Хартията от камък е чудесното ново нещо, което ни радва напоследък. Заинтригувахме се отдавна, още май месец тази година, когато чухме Гюнтер Паули да говори за нея в betahaus, но все не успявахме да споделим тук.
Каменната хартия определено е отлична алтернатива, за производството й не гинат дървета, не трябва вода, хлор, киселини, нефт. Основно се прави от калциев карбонат, едно от най-често срещаните вещества на планетата ни; той е в перлите, черупките на морските обитатели и яйцата. Получава се и от вода и варовик, съответно често намираем в каменоломните. И всъщност той и хартията изобщо не са си чужди. От вече над 30 години калциевият карбонат се използва като филтър и покривен пигмент за производството на по-бяла и лъскава хартия. Преминавайки от страничните линии към центъра на събитията, той се стрива на фин прах и смесен с малко количество полиетилен става на хартията, наречена каменна. Като материал тя е доволно приятна, по-мека от обикновената, но по-трудна за късане и декориране с мазни петна, разбира се, водоустойчива. Мастилото попива чудесно. Всичко това я прави повече от идеална за отпечатване на книги – така наистина семейната библиотека ще остане непокътната.
От гледна точка на околната среда, фактите говорят сами. За производстовото на 1 тон обикновена хартия са необходими 4 тона дървета, а за каменната – точно толкова, пак 1 тон. Изследванията на един от производителите, еднозначните Stone Paper, показват, че в сравнение с 1 тон обикновена хартия, производството на същото количество каменна спасява 20 дървета и спестява 28, 31 литра вода и 107,1 кг вредни изпарения в атмосферата.
–
Ако искаш да увековечиш мислите си, издълбавайки ги фино в камък, виж тефтерите на Ogami в Склада.
Добре де, а за производството на полиетилена, който се покрива с калциевия карбонат – колко и какви ресурси отиват?
Не че съм против идеята, но нека огледаме всички страни на производствения процес.