Как се планират щастливи квартали?

pocket

Чудесно би било, ако можехме да спретнем една рецепта за щастие с гарантиран резултат. Но ще бъдем честни – от вас си зависи. Тук ще ви разкажем само какво се случва из света на общностния дизайн. Това последното току-що си го измислихме като понятие, за да определим работата на хората, чийто стремеж е повече хора да живеят по-добре, заедно.

И така, едно от забележителните световни явления в общностния дизайн е New Urbanism, обединение на американски архитекти, които мислят как общите пространства могат да бъдат проектирани така че хората да общуват навън помежду си: с площадчета, веранди, магазини на ъгъл, кафенета, държавни училища, не много широки улици и пространни тротоари.

За вкъщи, където прекарваме огромната част от отреденото ни време и общуваме с едни и същи хора, семейството си, ви предлагаме да се запознаете с друг ум на общностния дизайн, г-н Рос Чапин, архитект от Сиатъл, който наскоро публикува изводите си във вдъхновяващата Pocket Neighborhoods: Creating a Small-Scale Community in a Large-Scale World. Според него 4 до 12 семейства са идеалните за създаване на малка общност, в което отношенията са наистина пълноценни, а хората споделят общо пространство. Отговорната роля на дизайна тук е да се направи така, че да има достатъчно полу-публични места; в проектираните от Чапин „джобни квартали“ те са зелени райски късчета, в които децата си играят, а възрастните се задържат за повече от 5 минути.

Възможностите за такива пространства са безчет и Чапин посочва сграда с апартаменти с общ заден двор, съседни къщи, които решили да махнат разделящите дворовете им стени, дори множеството пешеходни улици из света имат точно тази функция, обединяване на хората. Да живееш така, малко п? на открито, със сигурност ще осветли светогледа ти. Малките деца ще създават силни приятелства, а големите – ще си припомнят колко е хубаво да не се чувстваш сам в момента, в който излезеш от дома си.

Планиране на общо пространство.

Тайната на общностния дизайн явно е по-малко драгалевски огради, повече общо пространство за живот заедно. Всеки от нас има спомен и идея за подобно общо пространство за живот: задните дворове на софийските кооперации, селски улици, къмпинг на плажа, централна пешеходна улица по залез, градинката пред блока. Въпросът е как това да се превърне в част от мисленето за града, преди да е заградено с високи масивни огради и заобиколено от трилентови кръгови кръстовища. Представете си намример министерство на общностния дизайн в следващото правителство или пък заместник-кмет на София, чиято работа да е създаването на общи пространства за живот.


Коментари

  1. От хората зависи.
    Драгалевските огради не ги е вдигнал заместник-кмета.

  2. Всичко това е една чудесна идея, но не зависи само от хората. До като има архитекти, които не мислят в тази насока от хората, обитаващи новопостроените бастиони, без зеленина и дори без тротоар и детски площадки, но задължително с място за паркиране, нищо не може да се очква. Нека се работи в насока промяна на мисленето на отговорните за тези дейности в общините и одобряването на определени проекти, а не одобряването на проекти на “наши хора” – най – често некадърни връзкари…

  3. Според мен хората вече си нямат доверие, не смеят да пуснат децата си сами в кварталната градинка… нямат желание да им е чисто, красиво и интересно и извън дома-тяхната крепост и пред компютъра – тяхния свят…уви от това няма да избягаме, но ако успеем да го направим малко по-човешко …

  4. Идеята е добра, дори прекрасна!!! И у нас има вече “Джобни кварталчета”, но за съжаление само за най-богатите, като “Златна рибка” до Албена и доста повече в подножието на Витоша! Искаме и ние, но за средната класа не се предвижда….