През 2019 г. Сдружение „Горичка“ насочи своите усилия и тези на много доброволци за създаването на демонстрационна градска зеленчукова градина. Нарекохме я „Споделена зеленчукова градина 1“ с надеждата да е едва първата от дълга поредица. Три години по-късно градът ни определено не е осеян с терени, използвани за отглеждането на зеленчуци и плодове, но по темата започва да се говори все повече и да се правят опити тя да стане част от плановете за развитие на Столична община. Едно от най-сериозните намерения това се случи беше направено от организацията „Спаси София“ и нейни съмишленици. В последния ден на месец май беше представен проект на доклад с мерки за насърчаване на градското земеделие в София. Той включва предложения за промени в три наредби, които да позволят на градското земеделие да бъде включено в нормативната база на Столичната община и по този начин да се актуализира законодателната рамка, свързана с производството и консумацията на продукция от градски градини. Чрез доклада се цели изграждане на механизъм за улеснение, подпомагане и стимулиране на обществени инициативи, свързани с градското земеделие, като подпомагане на достъпа до вода при необходимост, улесняване на достъпа до терени и др., разказа по време на представянето на доклада независимият общински съветник Борис Бонев, който е и част от екипа на „Спаси София“. „Целта на предложенията ни е да се превърне градското земеделие в инструмент за устойчиво развитие на София“, добави Бонев.
Какво е градско земеделие:
Отглеждане на плодове, зеленчуци, подправки и билки в урбанизирана територия и в крайградски зони; в междублокови пространства, тераси, балкони и покриви; в паркове, консвервационни зони, покрай пътища, потоци, реки и ЖП линии и други иновативни практики.
През последните няколко месеца темата за градското земеделие на територията на София е изведена на по-предни позиции. В обсъждането й, освен „Спаси София“, активно се включват и представители на неправителствените организации, на столичната администрация, на общинското предприятие „Софияплан“ и експерти от различни организации. Сред тях е и адвокат Александър Колев, който участва в представянето на внесения в общината проект. По негови думи промените в нормативната уредба биха могли да ни осигурят не само по-зелен град, но и по-здраво общество. Според адвоката в момента съществуват немалко документи на Столична община, в които градското земеделие присъства, но проблемът е, че по тези стратегически насоки и краткосрочни мерки все още не се работи достатъчно. Затова и се стига до разработването на внесения доклад с конкретни предложения, които не изискват изцяло ново законодателство, а промени и допълнения в съществуващите наредби.
Темата за градското земеделие става все по-актуална не само за София, но и в световен мащаб поради две прости причини – хората в градовете стават все повече и изхранването им става все по-важно. По данни на ООН 54% от населението на света в момента живее в мегаполиси и големи градски центрове, като този дял се очаква да достигне 64% до 2050 г. България и София не са изключение от тази тенденция. Според данни на Националния статистически институт между 2011 и 2021 г. над 13 хил. души са мигрирали в столицата. Така осигуряването на достъп до здравословна и чиста храна за големите гардове, сред които е и София, става все по-важно. „Ние разглеждахме градското земеделие като тема в три основни направления – достъпа до терени, на които да се практикува; на второ място производството и неговия контрол и на трето – търговската дейност“, каза на представянето на доклада адв. Колев. Той акцентира на това, че внесените предложения обръщат специално внимание на първата и по негови думи най-важна стъпка – достъпът до общински терени, който би могъл да „отпуши“ целия отрасъл. „Надяваме с този проектодоклад да ангажираме Столична община, която да влезе в един по-широк и конструктивен диалог с неправителствените организации, екоактивистите, гражданите, кварталните лидери и производителите на градски зеленчуци и гардове, за да може в един оптимален вариант да се създаде в бъдеще една абсолютно самостоятелна и независима наредба за градското земеделие на територията на Столична община“, добави юристът.
Калкулациите показват, че между 20 и 60% от нуждите на едно семейство могат да бъдат покрити от продукция реализирана чрез градско земеделие.
