Warning: Illegal string offset 'hasCustomCSS' in /home/gorichka/public_html/wp-content/plugins/otter-blocks/inc/class-blocks-css.php on line 176

Warning: Illegal string offset 'customCSS' in /home/gorichka/public_html/wp-content/plugins/otter-blocks/inc/class-blocks-css.php on line 181

Warning: Illegal string offset 'otterConditions' in /home/gorichka/public_html/wp-content/plugins/otter-blocks/inc/plugins/class-block-conditions.php on line 86
IPCC: Сега или никога | Горичка

IPCC: Сега или никога

Спирането на изменението на климата е възможно, но времето ни за действие е кратко, показва новият доклад на IPCC

Дори и да бъдат изпълнени обещанията за намаляване на парниковите емисии в глобален мащаб, няма да се предотврати повишаването на температурите до нови рискови нива. Това е едно от най-важните послания в последния доклад на Междуправителствения панел по климатичните промени (IPCC). На своите 3 хил. страници обаче документът съдържа не само предупреждения, но и богат набор от решения, които да ни помогнат по пътя към ефективно намаляване на емисиите през започналото десетилетие.

Новият алармиращ доклад на Междуправителствения панел по климатичните промени, известен със съкращението WG3, се появява осем години след последния подобен документ. Панелът публикува изчерпателен преглед на науката за климата веднъж на всеки шест до осем години. Той разделя своите констатации на три доклада. Първият, относно това, което движи глобалното затопляне, излезе миналия август. Вторият, относно ефектите на изменението на климата върху нашия свят и способността ни да се адаптираме към тях, беше публикуван през февруари тази година. А т.нар. WG3 се явява третият от поредицата и основната му цел да ни покаже как можем да намалим емисиите и да ограничим по-нататъшното затопляне.

Новият доклад на групата експерти, свикана от ООН, предупреждава, че ако през следващите няколко години страните не ускорят драстично усилията си за намаляване на емисиите от въглища, нефт и изкопаем газ, целта за ограничаване на глобалното затопляне до 1,5°C вероятно ще бъде непостижима до края на това десетилетие. 1,5°C е прагът, отвъд който учените смятат, че опасностите от глобалното затопляне – наводнения, суши, горски пожари, срив на екосистемата – нарастват значително. Хората вече са предизвикали затопляне на планетата средно с 1,1°C спрямо нивата от 19-ти век, до голяма степен чрез изгаряне на изкопаеми горива за енергия. За да се постигне задържането на затоплянето до едва 1,5°C обаче ще е нужно нациите да намалят колективно своите емисии с около 43% до 2030 г. и да спрат да добавят въглероден диоксид към атмосферата до началото на 2050 г., се посочва в доклада. От друга страна, текущите политики на правителствата се очаква да намалят глобалните емисии само с няколко процентни пункта през това десетилетие. В същото време човешката дейност става източник на все по-голямо и по-голямо замърсяване. Миналата година емисиите на изкопаеми горива в световен мащаб се върнаха до почти рекордно високи нива след краткия спад в резултат на пандемията.

Подобно разточително отношение спрямо климата обаче не може да продължава дълго. Времето ни за намаляване на парниковите емисии започва да изтича и според един от основните автори на доклада – проф. Джим Скиа, трябва да действаме „сега или никога“.

Добрата новина е, че решения за предотвратяване на надвисналата климатична криза не липсват. Нещо повече – новият доклад на ООН ги обобщава в изключително подробна „пътна карта“, която ни показва как най-ефективно да намалим емисиите през започналото десетилетие и да избегнем климатична заплаха.

