Кога може България да спре използването на въглища за ТЕЦ

Всички в държави от ЕС, с изключение на България, имат планове за поетапно закриване на въглищните си мощности. До коя година обаче е възможно за България да спре използването на въглищата и как може да се подпомогне преходът на въглищните райони и страната като цяло към нискоемисионна икономика?

Задаваме този важен не само за енергетиката, но и за цялата ни икономика въпрос на представители на основните политически партии и на кандидат-президентски двойки. Той е част от кампанията ни „Климатичен вот-2“, с която за пореден път инициираме дискусия по важните за нас теми. В търсене на отговори и възможни решения решихме да се допитаме не само до политици, но до експерти, които се занимават именно с изменение на климата. Така стигнахме до трима души, които са запознати добре с въглищните електроцентрали и бъдещето на въглищата в страната, като и двамата са част от неформалната група „Анонимните климатици“. Става въпрос за Юлиан Попов, инж. Симеон Белорешки и Мартин Заимов. Попитахме ги колко години смятат, че остават на захранваните от въглища електроцентрали в страната, както и какъв е пътят за постигане на така желания справедлив енергиен преход, към който се е отправила по-голямата част от света.

Юлиан Попов, председател на борда на Европейския институт за ефективност на сградите, политически съветник на Европейската климатична фондация, бивш служебен министър на околната среда и водите, един от създателите на Нов български университет:
Според мен сега заявената дата, 2038, е политически реалистична дата. Ако говорим за икономическа логика, бих казал 2030. Конкретната дата обаче трябва да се обвърже със стратегия, която ясно да посочва кои са заместващите решения и как те ще се реализират.

Смятам, че една първоначална ударна програма до 2026 година за изграждане на соларен и вятърен капацитет, инсталиране на батерии, увеличаване на капацитета на ПАВЕЦ, дигитализация на мрежата, енергийна ефективност на сградите и въвеждане на пилотни проекти за управление на потреблението (demand response management), ще бъде добър старт. Подобна програма ще увеличи дяла на възобновяема енергия в системата, ще намали потреблението, ще тества еллектроенергийната система и ще даде тласък към следващите реалистични посоки.

От гледна точка на въглищните региони – те имат огромен ВЕИ потенциал и смятам, че той трябва да се развие с aктивното участие на работещите сега в сектора. Ако амбицията ни е висока, ще успеем сравнително лесно и на много добра цена. Ако се бавим и чакаме да видим какво ще стане, загубите ще са в милиарди.

Симеон Белорешки, инженер по автоматизация, EMBA, с дългогодишен управленски опит в Близкия изток:
За съжаление, така поставен въпросът няма лесен и еднозначен отговор, макар всеки да иска да назове една цифра, която в случая ще се базира на много неизвестни. Желанието тази година да е максимално далечна е обяснимо, не само заради нежеланието да се казват горчивите истини, но и поради простата причина, че никой не знае. А не знае, защото много работи не са свършени, а тези, които са свършени, са били разглеждани от чисто енергетичен оперативен аспект, без отчитане на динамиката в технологиите, промените във финансовите пазари и желанието на все повече и повече финансови институции да се оттеглят от финансирането на фосилни проекти като цяло. Това се вижда и в променените цели на почти всички големи енергийни компании.

За България, нещата са изключително сложни, а капацитетът да се справим сами без да сме подвластни на лобистки сили, е нищожен.

Очевидно е, че докато не изтекат договорите за американските централи вероятно ще има търсене и работа на мините.
Държавната „ТЕЦ Марица изток 2“ изпълнява и чисто стратегически за държавата цели. Ясно е, че АЕЦ „Козлодуй“ работи единствено с руско гориво, останалите централи се намират малко или повече в „чужди” ръце, т.е. чисто теоретично, при обтегнати международни обстоятелства, би могло да се наблюдава огромен дефицит. А при такова положение цената няма значение. Както се видя и при сегашния пик на цената на енергията.

Очевидно е и друго. При сегашната енергийна ценова криза, огромни количества енергия се изнасят, което говори, че тази енергия е в излишък за енергийния ни баланс.

Като се имат предвид всичко това, другият национален ресурс са слънцето и вятърът. Водите имат нужда просто от по-добро управление. Ето защо, в дългосрочен план, нуждата от въглища ще е функция на това колко бързо инвестираме в неизчерпаемия ни ресурс какъвто е слънцето, офшорният вятър, който да замени въглищата и в един момент и атомната енергия, която е следващият проблем, с който ще трябва да се борим предвид дългосрочното съхранение на отработеното гориво и отпадъците.

Съседите, а и все повече местни фирми, инвестират ударно във ВЕИ инсталации и енергийна ефективност и вероятно ще генерират излишъци през слънчевите дни, което ще прави работата на въглищните централи в базов режим просто невъзможна при сегашните параметри на пазара. И това ще стане далеч преди обявените 2036-2040.

Мартин Заимов, финансист:
Дори в контекста на максимата „не съществуват проблеми, съществуват хора, които не знаят как да ги решат“. Просто не разбирам защо има хора, които манипулират миньорите и многото други хора, зависещи от въглищните „шефове“. Загрижеността и усърдието за съдействие на тези хора за това да се научат на други умения и за това да осигурят семействата си докато учат и за това да се субсидират нови инвестиции във въглищните райони не би струвало повече от 400-500 милиона лева годишно за няколко години, което за днешните ни държавни бюджети е напълно постижима сума. Първо, подобен харч би бил значително субсидиран от европейския и други бюджети и второ, той би имал превъзходна възвръщаемост спрямо загубите ни в момента и в злоупотреби, и в риск от бъдещи глоби и задължения, и в нарушено здраве на хиляди хора.

Следете публикациите на уебсайта ни, свързани с Климатичен вот-2“, както и нашите социални мрежи, за да научите какви ще бъдат отговорите и на политиците по този въпрос. Другите теми, по които отворихме дискусия, са свързани с намаляването на емисиите, устойчивото земеделие и адаптацията към промените в климата.