Освен осигуряването на улеснен достъп до общински терени, докладът с предложения на „Спаси София“ и съмишленици си поставя и други важни цели. Те са свързани с цялостно стимулиране на градското земеделие от районните и общински администрации; дефиниране на градското земеделие в нормативната уредба, както и да започне да се разглежда градското земеделие като част от здравните, образователни и социални дейности на Столична община. „Заложили сме промени и в наредбата за Зелената система, в която включваме допълнителни и паралелни отговорности на районите да идентифицират подходящи терени за градско земеделие, както и на администрацията на Столична община, в частност директора на Дирекция Зелена система и на главния архитект на София да подготвят краткосрочни и дългосрочни програми и планове за действие, свързани със създаването и поддръжката на градски зеленчукови градини в паралел със създаването и поддържането на декоративна растителност в Столична община“, добави към целите Александър Колев.
Има ли градско земеделие в София?
Макар и „Споделена зеленчукова градина 1“ да не беше последвана от още десет създадени по същия модел, примери за градско земеделие в София не липсват. В столицата в момента се отглеждат немалко растителни храни, сред които редица зърнени, листни и коренови култури, зеленчуци и плодове, ароматни и медицински билки, декоративни растения, храсти. Според адв. Колев градското земеделие в София е активно и успява да просъществува въпреки административните пречки пред него, всички предизвикателства и несигурността. „Съществува голяма несигурност, включително инвестиционна, пред всички градски предприемачи и земеделци. Въпреки това има много активност в този сектор. Доказателство за това е и работата, която досега е свършена от общинското предприятие „Софияплан“. Съществува карта на подходящите за градско земеделие терени през 2019 г. на територията на общината. Градски организации и активисти също са създали наръчници (Наръчник за граждани и институции на Горичка) и документи, които да подпомагат градските земеделци. Това, което ние се надяваме да постигнем, чрез входирането на този доклад в Столичен общински съвет, е да отворим диалога към общината и неправителствения сектор, за да се изготви една нова и устойчива концепция за градско земеделие“, пояснява адв. Колев. Направените до момента усилия дават резултат. В София вече се отглеждат немалко растителни храни, сред които редица зърнени, листни и коренови култури, зеленчуци и плодове, ароматни и медицински билки, декоративни растения, храсти.
Какви са ползите от градското земеделие?
Безспорно плюсовете от насърчаването на градското земеделие са много. Те могат да бъдат както краткосрочни, така и дългосрочни и да обхващат широк спектър от области. Сред краткосрочните ползи е пряката връзка с крайните потребители и положителното въздействие върху градската екология. Градското земеделие се отразява благотворно и на поддръжката на зелените площи в града и може да бъде източник на чиста и здравословна храна за квартални общности, локални детски ясли, градини и училища. Този вид земеделие се свързва и с широк набор от дългосрочни ползи, които могат да бъдат икономически и социални, както и свързани с градската екология и климат. Благодарение на градското земеделие могат да се осигурят достъп до качествена храна; увеличаване на хранителната грамотност на населението; подпомага се природосъобразният начин на живот; провеждат се обучения за професионални умения, осигуряват се заетост и изграждане на общност. Други позитиви от градското земеделие са, че чрез него се оползотворяват пустеещи общински терени и се постига допълнително озеленяване на територията на общината. Не на последно място, то може да осигури продоволствена сигурност във времена, в които поради геополотически проблеми осигуряването на храна от местни източници става все по-важно и не бива да се пренебрегва.
Добрите примери
В България понастоящем, макар и да са малко, не липсват позитивни примери за градско земеделие. Част от тях бяха посочени и по време на представянето на проекта от „Спаси София“. В Добрич например успешно се развива проект, наречен „Чудната градина“. Той представлява инициатива за градско земеделие на предоставен от общината терен, използван от социални работници и хора с интелектуални затруднения за отглеждането на цветя, които се продават на фермерски пазари в града. Друг интересен пример, отново с общински терен, е в Троян. Благодарение на него в градска среда се отглеждат зеленчуци за социални заведения. Позитивен пример е и зеленчуковата градина на фондация „Светът на Мария“ в кв. „Надежда“ в София, където градското земеделие се използва като терапия за хора с интелектуални затруднения. На територията на София се намира и зеленчуковата „Градина за Дружба“, която също работи с хора в нужда. Успешни примери са и “Градска земеделска градина Обеля“, “Споделена градинка Герман“ и, разбира се, “Споделена зеленчукова градина 1“.
