Интервю: Надя и Надя от Canape Connection за хостелиерството и за новия компостер

Надя, Иво и Надя са направили един прекрасен софийски хостел – Canape Connection. Той се намира в малка къща с малка градина на ул. Гладстон №12а и е пълен със симпатични хора.

nadia

Кои сте вие?

Надя: Ние сме Надя и Надя. В хостела си имаме и Иво. Иво липсва по интервютата, защото е пънкарче и не обича светските изяви. Даже в името на фирмата „Надя и Надя“ присъства само като съюз.
Надя: Запознахме се преди 7-8 години в една рекламна агенция. Работихме заедно там. След това започнахме да пътуваме заедно, сменихме рекламната агенция с друга и така.
Надя: Имахме идеята че искаме да направим нещо собствено, да сменим корпоративната среда, да сменим обстановката. Имахме най-различни идеи. Кафене, бар, информационен център. Много дълго време идеята не ни се избистряше, но на едно пътешествие в Ирландия тя се пръкна. Решихме да е хостел.

А какво означава да държиш хостел?

Надя: Означава да си отговорен за добрия престой на гостите и да допълваш впечатленията им за града и държавата.
Надя: Общуваш, разказваш, шегуваш се… Настроението ти се предава и на гостите… говорим за малък хостел като нашия, където клиентите са всъщност истински гости, третираш ги така. Докато в големия е различно, там липсва тази близост с „домакина“.

Какви са трудностите все пак?

Надя: Всичките обичайни трудности с комшии и административни смехории, а и най-вече финансовият риск, който ни следва неминуемо.
Надя: Най-трудно ни беше с намирането на първото място, отне ни около шест месеца. Имахме си ясни критерии, не отстъпвахме от тях. От друга страна самите хазяи, които в центъра са предимно възрастни хора, не знаят какво е хостел, питат ни „какво, хоспис?“ Други само се усмихват и казват „Ясно. Ще правите масажно студио“. Предишната ни хазяйка се съгласи, защото хареса нас самите. Сегашният ни хазяин пък е млад човек, отворен и освен че хареса нас, хареса и хостела и това, което сме направили до момента

Какви са вашите ежедневни задължения?

Надя: Сутрин правим закуска – палачинки, баничка, сандвичи. Но най-важната ни задача е да си общуваме с гостите, да им показваме какво да правят и къде да ходят, какво се случва. Самите те много често искат да ни разказват за своите пътешествия и за страните които са посетили. Ние от своя страна правим същото, а и разказваме много за България, за историята, народопсихологията, комунизма…
Надя: Сами се грижим и за „хигиената“. А това си е доста важно, защото много от гостите ни предпочит да ходят боси, например, а и обичат да им е чисто, естествено.

Как изглеждат вашите гости? Какво носят? Къде обичат да ходят?

Надя: Отличителната им черта е може би раницата, фотоапарата.. повечето пътуват сами. Но това е малко клиширано, по-скоро погледът им. Някак си е буден, търсещ, спокоен в същото време.
Надя: Ние си мислим, че в София може човек да разгледа всичко за ден или за два. Често им казваме къде да отидат, а те само ни казват „ще се разхождам“. След няколко дни ни разказват за неща, за които не сме подозирали или просто не сме забелязвали. Много им харесват например клекшоповете..
Надя: И вишките на полицаите..
Надя: Най-често ни казват, че София е много хубава. Сравняват я и често с Мадрид…
Надя: Харесва им нощния живот. И че всичко е отворено във всички часове от денонощието.

А какво ви казват за българите?

Надя: Най-често, че всички са супер отзивчиви към тях. За мен лично е странно – аз не смятам, че българите са по-отзивчиви от чужденцие. Е, някои нямат този късмет…
Надя: Най-често нямат този късмет в района на Централна гара.
Надя: Обаче казват, че хората не им се усмихвали. Чували сме и че българите отбягват да гледат в очите. Езиковата бариера също играе роля. И най-стряскащото нещо са контрольорите в градския транспорт. Този феномен трябва да се промени, мислим да направим проект по въпроса (шега/ смее се).

Кое е по-важно за вашите гости – екологията или „хигиената“?

Надя: Хигиената е важна, но не ключова. Забелязали сме, че не стоят дълго време под душа.
Надя: Направи ни впечатление, че когато мият чиниите или си мият зъбите постоянно си спират водата. Гасят лампите винаги когато излизат, независимо че са по двама трима в стая и постоянно има движение.
Надя: Много ни питат дали събираме разделно боклука. Някои от чужденците не забравят дисциплината си, когато не са у дома – особено немците.

Кажете ни за новия си проект…

Надя: Преместихме се в малка сладка къщичка с малко сладко дворче на ул. Гладстон 12А. Тук имаме повече пространство и освен за разделно събиране на боклука, искаме да се погрижим и за компостер. Използваме сега възможността да обявим конкурс за такъв. На hostel@canapeconnection.net събираме предложения от желаещи да ни подарят изработен компостер. В замяна ние ще предоставим награда – уикенд за двама в хостела.

dorm

canapeconnection.com