Какво все още може да се направи по въпроса с климата, към кои сектори да се насочат повече усилия, какво показват сценариите за бъдещето – 12 важни извода и послания от мащабния доклад синтезира Апостол Дянков – Ръководител програма „Климат и енергия“ във WWF-България:

  1. Човечеството е емитирало най-много парникови газове през десетилетието 2010-2019, но темпът на растеж се забавя. За справка, около 17% от всички емисии на въглероден диоксид от 1850 г. насам са емитирани през миналото десетилетие. Тези 17% представляват 410±30 милиарда тона въглероден диоксид. Наблюдават се подобрения, тоест намаляването на емисии в енергетиката и индустрията (мерено на единица произведена полезна енергия или единица БВП), но кумулативното нарастване на човешките дейности във всички сектори на глобално ниво води до нетно повишение на емисиите.
  2. Разпределението на емисиите по кохорти на богатство е стряскащо: 10% от домакинствата с най-високи доходи на глобално равнище генерират 34-45% от емисиите. Най-бедните 50% от световното население генерират 13-15%.
  3. Добрата новина: цените на производството и съхранението на енергия от ВЕИ (за мегаватчас) падат драстично между 2010 и 2019 г.: 85% за фотоволтаична енергия, 55% за вятърна енергия и отново 85% за батериите. Увеличили сме фотоволтаиците по света 10 пъти, а електромобилите 100 пъти.
  4. Разширили и подобрили са се регулациите, свързани с такси и пазарни механизми за емисии. През 2020 г. в 56 държави има закони за ограничаване на емисиите (вкл. България с нашия леко остарял закон), обхващащи 53% от глобалните емисии, а 20% от емитираните парникови газове се заплащат.
  5. За съжаление, спрямо сега приетите национални ангажименти, изглежда, че целта на Парижкото споразумение за затопляне под 1.5 градуса по Целзий ще бъде надхвърлена. С колко ще бъде надхвърлена и за какъв период от време, зависи от усилията на държавите преди и след 2030 г.
  6. За стабилизираме климата под 1.5 градуса затопляне е нужно емисиите от изкопаеми горива да стигнат своя пик между 2020 и 2025 г., след което да бъдат намалени с между 73 и 98% до 2050 г. Оттам идва терминът NetZero, т.е. световната цел за нетни нулеви емисии през 2050 г.
  7. Моделираните сценарии, в които човечеството постига климатичната цел от 1.5 градуса (дори с кратко надхвърляне), изискват елиминиране на огромна част от потреблението на изкопаеми горива в света до 2050 г.: 95% от въглищата, 60% от петрола и 45% от газа спрямо 2019 г.
  8. В индустрията елиминирането на въглеродните емисии ще е трудно, но възможно. Използването на зелен водород за индустриални процеси, био-базираната химическа промишленост, затварянето на жизнения цикъл на продуктите и иновации в науката за материалите, са от ключово значение.
  9. Сградите са проблем и решение. Строителството (цимент, стомана) плюс експлоатацията на сградите емитира 12 гигатона еквивалентен въглероден диоксид (над 20% от всички емисии), но 61% от тези емисии могат да се съкратят до 2050 г. Огромната част (42%) ще дойде от енергийна ефективност.
  10. За да постигнем целта от Парижкото споразумение, емисиите от транспорта трябва да намалеят с близо 60%. Емисиите от някои форми на транспорт като авиацията са много трудни за елиминиране. IPCC отбелязва, че има нужда от „негативни емисии“ (компенсация от други сектори).
  11. Методи за премахване на въглероден диоксид от атмосферата (Carbon Dioxide Removal – CDR) изглеждат все по-необходими според учените. Отглеждане на гори в земеделски земи (agroforestry) и други мерки при земеползването може да премахват над три милиарда тона въглероден диоксид годишно.
  12. За финал е важно да отбележим, че почти всички мерки, които може да предприемем за справяне с климатичната криза, имат други полезни странични социални и икономически ефекти. Някои от потенциалните ползи спрямо целите на ООН за устойчиво развитие до 2030 г.:
    – по-чиста и достъпна енергия;
    – подобряване на общественото здраве и благосъстояние;
    – иновации и подобряване на инфраструктурата;
    – устойчиви градове и общности;
    – намаляване на бедността;
    – намаляване на световния глад;
    – по-чисти води;
    и други.