Преди няколко месеца габърова гора върху скалист терен в Природен парк Странджа е изсечена. По-късно тя е декларирана като пасище, а целта е да бъдат получени средства по програмите, свързани с европейските кохезионни фондове.
Този случай е отличен пример за едно голямо противопоставяне на интереси, свързани, от една страна, с опита за привличане на средства, а от друга с опазването на горите.
Преди седмици вратата към потенциалната голяма сеч беше още по-широко отворена, след като Изпълнителната агенция по горите (ИАГ) се опита да промени разпоредбите си, с което инвентаризацията и картирането на горите за земеделските земи да отпадне. Така от една страна желаещите да получат европейски пари щяха да бъдат значително улеснени за това да премахват хиляди хектари гори, а от друга, добросъвестните собственици, опитващи да променят статута на имотите си като горска територии, щяха да бъдат затруднени.
До това не се стигна заради острата и много смела позиция, изразена в няколко медии, която, въпреки риска от уволнения, беше споделена и от Съюза на лесовъдите в България. В крайна сметка, благодарение на тази проява на смелост, проектът беше изтеглен.
Как се стигна до това, че агенцията, пазеща горите, се опита да улесни изсичането им, докато експертите алармират за важността им, свързана с климатичните промени, и в какво точно се корени проблемът у нас?
Бездействието на държавата и жаждата за евро пари
Залесената площ на територията на България се равнява на близо 4 милиона хектара или 40 милиона декара. Около 10 % от тях се намира върху земеделски земи. Най-често това са самозалесили се територии върху изоставени ниви и пасища след 1989 г. По този начин размерът на българските гори се е увеличавал с около 15 000 хектара на година.
В продължение на повече от десетилетие, благодарение на Закона за горите, държавата провеждаше последователна политика за промяната на статута на тези земеделски земи и превръщането им в горски територии. В последните години, поради множество причини, свързани със законодателната рамка, противоречиви съдебни практики и най-вече интересът към еврофондовете и оползотворяването им по места, се стигна до постепенното оттегляне на държавата от тази добра практика и реалната и абдикация от борбата с проблема.
В последните седмици нещата ескалираха заради острото противопоставяне на двата вида земеползване – горско стопанство и земеделие. Най-общо казано, за да бъдат усвоени европейските средства, собствениците на залесената селскостопанска земя трябва да я изсекат „на голо“. Това обаче противоречи не само на Закона за горите, но и на световните политики и кампании за увеличаване площта на горите и смекчаване на неблагоприятните последствия от климатичните промени, като ерозията, безводието и загубата на биоразнообразие.
Кой печели?
Според ИАГ периодичното инвентаризиране на горите върху земеделски земи създава пречка за собствениците на терените и ги принуждава да преуредят самозалесените парцели в горски територии, ако искат да получават безплатна държавна инвентаризация и да ги стопанисват като гори.
Според лесовъдската гилдия обаче, липсата на прозрачност и актуални данни води до идеални условия за безконтролното и безотчетно изсичане, което на практика и се случва. Само за последната година подобни случаи имаше в районите на Смолян и Чепеларе, където бяха изсечени десетки хиляди кубици иглолистни гори върху земеделски земи.
По-ясен поглед върху данните от инвентаризацията на горите показва, че всъщност, около 80% от горите върху земеделски земи, са общинска собственост. Именно общините и частните арендатори са и най-заинтересованите от изсичането на горите върху земеделски земи, от което могат да получат субсидии за поддържане на общински ниви и пасища в добро земеделско състояние.
Примерът за габъровата гора в Природен парк Странджа е свързан именно с тези интереси.
Намесата на лесовъдите
Така се стигна и да големия проблем, за които първоначално съобщих в медиите и социалните мрежи. След позицията и на Съюза на лесовъдите, който определи предложението на ИАГ за промяна в регулациите като противозаконно и контрапродуктивно, то беше отменено.
Именно тогава бяха оповестени и данни, показващи значителния дял на горите в земеделски земи спрямо общата залесена площ на 13 стопанства, както и големия дял на насажденията на възраст над 50 г. в тях.
Най-важното в случая беше, че нищо нямаше да бъде възможно и промените щяха да се случат, ако държавни експерти, с риск да бъдат уволнени, не алармираха обществото за проблема и не бяха подкрепени от гилдията. Важно е да се подчертае, че отмяната нямаше да стане факт, ако и Агенцията нямаше готовността да изслуша позициите на лесовъдите.
Защо победата е голяма и какво следва от нея?
Най-голямата победа в случая беше свързана с това, че благодарение на възникналия скандал, обществото научи за конфликта между горското стопанство и земеделието, създаващ заплаха за унищожението на стотици хиляди декари прекрасни гори върху земеделски земи. Ситуацията даде шанс за внасяне на по-голяма прозрачност, както и за приемането на нормативи. С тях, въз основата на обективни критерии, става възможно да се опреди кои гори е целесъобразно да се почистят за целите на селското стопанство и кои да се запазят чрез стимули за собствениците им.
В крайна сметка, противно на твърденията на администрацията, важно е самозалесените гори да бъдат опазвани и стопанисвани. Лесовъдският опит показва, че създаването на гора, особено върху вече ерозирал терен, е изключително трудно. Именно заради това решението да се унищожи вече създадена гора трябва да е много силно аргументирано, особено с оглед на растящото значение на горите за справяне с климатичните промени и опазването на водите, въздуха, почвата и биоразнообразието.
Връщайки се на по-голямата картина – учените от цял свят алармират, че климатичните промени ще причиняват все по-мащабни щети в горите в резултат на пожари, бури, суша и болести, и само с интензивни лесовъдски грижи и превантивни мерки можем да намалим щетите до минимум. Природата пък не прави разлика между гори в горски територии и в земеделски земи, като щетите в едни насаждения лесно предизвикват повреди в съседните насаждения. Всичко това налага да се борим за спасяването не само на всяка гора, но дори на всяко дърво.