В дългите месеци, в които хората масово останаха по домовете си навсякъде по света, се заговори за спада на вредните емисии, дошъл след затварянето и намаляването на капацитета на глобалното производство. На няколко пъти 2020 г. беше описвана и като благословия, защото проблемът с климатичните промени и справянето с тях стана още по-виден и значим за по-широк кръг от общества и правителства.
Въпреки тези положителни тенденции изминалата година се оказа най-горещата в историята досега. Заедно с това дойдоха и опустошителните пожари в Австралия, САЩ, наводненията в Азия, най-топлата зима в северното полукълбо и други. Дори в България властта заговори за климатичните промени като причина за спадането на нивата на язовирите и засушаването.
Как обаче изглежда по-ясно връзката между климатичните промени и природните бедствия?
Най-горещата година и бедствията
Измерванията за 2020 г. показаха, че тя е била най-горещата в историята на човечеството досега, изравнявайки рекорда, регистриран от 2016 г., постигнат тогава основно заради аномалиите във връзка с явленито Ел Ниньо.
Информацията на програмата “Коперник” регистрира най-горещото лято в Европа от последните 6 години и най-топлата година за континента с повишаване на средната температура с 1.6 градуса по Целзий.
В Австралия беше регистрирана четвъртата най-топла година в историята, която се нареди зад 2005, 2013 и 2019 г. Всичко това идва въпреки дъждовете и увеличената облачност в североизточната част на континента. По данни на учените този ефект е пряко свързан с човешките дейности.
В света пък беше регистрирано най-голямото увеличение на температурата на повърхността и повишаване с 1.25 C в сравнение с прединдустриалната ера и средата на 19 в.
Дори в най-северните точки на планетата, като региона на Големите езера в Северна Америка и Сибир, бяха отчетени аномалии – езера не замръзнаха, а в най-студената част на Русия избухнаха пожари.
В региона на Северна Америка бедствията удариха тежко, както източното, така и западното крайбрежие на континента. 12 тропически бури на изток и пожарите в Калифорния на запад бяха най-запомнящите се събития.
Всички те нанесоха щети в размер на милиарди долари.
По данни на Световния икономически форум за последните 20 години са настъпили 7348 големи природни бедствия, отнели живота на 1.23 млн. души. Икономическите последици от тях се изчисляват на обща стойност от 2.97 трилиона долара.
Връзката с глобалното затопляне
Говорейки за мрачната картина, която 2020 г. очерта, все пак изниква въпросът – как учените успяват да свържат затоплянето, пожарите и ураганите с климатичните промени.
Едно от най-често изразяваните от учените опасения, във връзка с климатичните промени и техните последици, е повишаването на нивата на океаните. По информация на Националната агенция на океанските и атмосферни изследвания (NOAA) от 1993 г. насам равнището на водните басейни в света се е покачило с 8.7 см., а само между 2018 и 2019 г. с 0.6 см.
Повишаването на морското равнище съвсем естествено води и до по-високия риск за населението, живеещо в близост до морския бряг. Към 2017 г. 600 млн. души живеят в непосредствена близост до морския бряг, а 2.4 млрд. – в радиус от 100 км. от брега.
Освен до наводненията, климатичните промени водят и до влошаването на последиците от големите бури и урагани. Добър пример в тази посока е, че освен повишаването на нивата на световните морета, се повишава и температурата на повърхността им. През 2020 г. учени от NOAA публикуваха изследване, в което твърдят, че глобалното затопляне, свързано с климатичните промени, е повишило броят на бурите от трета, четвърта и пета категория . Самите големи сезонни бури пък също увеличават мощта си в следствие на повишаването на температурата на водата.
Според една от най-изтъкнатите научни институции – НАСА, големите природни бедствия, причинени от промените в климата, тепърва предстоят. От там предвиждат, че повишаването на нивата на парникови газове в атмосферата допълнително ще повишат температурата, най-вече над земната повърхност. Заедно с това потенциалната възможност за засушаване, сериозно нарушаване на температурните разлики между екватора и двата полюса и други, се очаква да доведат до формирането на тропически бури в региони, в които те досега не са съществували, включително и в Европа.
Конкретно за Стария континент Геологическият топографски институт на САЩ предвижда увеличаване на наводненията и ерозията в следствие на тях, намаляването на снеговалежите, включително в най-високите планини, загуба на отделни видове, както и намаляване на земеделската продуктивност в Южна Европа.
Добрите новини
За да се върнем към началото – на фона на всички негативни тенденции, регистрирани в последното десетилетие, както и през 2020 г., все пак по линия на климатичните промени и свързаните с тях бедствия, има и положителни новини. Както беше споменато – основната положителна новина е, че климатичните промени все по-отчетливо попадат във фокуса на общественото внимание.
Въпреки противоречията, глобалните протести, започнати от Грета Тунберг с искания за действия срещу промените в климата, привлякоха милиони по улиците. Самите движения бяха водени предимно от млади хора, но привлякоха граждани на различна възраст. Това е отлична новина, защото, както и Горичка настоява, дебатът е ключов във връзка с решаването на проблемите.
От друга страна бизнесите глобално търсят все повече решения, с които да извършат прехода към устойчиви енергийни решения. Това сериозно влияе на климатичните промени, а и спомага за избягването на последиците от природните бедствия.
Глобалните и локални решения за борба с климатичните промени в лицето на Парижкото споразумение и Европейската зелена сделка, пък поставиха темата и в центъра на политическия дискурс и бъдещото развитие.
Всичко това води и до действията за противопоставяне на негативните тенденции от промените в климата и природните бедствия. В резултат на това все повече се подобряват мерките, както по отношение на преките въздействия от бедствията и подготовката за тях, така и по отношение на постепенното въздействие на климатичните промени.
