Позициите на основните политически сили по отношение на климатичните политики, декарбонизацията, въглищните електроцентрали, електромобилността, земеделието и животновъдството. Представяме ви ги благодарение на допитване, което инициира „Горичка”, заедно с експерти от Фондация „БлуЛинк”, WWF-България и в партньорство с Коалиция за климата – България. Основна цел на кампанията, озаглавена „Климатичен вот 2022“, е да провокира размисъл сред политиците по сложните теми, свързани с изменението на климата, както и да ги подтикне да се образоват по тях. „Наясно сме, че въпросите, поставени в „Климатичния вот“, са трудни и изискват участието на експерти от различни области в политическите партии. Целта на кампанията е да накара политиците да се замислят, и тя беше постигната”, пояснява учредителят на „Горичка” Магдалена Малеева.
В серия от публикации на нашия уебсайт под шапката на „Климатичен вот 2022“ ви представяме отговорите на политическите партии, които се отзоваха на поканата ни да отговорят на пет въпроса, свързани с тази важна за всички нас тема. Ето какво ни отговориха от екипа на „Демократична България“:
1. Във Вашата партия/коалиция споделяте ли необходимостта спешно да се работи за управление на рисковете, свързани с климатичните промени, и бихте ли подкрепили позиция „заместник министър-председател по климатичните политики” в следващо правителство на България?
В “Демократична България”, част от която е и “Зелено движение”, сме наясно с необходимостта от спешно управление на рискове, свързани с климатичните промени. За кратко време сме свидетели на силни природни бедствия в България и по света, които са следствие не само от покачването на температурите, но и от директната човешка намеса в околната среда, свързана с унищожаването на горите и увеличаване на въглеродните емисии.
Ние напълно подкрепяме идеята да има отговорно лице от управлението, чийто фокус на работа да е управлението на климата – ако следващото правителство прецени, може това да е и заместник министър-председател по климатичните политики. Конституирането, обаче, на нова структура в администрацията, трябва да е добре обмислена от научна и икономическа гледна точка с ясно заложени цели, компетенции и задължения, за да се избегне създаването на поредния неефективен регулатор. В структурата, която на най-високо държавно ниво е отговорна за борбата с климатичните промени, трябва да има ангажирани икономисти, енергийни експерти, климатолози, бизнес и т.н., за да се конструира ефективен климатичен преход, чиято социална цена е поносима за всички хора в обществото.
2. Според Вас трябва ли България да има цел за климатична неутралност на национално ниво (например, такава цел да се заложи в Закона за ограничаване на изменението на климата, в стратегически документ като дългосрочна Стратегия за декарбонизация, в Политическо споразумение между парламентарно представените партии)?
България като част Европейския съюз се съобразява с поставената цел за климатична неутралност до 2050 година. Глобалните събития през последните няколко месеца, обаче, дават поводи да се смята, че тази цел е твърде оптимистична. България може да се справи с климатичните промени, само ако е част от общи хоризонтални действия не само на нашите партньори, но и на водещите икономики в света. Задължително е изработването и на национална стратегия, част от общата, с конкретни цели с ясно заложени срокове според спецификите на българската икономика, която на този етап е все още твърде енергоемка.
Сериозен преглед трябва да има на Закона за ограничаване на изменението на климата, дори ако е необходимо да се предложи нов Закон за климата. Парламентарно представените партии трябва да консолидират усилията си и да изведат постигането на климатичната неутралност на национално ниво като приоритетно се постави фокус върху изграждане на зелена дигитална икономика с минимални социални щети.
3. Имате ли визия за реализирането на справедлив енергиен преход в България и конкретно кога смятате, че трябва да бъдат затворени последните въглищни централи в България (2026 г., 2030 г., 2035 г., 2038 г.)?
