През 2013 година 842 милиона души в света гладуват. През 2013 година 1.3 милиарда тона храна е била изхвърлена или загубена. Звучи като парадокс и си е. Естествено, има много начини да се намери решение и FAO (Организацията по прехрана и земеделие към ООН) усилено се занимава с това как точно да го направим.
Освен очевидното – ужасното безсмислие на това да се похабява напълно годна храна при положение, че толкова много хора се нуждаят отчаяно от нея – проблемът има и друго измерение, отражението върху околната среда. Организацията наскоро публикува първото специализирано проучване, което анализира последствията от разхищението на храна върху климата, водите, земята и биоразнообразието. На годишна база произведената, но изхвърлена храна „изпива“ вода, колкото е обемът на река Волга, а производството й излъчва 3.3 милиарда това парникови газове в атмосферата. Общите загуби се оценяват на 750 милиарда долара годишно. 54% от разхищението се случва по време на производството, останалите 46% са по време на обработката, дистрибуцията и консумацията на храната.
FAO публикува и наръчник за намаляване на разхищението на храни на всички стадии на производството и консумацията и. Ще го намерите тук. Някои от идеите са свързани с хранително банкиране, а други, за вече негодната за човешка консумация храна, са свързани с производство на енергия и компостиране.
Проблемът е обяснен детайлно във видеото по-долу:
–
