С встъпването в длъжност на Джо Байдън се очаква едно от първите му действия да бъде свързано със стартирането на процедура по връщането на САЩ в списъка с държави, изпълняващи целите, заложени в Парижкото споразумение за климата.
На 12 декември 2020 г. се навършиха точно 5 години от подписването му, а от 1 януари т.г. вече започна и действието му. България е от държавите, подписали и ратифицирали това Споразумение, но какво реално направи странта ни след това? Защо Парижкото споразумение е важно, с какво се задължават страните по него и как България изпълнява ангажиментите си?
Ето няколко отговора на тези и други въпроси.
Комплексният характер на климатичните промени и Парижкото споразумение
Климатичните промени в съвременната епоха се проявяват по много и разнообразни начини в различните части на планетата. Поради тази причина политиките за реагиране на тези промени се налага да включват разнообразни действия, отчитайки и местните особености като проява на глобалните процеси.
Международната политика за реагиране на промени в климата се осъществява съгласно Рамковата конвенция на ООН за изменение на климата (РКОНИК, в сила от 1995 г.), допълнена от Протокола от Киото (в сила от 2002 г.), който регламентира конкретни действия до 2020 г. включително.
От влизането й в сила през 1995 г. по Рамковата конвенция на ООН се провеждат ежегодни срещи – Конференция на страните. Именно по време на 21-вата годишна среща в Париж през декемри 2015 г. бе прието Парижкото споразумение, което задава рамката на действията за реагиране на промените в климата от 2021 г. нататък.
Целта на това Споразумение е до края на този век да се ограничи повишението на средната глобална температура под 20С, за предпочитане – до 1.50С, спрямо стойността й от края на ХІХ век. За постигане на тази цел всяка от страните, ратифицирала Споразумението, трябва да изготви план за действие в областта на климата – Национално определени приноси. В тези Планове страните информират за действия, които ще предприемат за намаляване на емисиите си парникови газове, за да се постигнат целите на Парижкото споразумение, както и действия да изградят устойчивост, като се адаптират към ефектите от променящия се климат.
Парижкото споразумение и ЕС
За страните-членки на Европейския съюз (ЕС) ангажиментите за изпълнение на международните договорености са конкретизирани допълнително чрез редица актове, в които се определят общи европейски и задължителни национални цели на политиката за реагиране на промени в климата. Страните от ЕС участват съвместно за постигане целите на Парижкото споразумение, като поотделно нямат задължение за национално определените приноси, но трябва да изпълняват съответно законодателство в рамките на Съюза. Неговият фокус е свързан с реагирането на климатични промени в съответствие с Парижкото споразумение. Климатичните промени като основен приоритет в политиките на ЕС са заложени в обявената през декември 2019 г. рамка за Европейска Зелена сделка – „нова стратегия за растеж, която има за цел да превърне ЕС в справедливо и проспериращо общество, с модерна, ресурсноефективна и конкурентна икономика, без нетни емисии на парникови газове към 2050 г.” .
Конвенцията на ООН за изменение на климата задължава страните по нея да извършват периодично инвентаризации на техните годишни емисии на посочените по-горе парникови газове, а по Протокола от Киото се създава и действа система за международна търговия с квоти на тези емисии, в която всяка страна може да участва със сумарните си годишни емисии, отчетени в Националната инвентаризация. През първата фаза на изпълнение на Протокола (2008-2012 г.) бе поставена цел за средно 5% намаление на глобалните емисии от парникови газове спрямо нивата им от 1990 г., а през втората фаза (2013-2020 г.) – 18% намаление.
В края на 2020 г. в изпълнение на Парижкото споразумение освен ЕС като цяло, 190 страни са представили своите планове за Национално определени приноси. Например Обединеното кралство поема ангажимент за намаляване на емисиите си до 2030 г. с до 68%, а Русия – с до 70%.
САЩ, въпреки че напуснаха Споразумението, също са изготвили и представили План за приноси по изпълнението му. Освен това Джо Байдън не само се ангажира с връщане на страната в Споразумението, но и включи в бъдещия си кабинет нова позиция – специален пратеник по въпросите на климата, както и предложи създаването на екип за осъществяване на целенасочена политика за реагиране на климатични промени.
Как действа България
При осъществяване на действия за постигане на целите на Парижкото споразумение, България е в различна от досегашната си позиция. По-конкретно, страната трябва да предприема реални действия, така че да се осигури икономически растеж в дългосрочен план, но без да се увеличават значително националните емисии на парникови газове – т.е., да развива ниско-въглеродна икономика в посока на климатична неутралност. Това е изключително трудна задача, която изисква координирана и интензивна работа на много държавни институции, бизнеса и местните власти, която трябваше отдавна да е започнала, но не е.
Тук ще направим още едно уточнение. За изпълнение на поетите от ЕС като цяло задължения по Рамковата конвенция на ООН и Протокола от Киото има вътрешно разпределение на задължението за намаляване на емисиите от страните-членки. То се осъществява чрез европейска схема за търговия с емисии, в която всяка страна получава определени количества квоти за емисии на парникови газове. За разлика от международната търговия с такива емисии, обаче, в европейската, квоти получават големите източници на емисии като големите горивни инсталации. Това са ТЕЦ за производство на енергия от въглища, петрол или газ, пещи в металургичната и химическата промишленост и др. на територията всяка страна. При недостиг на квоти – т.е. при изпускане на по-големи от допустимите количества емисии, съответните инсталации трябва да ги закупуват на текущи цени, което се отразява върху цената на тяхното производство (например, цената на произведената от ТЕЦ електро- или топлинна енергия).
До 31.12.2020 г. България участва и в Европейската, и в международната търговия с квоти емисии съгласно Протокола от Киото, където страната като цяло има излишък от квоти за продажба. Затова, за разлика от повечето страни-членки на ЕС, досега в България не само че не се налагаше намаляване на общото количество емисии на парникови газове, а от продажбата на излишък от квоти страната имаше финансови постъпления.
Така например Министерството на околната среда и водите за 2020 г. е заложило цел за генериране на приходи за държавата от продажба на квоти за емисии в размер на 881 млн. лв. при консервативна оценка. Отделен въпрос е, че публично достъпна информация как се използва този значителен финансов ресурс няма.
Какво още е необходимо да направи България
Важността на Парижкото споразумение за България е в това, че като страна-членка на ЕС трябва да допринася за постигането на общите цели – намаляване на емисиите парникови газове с поне 55% до 2030 г. и постигане на климатична неутралност до 2050 г. Същевременно, предвид променените обстоятелства в международен план – както по отношение на търговията с емисии, така и поради пандемията с COVID-19, е наложително националната политика за реагиране на климатичните промени да бъде променена. При това са необходими действия в спешен порядък, тъй като през последните години тази политика бе неглижирана, въпреки че данни от наблюденията и резултати от изследвания свидетелстват за все повече неблагоприятни ефекти от климатичните промени у нас.
За да не се загуби още ценно време, сега е моментът за разработване на нов тип законодателен акт, отчитащ комплексния и хоризонтален характер на климатичната политика и регламентиращ осъществяването й с отчитане на специфични за България рискове от вече наблюдаваните климатични промени. Този нов тип законодателен акт за климата трябва да стъпи на новия Европейски закон за климата и да прилага добри практики от други страни съобразно условията в България. Той, обаче, не трябва просто да „превежда“/транспонира европейския Закон за климата, а да създаде необходимата законодателна основа за реално осъществяване на национална политика за реагиране на промени в климата у нас, като прилага про-активен, системен и цялостен подход, както и да е с фокус върху превантивни действия.