Ние от “Демократична България” сме убедени, че водещото за енергийната трансформация трябва да е справедлив енергиен преход и е неoбходимо да се положат всички усилия, за да се избегне плащането на тежка социална цена за българското общество. Подходът за въглищните централи трябва да е диференциран, като смятаме, че тези, които замърсяват непорпорционално на произведената енергия трябва да бъдат затворени веднага. Въглищните централи, които имат изградени съвременни пречиствателни инсталации, трябва да работят по-дълго, като според нас необходимостта от тях за системата ще отпадне далеч преди заложената 2038 г по чисто пазарни причини.
Ситуацията с прекъсването на доставките на газ показа, че в дългосрочен план единствената правилна посока е отказ от изкопаемите горива и търсене на алтернативни възобновяеми източници на енергия. Този начин на добиване на енергия е подходящ дори за малки домакинства, които чрез монтиране на подходящи съоръжения върху покрива или в двора на имота могат да произвеждат достатъчно количество електричество, което не само да задоволява тяхното потребление, но и излишъкът да е възможно да се продава. Законът за фотоволтаиците мина на първо четене в предишния парламент, а в следващия се очаква да бъде приет. Това означава, че съоръжения до 10,8 киловата ще могат да минат на уведомителен режим и ще се избегне многомесечното изчакване на разрешителни.
Постигането на ефективен и справедлив енергиен преход изисква холистичен подход, в който държава, бизнес и граждани имат синхронизирани действия. Това включва и ефективно управление на европейските фондове, които трябва да са насочени към най-уязвимите групи. Затова дефинирането на потятието енергийна бедност в този случай е от ключово значение. За бизнеса е необходимо да се създадат адекватни стимули за освобождаване на предприемаческата енергия, включително и облекчаване на административните процедури.
4. Как предлагате да се постигнат в България целите на Европейския съюз в земеделието и животновъдството – за 50% намаляване използването на торове, пестициди, антибиотици и 25% дял на биоземеделието?
Намаляването на използването на торове, пестициди и антибиотици и повишаването на дела на биоземеделието може да стане през две посоки. Едната е създаване на правилните регулации и последващ контрол на вложените съставки при добива. Този подход трябва да се прилага внимателно при консенсус с производителите, за да резултира като повишаване на качеството на добива, а не в спиране на земеделската инициативност чрез излишен натиск или чрез субсидии, които и в момента не са доказано ефективни. България има всички природни дадености, които я правят конкурентен производител в Европейския съюз, който залага целите за земеделие и животновъдство. В същото време, трябва да се изработи и законова рамка на ниво Европейски съюз и национална стратегия, която да регламентира постигането на заложените цели.
Другата посока за повишаване на дела на биоземеделието е филтърът на потребителите. Те ще окажат значителен пазарен натиск, защото в момента сме свидетели как се променя потребителското търсене. Хората стават все по-информирани, търсещи и взискателни към храните, които използват. Забелязва се повишен интерес към чистата храна и като начин на добиване, и като начин на производство.
5. Как смятате, че трябва да се постигнат националните цели за електрическа мобилност – 100 хил. електромобила и 10 хил. зарядни станции?
Според заложения цел в пакета на Европейската комисия “Подготвени за цел 55” до 2035 г. в рамките на Европейския съюз трябва напълно да се откажем от двигателите с вътрешно горене. За България целите са още предизвикателни като се има предвид голямата зависимост на автомобилите от петрола, както и липсата на подходяща зарядна инфраструктура.
Тъй като електрическите автомобили ще останат нерентабилни за следващите години, държавата трябва да се ангажира с инвестиции чрез национална програма за електрическа мобилност, която трябва да реши редица предизвикателства. Все още електрическите и дори хибридни модели са на твърде висока цена, имат недостатъци по отношение на удобство като бързина и зареждане на батерии, а липсата на зарядни станции спират преориентирането на бизнеса и хората към този тип придвижване.
За повишаване на електромобилността в България в кратък срок държавата трябва да подпомогне процесите в бизнеса и научно-развойната дейност чрез точно калибрирани стимули като намаляване на данъците, подкрепяща администрация и силни комуникационни програми за пренастройване на потребителското търсене.
Вижте още отговорите на:
– „Продължаваме промяната“
– Партия „Възраждане“
