Кимбърли Никълъс – приятелски настроен експертен гид за климата

Зелена личност на месеца е рубрика, в която Горичка разказва накратко историята за някои от най-влиятелните и вдъхновяващи личности, които се борят за устойчивото развитие на планетата и срещу климатичните промени.

Кимбърли Никълъс е водещ климатичен учен от университета в Лунд в Швеция, автор в IPCC и изследовател на климатичните ефекти върху виното, както и автор на книгата „Под небето, което правим. Как да бъдем хора в затоплящ се свят“ (Under the Sky We Make. How to Be Human in a Warming World). Тя определя книгата си като ръководство за справяне с климатичната криза с факти, чувства и действия, а себе си – като приятелски настроен експертен гид за климата. Никълъс е израснала в Калифорния, но живее и работи в Швеция. Срещаме се с нея благодарение на подкаст „Регенерати“, който е дело на давама души, отдадени на темата за изменението на климата – Апостол Дянков и Асен Ненов. Пълното интервю на английски можете да чуете в подкаста, а някои от по-интересните части от него ви споделяме в следващите редове.

Промяната
Oпределено виждам промени в правилната посока. Все още имаме да свършим още работа, но това е начинът – да достигнем критична точка на поврат: положителна и желана социална точка, към която се стремим, вместо да избягваме катастрофални екологични точки, които непременно искаме да бъдат избегнати. Така аз виждам настоящото надбягване, в което се намираме през последните десетилетия и повече. Най-важната работа се случва сега и ще се случва през следващите няколко години, защото точно сега е моментът да направим онези промени, от които климатът има нужда, за да се стабилизира около 1,5°C на затопляне и да се избегнат най-лошите въздействия върху климата. Така че смятам, че хората са много по-осъзнати и данните от проучвания в САЩ показват, че в САЩ, както и в много европейски държави осъзнатостта се повишава дори по отношение на масовия американец, който традиционно е жертва на мисинформационни кампании и обществено объркване по отношение на климатичната криза. Но дори в САЩ вече има таргетирани усилия – изключително концентрирани – и голяма част от населението са загрижени и алармирани за климатичната промяна, за това, че тя се случва в момента, че е причинена от хора, и биха искали да направят нещо, за да помогнат. Но както знаем дори тук, в Швеция, позицията на глобалните лидери, държави и политики се движат в правилната посока, но не достатъчно бързо. Преди няколко седмици излезе изследване, което показва, че трябва да повишим степента на действията в помощ на климата с 10 пъти в сравнение със скоростта от преди пандемията, за да можем да постигнем целите на Парижкото споразумение. Това е също така валидно за Швеция, където вече има водещи климатични политики, съществува климатичен закон, според който ще намалим емисиите с 85% до 2045. Предмет на дискусия е дали подобна цел е достатъчно амбициозна и много хора спорят, че трябва да сме по-амбициозни, но дори тази цел е трудно достижима с текущите политики. Така че ние виждаме, че осъзнатостта се повишава, но политиките и практиките имат дълъг път още, за да настигнат целта и за да бъдем в правилната посока там, където трябва да сме.

Пътуването
Пътуването, културният обмен и приключения са прекрасни ценности, които можем да запазим, но летенето, за да постигнем тази цел, трябва да се промени, тъй като знаем, че полетите са най-бързият начин за затопляне на климата. Знаем, че летенето е елитна дейност – и всъщност 1% от цялото глобално население причинява половината замърсяване. Тоталното глобално замърсяване от летене – ако просто измерите емисиите от изкопаеми горива – е с размерите на държава като Германия. Ако добавите и допълнителната висока надморска височина и други ефекти от затоплянето на климата – става почти 3 пъти по-голямо от това. Така че летенето вреди много на климата, не съществуват технически решения, за да се намали вредата на летенето върху климата в близък план, а ние знаем, че трябва да намалим емисиите днес. Щеше да е по-добре, ако бяхме започнали преди десетилетия, но трябва да стартираме там, където сме сега и да направим това редуциране веднага. Нека се целим в намаляване на емисиите, произтичащи от въглерод, до нула, например, за да стабилизираме климата. Начините, по които пътуваме, трябва да се променят, както и начинът, по който възприемаме пътуването – към нещо, което се случва бавно, по-рядко – пътувания, които са по-малко на брой и по-дълги вместо чести такива – и това е една стъпка. Трябва да преосмислим как да намалим пътуванията, как да работим заедно, как да се учим един от друг, за да можем когато всъщност пътуваме, да имаме истински обогатяващо и удовлетворяващо преживяване, с което да допринесем към мястото, което посещаваме и също така да се учим от хората там вместо да сме туристи за бърз уикенд, които пристигат и отлитат.

