Димитър Влахов е един обикновен студент в университета Станфорд в Калифорния. Всъщност не е. С образование по математика, икономика и индустриален мениджмънт, и след като обръща гръб на финансовото консултиране и работата в МВФ, Митко е един от хората, които раждат добрите зелени идеи. Онези, които правят разликата.
Митко чака жителите на Станфорд да му дадат маратонките си.
Последният му проект на име Project KickBack e инициатива, с която той се занимава в свободното си време извън академичната работа. Успял е да привлече състуденти и приятели и да го превърне в нещо като малка сензация. В Горичка чухме за това и ни стана интересно. Ето какво ни разказа Митко от Калифорния:
Какво е Project KickBack?
Нашата цел е да създадем система за събиране на стари обувки, в която връщането е лесно и удобно, а връщащите се възнаграждават по няколко начина – както чрез директни парични награди, така и чрез различни видове нематериални награди. Такава система е необходима, за да се предотврати попадането на милиони тонове обувки в редовния нерециклиран боклук и от там в сметищата.
От колко човека се състои екипа ви?
Трима сме – аз и две състудентки – Лакшми от Индия и Дуйгу от Турция. Намерихме си спонсори, направих уебсайт, а след това тримата свършихме всичко останало. Аз дадох идеята, но основната ми роля сега е да стоя до празните кошчета и да моля хората да ми оставят маратонките си (смее се).
Защо маратонки?
Не само маратонки. Всякакви обувки. Защо обувки? Защото всеки ги има, но почти никой не знае какво да прави с тях, след като спре да ги носи. Освен това, със сигурност не искаме да достигнем известния the Shoe Event Horizon, гениално описан от Дъглас Адамс в „Ресторант на края на Вселената“.
Как събирате обувките?
Разпращаме съобщения до всички в студентското градче на Станфорд – студенти, професори и всичкия друг персонал да участват или индивидуално, или в отбори от над 3-ма души. Казахме кога и къде могат да ни намерят. Обявихме „голяма“ награда от 60 долара на човек и 300 на отбор и няколко по-малки награди на лотариен принцип.
Колко събрахте?
За 6 дни събрахме 700 чифта. Целта ни беше 650 така, че сме доволни. Сигурни сме обаче, че има още много, стотици или дори хиляди обувки в Станфорд, които са били изхвърлени през това време без да достигнат до нас, и продължаваме да работим и планираме усърдно как да стигнем до 7000 на есен.
Какво ще се случи с тях?
Намерихме компания, която от известно време събира стари обувки – без съзтезателен характер и без награди. Те ще вземат нашите 700 чифта и ще ги разделят на две групи – годни и негодни за носене. Годните ще заминат към благотворителни организации, които ги раздават безплатно на бездомни хора в Америка, Африка, Азия и Латинска Америка. Негодните обувки ще бъдат рециклирани в машина, която ги смелва „на сол“ и ги разделятна съставните им части – купчинка гума на прах, купчинка кожа на прах, купчинки платове на прах и така нататък. Почти всички купчинки после се включват производствени процеси – както в обувната индустрия, така и в доста други.
Може ли това да се направи и в България?
Абсолютно. Нито един от ключовите елементи – състезанието, наградите, удобството, спонсорите, рециклирането, вторичната употреба – няма причина да не успее и в България. Подобна инсталация за рециклиране може и още да не е внесена, но такива технологии набират скорост в Англия и други страни от ЕС, така че не виждам защо не.
–
Много добре звучи инициативата! Аз винаги съм се чудила какво да правя с моите иначе здрави, но стари обувки. Досега съм правила два опита да ги дам там, къде съм си мислела, че могат да са добре дошли (из ромските квартали), но и двата опита бяха доста фрустриращи.
Пича явно сега стартира, дано да има успех! Колкото до БГ вариант на инициативата, не искам да съм черногледа, но май първо са необходими рециклиращи съоръжения…