„О, сладичкото ми то“ може съвсем скоро да се превърне в неочаквано точен израз за мобилния ти телефон. Или всякакви други дребни, но тъй потребни джаджи. Неуморните мозъци в университета Virginia Tech са разработили процес, посредством който захарта може да захранва батерия. Това не е първият подобен опит, но едва сега резултатите са достатъчно стабилни, за да се заговори за масово производство. Изследването оглавява Y.H. Percival Zhang, доцент по биологично инжинерство и негов е култовият цитат:
„Захарта е новият нефт“
Чудесното в случая, разбира се, е че за разлика от него няма да свърши, винаги можем да си отгледаме още. А и съвсем не е задължително новото гориво да се прави от захарна тръстика, може да се извлича и от растения като слонската трева (Panicum Virgatum) или пък от естествените странични продукти при отглеждането на зърнени култури.
Какво всъщност са направили учените – създавайки набор ензими, които подпомагат освобождаването на енергията от захарта, те успяват да получат батерия, по-мощна от досега правените нейни събратя, а даже и от литиевите. За да работи, произведението им комбинира гориво (захарта тук е малтодекстрин, полизахарид, направен от частична хидролиза на нишесте), въздух и вода. Захарният разтвор не е възпламеняем, а и има по-висока енергийна плътност. Батерията може да се презарежда, като се добавя захар, както например действаме с пълнителя на принтера, в който слагаме още мастило.
Сладката батерия е само една от няколкото успеха на Zhang, който с направата на серии ензими, несъществуващи естествено в природата, успява да създаде ядливо нишесте от растения, непредназначени за храна и да разработи нов начин за извличане на водород, икономически и екологично добър за захранване на превозните средства.
Новият вид батерии обаче няма как да измести тези, на които сега разчитаме, например двигателят на една електрическа кола се нуждае от толкова много мощност, че практически е невъзможно да се разнасяш с цялото количество захар, необходимо за захранването му. Но пък малки битови потребности като смартфони и таблети спокойно биха могли да се възползват от сладката иновация. А след някакво време тя ще бъде сърцето и на всички домашни вещи, сега работещи с литиеви и алкални батерии, а също и зареждащи се. Което от гледна точка на природата ще бъде чудесна стъпка – само в Щатите всяка година сметищата се замърсяват и с над милиард батерии. В страшно много места алкалните батерии дори не са рециклират, а тежките метали като никел и кадмий, вложени в презареждащите се батерии, токсично попиват в почвата.
Дори да не навлезе в употреба успешно и в България, новата батерия със сигурност поне ще повдигне осведомеността относно замърсяването, причинявано от стандартните варианти.