„Абстрактната“ опасност
Представете си, климатичната промяна, която е далечна точка върху графика, която обсъждам с колеги и публикувам в издания от една страна и от друга – говорейки по телефона със сестра си, докато я евакуират от дома й, който е заплашен от катастрофалните калифорнийски пожари, които стават все по-големи, опустошителни, страшни и опасни, защото хората причиняват климатични промени. Благодарна съм, че семейството ми се спаси през 2017 г,, когато се евакуираха, но всяка година те са заплашени и дишат вреден, замърсен въздух, идващ от пожарите, които също така заплашват приятели и други семейства в околността. Та това вече не е толкова далечна и абстрактна опасност, а нещо, което аз действително преживявам. Мисля, опитвайки се да повдигна въпроса за спешността и връзката между тези неща, че всичко, което обичате и за което ви е грижа, който и където се намира – са заплашени днес от климатичната промяна. И смятам, че това е достатъчно за всички ни, за да станем по-активни, тъй като това наистина може да вдъхнови усещането на хората за смисъл. Нещата, които са ви най-мили, са атакувани от климатичните проблеми и е изключително смислено да си част от екипа, който работи в посока поправянето на тези проблеми, за да излекува климата, да спре разрушенията, които идват основно от горенето на изкопаеми горива, и работи в посока да ги остави в земята, прави промените, за които, знам, ще говорим повече в регенеративното земеделие. Промените, които са всъщност необходими за стабилизирането на климата и подобряването живота на хората също така.

Проучванията показват, че е необходимо хората да разберат и уловят основното научно послание на климатичната криза и също така да бъдат лично и колективно ангажирани и да работят в посока намиране на решения.

Можем да го поправим
Нюзлетърът ми, който излиза веднъж месечно, представляващ малка доза факти, чувства и действия за справяне с климатичната криза – се казва “Можем да го поправим”. Смятам, че хората имат разнообразни реакции, обичайно харесват да се фокусират върху какво можем да направим. Познавам хора, които се чувстват доста оптимистично всъщност, защото смятат, че бихме могли да променим цялата вреда, която сме направили, което за жалост не е вярно. Но е вярно, че взимаме важни решения днес, които дават своето ехо през хиляди предстоящи години човешка история и това, което правим сега, има значение, и ние имаме силата да спрем климатичните промени, и да поправим вредата, по-голямата част от вредата, която сме направили.

Солидарността
Това, което аз бих искала да видя, е приветствието на гама от мерки, и тактики, и теории за промяна, които движат ситуацията към целта, защото не смятам, че съществува една единствена обединена група или подход, или вярване, или мантра, които всъщност да работят. Мисля, че е добре и здравословно да има разнообразие и дори здравословен конфликт и несъгласие сред начините, по които подхождаме към нещата, но това, което смятам за вредно е тази идея за кръгова стрелба, хора, стоящи наоколо в кръг и сочещи пръсти един към друг, дърпайки надолу усилията един на друг вместо да се насърчават, че работят по различни начини и върху различни аспекти на проблема, защото те ще достигнат различни групи. И ние знаем, че посланието и пратеникът имат значение за начина, по който хората възприемат информация, и могат да я приемат, интернализират, и да създадат полза от нея или да направят промяна, благодарение на нея. Необходима е солидарност, споделена мисия, усещане за смисъл – което е оставянето на изкопаемите горива в земята първо и най-вече, а после известна гъвкавост за начините, с които преследваме тази цел.

