни в областта на намаляването на негативното въздействие, т.е. намаляването на емисиите или т.нар, митигация, отколкото към адаптирането на отделните сектори и на човешките действия, за да се предотвратяват бъдещи щети“. Друг пропуск според него е, че макар и Българската стратегия да е добър и нов стратегически документ, не е актуализирана съобразно Европейската зелена сделка и по-амбициозните цели за климата на ЕС за 2030 г.

Доколко засегната е България?
Промените в климата вече не са абстрактно понятие, снимки на бедстващи полярни мечки и загиващи коралови рифове, наводнения, пожари, урагани и неочаквани природни катастрофи вече са ежедневие на всички континенти и се превръщат в „новото нормално“ . Те засягат цялата планета и България не е изключение. Като страната, стояща в два климатични пояса и няколко климатични области, България изпитва много от последствията на промените в климата. Според Георги Стефанов все още не е правена оценка колко много и кои сектори в страната са най-потърпевши. За пример обаче можем да вземем индикатор като поисканите за възстановяване разходи за покриване на щетите от различни природни бедствия и катаклизми. Те се възстановяват от Комисия за възстановяване и подпомагане, която е бившата Комисията по бедствия и аварии към Министерски съвет. „От калкулацията на тези разходи се вижда, че реално ние имаме много щети, а държавата няма достатъчно бюджет, за да ги компенсира“, обобщава Стефанов. Сериозен проблем според него е липсата на разработени финансови механизми, с които да се обезщетяват последствията: „България вече над десет години изявява желание на разработи т.нар. Катастрофичен пул, чрез който да се развиват различни финансови инструменти за компенсиране на щетите. В крайна сметка, когато един сектор или едно населено място са засегнати, не е сигурно, че те ще получат някаква компенсация от държавата. Именно затова в държавите с по-активни политически действия за адаптация такъв застрахователен инструмент, какъвто е Катастрофичният пул, успява да обезщети много от пораженията, нанесени от промените в климата“ Практиката обаче показва, че дори такъв пул не е достатъчен, за да се минимизират общите щети на ниво държава или на глобално ниво. Затова и е толкова важно адаптацията да върви ръка за ръка с намаляването на негативното въздействие от промените в климата. Според Георги Стефанов е така, защото тенденцията, която виждаме на европейско и на глобално ниво, показва, че броят на природните катастрофи и щетите от тях са се увеличили почти трикратно от 80-те години на миналия век. „Всички тези рискове и действия за превенция са описани в Националната стратегия за адаптация, но на практика остават само като текст в един документ и все още са неприложени в реалността у нас. Ако можем да си представим какво най-общо означава това по сектори – това означава, че земеделците трябва да са готови буквално за следващата година къде и какво ще сеят и как ще се напоява; или пък какви възможности ще има за реакция на горските пожари като гасене от въздуха, все неща, които не са политически приоритизирани и на практика реализирани превантивно, което показва, че ние имаме стратегически документ, но неговото прилагане отсъства“, разказва климатичният експерт от WWF.

Трите най-важни мерки за адаптация според Георги Стефанов:
1. Цялостна промяна в управлението на водните ресурси в България. Налага се, защото се задава сериозен потенциален проблем със сушата. Данните на БАН потвърждават значително намаление в общото количество на валежите. Ако тенденцията продължава, ще бъдат засегнато нуждите на много хора и сектори – ще има недостиг на вода за пиене, на вода за земеделие, на вода в реките за поддържане на биоразнообразието, на вода дори за енергетиката. Това всъщност се очертава като много сериозен проблем за България – недостатъчният воден ресурс, както и лошото му управление и лошата му поддръжка, която води до значителни загуби. Трябва да сме наясно, че през следващите години водата ще става все по-дефицитен ресурс и ще запознат конфликти между различни сектори заради недостига й.
2. Мерки, свързани с адаптиране на инфраструктурата и градската среда. Изключително важни са, защото са свързани със средата, в която най-често се търпят значими непланирани финансови щети и загуба на човешки животи.
3. Мерки, свързани с опазване и възстановяване на екосистемите и биоразнообразието. Екосистемите са е естественото и безплатно решение на предизвикателствата, пред които ни изправя изменението на климата. Възстановяването екосистемите и опазване на биоразнообразието и трябва да бъдат приоритизирано подкрепени, затвърдени и защитени.

Да поговорим за пари
Не съществува всеобхватно счетоводство, показващо колко се харчи за адаптация, казват служители на ООН. За България ситуацията е още по-мъглява. Ясно е само, че сумите, разпределени в различни застрахователни пулове, са относително малки. Един от първите примери за финансови мерки е от 2009 г. когато развитите страни се съгласиха да мобилизират 100 милиарда долара годишно до 2020 г., за да помогнат на развиващите се страни да се адаптират към изменението на климата. Друг пример е Зеленият фонд за климата, чрез който богатите страни се споразумяха да финансират мерки за смекчаване и адаптиране в развиващите се страни, но и тук сумите са малки в сравнение с щетите – осигурени са едва около 3,5 млрд. долара. Интересен пример е и финансирането от шест големи международни банки на мерки свързани с адаптация в нововъзникващите и развиващите се страни. Според Световната банка по тази линия са отделени 7,4 млрд. долара през 2017 г. Организацията на обединените нации изчислява, че адаптирането към изменението на климата може да струва 500 милиарда долара годишно до 2050 г. – цената, която ще бъде понесена от всички, включително правителствата, частния сектор и гражданите. Но дали дори тази сума ще успее да привлече хора и инфраструктура, може само да се предполага. Преместването на фокуса от опитите просто да се предотврати изменението на климата към опитите да се живее с него принуждава някои отрезвяващи компромиси и те вероятно, казват експерти, ще станат още по-болезнени.

По кой път да поемем?
В продължение на десетилетия бушува философски дебат за това как да се реагира на изменението на климата. Едната страна се застъпва за стратегия, известна като смекчаване: преосмисляне на енергетиката, селското стопанство и други сектори за ограничаване на емисиите въглероден диоксид и предотвратяване покачването на температурите. Другата страна – климатичните прагматици – призова за адаптация: да приемем, че изменението на климата се случва и да предприемем стъпки за приспособяване.

“Истината е, че човечеството трябва да предприеме и двете действия паралелно. Няма как успешно да се адаптираме, ако промените стават все по-силни, бързи и видими (да не говорим за екосистемите, които няма кой да „адаптира“ и милиони видове вече са обречени на изчезване). Няма как и да можем да повлияем на тези негативни процеси, ако цялото човечество не намали идните едно-две десетилетия своите въглеродни емисии поне до нива, които екосистемите поглъщат, а в по-дългосрочен срок и до наистина нулеви емисии, за да се даде шанс на екосистемите по света да се справят с огромните количества натрупан въглероден диоксид в атмосферата и така всъщност постепенно да се възстанови баланса на нашата планета. Поне този, който е нарушен и причинен от човека”, обобщава Георги Стафанов.

Leave a comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.