Виното
Аз съм родена в град Сонома, което е на час път северно от Сан Франциско в Калифорния, и е част от винения регион там. Моите родители имат малка винарна с каберне фран и други видове, та това е част от пейзажа и културата, сред които израснах. И това беше това, което учих за своята докторантура, докато бях в Станфорд, и от екологична гледна точка прекарах много време в лозята, измервайки светлината, температурата, белейки хиляди зърна грозде, за да видя химичния състав на обелките и по какъв начин това се променя, и например как високите температури и излагането на по-силна светлина взаимодействат към по-малка цветност, което дава текстура на виното. Има промяна на химичния състав на гроздето, докато зрее, и това е само един малък пример как промяната в климата заплашва храната, и виното, и продукцията, защото нарушава тези деликатни екологични процеси, които са взаимосвързани. В идеалния случай гроздето узрява за период и има достатъчно време при по-ниски температури да акумулира ароматни съставки, цвят и това се превръща в чудесно и балансирано вино – без прекалено много захар, която ще го направи твърде тежко и прекомерно алкохолно, но задържащо достатъчно киселинност при зреенето, за да не загубви всичко това при високи температури, за да бъде свежно и балансирано. Също така обръщах внимание и на социалната страна и как производителите се справят и адаптират към климатичната промяна – това, което правеха вече и това, което планираха в бъдеще. Оттогава работя върху ‘modeling studies’ – например един от скорошните ни трудове показват, че повече от 80% от глобалния винен пазар се доминира от само 12 вида вино, и те са познати на всички – каберне совиньон, пино ноар, шардоне, които често срещате в супермаркета. Това може да е проблем, защото тясната специализация е врагът на устойчивостта. Затова ние се застъпваме за по-голямо разнообразие във винопроизводството, включително на някои не често срещани видове, за които бих се радвала да чуя повече, както и какво се случва с тази индустрия в България. Също така покрай статията си открихме, че Италия е изключително разнообразна и много от видовете им са адаптирани към по-високи температури и по-горещи сезони, което е приемущество предвид климатичната промяна. Това е част от работата ми до момента. Аз съм ръководител на една жена – Джесика, която работи върху магистърската си теза върху регенеративно лозарство. И например тя се занимава с проучване на практиките, които задържат по-високо ниво на въглерод в почвата на лозята, как тези практики се отразяват на не-лозарското земеделие, и не мога да кажа прекалено много за това, защото трудът не е издаден още, но мисля, че можем да кажем, че тя е открила, че почвата на лозята задържат повече въглерод в сравнение с обичайното земеделие. Има подобни резултати и от други проучвания. Но също така, едни от най-обещаващите практики са например интегрирането на добитък в земеделието и растителните екосистеми, избягването на химикали в борбата с вредителите, агролесничейство, общо взето набор от практики, които заздравяват почвата и повишават разнообразието в земеделската екосистема. Всички те са свързани със задържането на повече въглерод и това е голям потенциал за намаляването на въглерода в атмосферата и борба с промените в климата. Едно проучване от преди няколко месеца сочи, че глобалното затопляне вече е довело до около 20% в спад на земеделските добиви. Така че въпреки че вече се вземат мерки и се налагат адаптации и добивите като цяло се покачват, притискането от страна на климата прави тези промени все по-трудни и това е нещо, което много ме тревожи.

Стабилизиране
По въпроса със стабилизирането на климата – Парижкото споразумение е в основата си избягване на опасни климатични промени и политическата му цел бе дефинирана като ограничаване на глобалното затопляне до доста под 2 градуса с тенденция за стремеж към 1,5 и стабилизиране. Така че целта на парижкото споразумение всъщност е стабилност и спиране на изпускането на парникови газове в атмосферата, съответно спиране на затоплянето. Също така обсъждаме желанието за премахване на въглерода, особено от атмосферата, и връщане на климата до състояние, приличащо на това, в което сме израснали. Но първата задача е – когато се намираш в дупка, първо спри да копаеш. Трябва първо да спрем да нанасяме щети, преди да можем да започнем да мислим за оправянето им. Мисля че всичко зависи от това колко бързо ще успеем да стабилизираме температурите, а това зависи пряко от спирането на употребата на изкопаеми горива и заменянето им с чисти източници. В книгата ми, както и в някои проучвания пише, че за лозята, както и за всяка жива екосистема, колкото по-бавно се покачва температурата, толкова по-добре е за живота на Земята, толкова повече това, което е красиво и чудесно и специално на Земята и местата които обичаме, може да бъде запазено, поддържано и да се развива. Но и адаптациите си имат граници – имат много потенциал и лозарите вече ги прилагат – засенчване на лозите например, промяна на поливните практики, понякога промяна на сортовете, но знаем че има ограничения и това, което колективно трябва да направим е да спрем да контролираме промените, които не можем да избегнем. Вече сме затоплили планетата с малко над 1 градус и това създава трудности и предизвикателства и вреди, с които трябва да се справяме и да намираме начини да се адаптираме и да имаме сила и издръжливост, за да можем да се адаптираме доколкото е възможно, но и да избягваме промените, с които не можем да се справим. Има и ограничения, произтичащи от това че колкото повече глобално затопляне има, толкова повече рискуваме и в крайна сметка ще надвишим тези лимити и тук мисля – ако това се случи, ако не успеем да направим този преход към чиста енергия, виното за съжаление ще е далеч от най-големия проблем, който имаме на планетата Земя. Животът ще е сериозно застрашен и условията ще определят не само дали ще можем да пийнем чаша от любимото си вино, но според мен, много по-сериозни и фундаментални въпроси относно изобилието на храна и вода, основни нужди. Въпреки че обичам вино, животът и без него е възможен, но знаете, всички имаме нужда от храна и вода, така че трябва да се стремим към успех в климатичния преход, който е нужен за справянето с тези потребности.

Цялото интервю с Кимбърли Никълъс можете да слушате на английски език в подкаст „Регенерати“, епизод 14:

Ep. 14 Climate Guides